Тази събота, в „Градините на света“, може да гледате филма на Фатих Акин „Рейнско злато“
Новината, че един от филмите, които ще бъдат показани тази събота в „Градините на света“, докато София Филм Фест гостува в Пазарджик, е на световноизвестния германския режисьор от турски произход Фатих Акин, развълнува силно филмовата общност в нашия град. Обяснимо е - и тук неговото изкуство има не един и двама горещи почитатели. Но малко хора знаят, че като ученик той е бил в Пазарджик и дори е отседнал при местно семейство.
За това си спомнил самият той по време на турнето на писателя Георги Бърдаров в Германия през юни миналата година.
На представянето на новата книга на Бърдаров – “Аз още броя дните“, издадена на немски език, в Хамбург, модератор бил самият Фатих Акин, който прочел и много харесал произведението. В неформален разговор с представители на българската общност, присъствали на събитието, именно той разказал, че като ученик в гимназията е гостувал в нашия град.
За Фатих Акин
Роденият в Хамбург режисьор произхожда от семейство на турски емигранти. Започва да пише разкази и сценарии още като дете, очарован от литературата. В началото на 90-те години, докато е още в гимназията, прави първите си опити с камера и започва почасова работа в местна филмова компания. По-късно завършва Хамбургския колеж по изкуства, като първите си късометражни филми заснема още преди да се дипломира.
Първият му игрален филм „Кратко и безболезнено“ (1998 г.) пълни салоните в Германия и още със своя дебют в киното, Фатих Акин печели множество награди. Следващите му филми - „През юли“ и „Солино“, също са приети възторжено и от публика, и от критици. И така до днес.
В международен план своята популярност и впоследствие значка на славата, режисьорът придобива с филма „Срещу стената“ (2004 г.), с който печели „Златна мечка“ в Берлин и, съвсем заслужено, тази лента се превръща в един от шедьоврите на съвременното европейско кино.
Сред турската аудитория пък Фатих Акин добива популярност, след като през 2005 г. заминава за Босфора, за да заснеме, заедно със свои немски колеги, документалния филм „Музиката на Истанбул“.
Като дете не емигранти от Изтока, Фатих Акин се вълнува от различията между западноевропейския манталитет и източната култура и традиции. Особено място в творбите му заемат контрастът между тези два свята и конфликтите, подобрение от културните особености.
