Заради делото, по което се иска касиране на изборите за Общински съвет в Пазарджик, Административен съд – Пазарджик внесе в Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“ поради противоречието ѝ с принципите на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал.2 от Конституцията) и на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията). Досега с очакваше съдията-докладчик под елото - председателят на Админитсративния съд съдия Веселка Златева-Кожухарова, всеки момент да се произнесе с решение по казуса. Явно обаче това няма да стане преди проиднасянето на конституционните съдии. Защото, ако се тълкуват фактите по един от двата противоречащи си законови текста, в конкретния казус се явява разлика от 30 гласа в общинската избирателна квота, а това ще повлияе съществено върху разпределението на мандатите.
Искането е свързано с административно дело № 402 от 2024 г. на Административен съд – Пазарджик. В процеса на разглеждането му съдът е установил несъответствие на разпоредбата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“ с разпоредбата/ите на чл.4, чл.6 и чл.10 от Конституцията, която/които гарантират принципите на правовата държава, на равенство на гражданите пред закона и произвеждане на избори въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Да припомним, че административното дело е образувано по жалби на Антон Николов в качеството на кандидат за общински съветник от ПП „Движение за права и свободи“, ПП „Има такъв народ“, Бойка Маринска и Стоян Траянов – и двамата кандидати за общински съветници от МК „Земеделски народен съюз“ (ПП „Земеделски народен съюз“, ПП „Движение България на гражданите“) против решение № 313-МИ / 30.10.2023г. на ОИК - Пазарджик, изменено с решение № 367-МИ/04.11.2023 г. на ОИК - Пазарджик. Делото е свързано с начина на разпределение на мандатите в Общински съвет – Пазарджик.
В конкретния случай Административен съд – Пазарджик е установил, че ОИК–Пазарджик е определила общинска избирателна квота от 721 гласа съобразно нормата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, според която "Общинска избирателна квота" е частното от делението на общия брой на действителните гласове, с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7 /гласовете „Не подкрепям никого“/, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число. ОИК-Пазарджик е установила 29 533 действителни гласа, получени за партии, коалиции и местни коалиции, които е разделила на общия брой мандати за общински съветници – 41 и е получила числото 720.317. Съобразно Методиката е определила общинската избирателна квота на най-близкото по-голямо цяло число, а именно 721.
От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че в част от протоколите на СИК, предмет на проверка от вещите лица, като действителни са записани общо 67 гласа повече, отколкото са преброили вещите лица, съответно в друга част от протоколите на СИК са записани 65 действителни гласа по-малко, отколкото са преброили вещите лица. Или от общия брой действителни гласове, отразени в протокола на ОИК - 29 533, следва да се извадят 67 гласа и да се добавят 65 гласа, т.е. този общ брой да бъде намален с 2 гласа (67 – 65). Към тях следва да се прибавят 63 действителни гласа, които в протоколите на СИК са отразени като недействителни (в някои протоколи са отразени като недействителни 81 гласа по-малко, същевременно в други протоколи са отразени като недействителни 144 гласа повече, отколкото са установили вещите лица и разликата между тях е именно 63 гласа). Така след като към по-горе установения общ брой действителни гласове - 29 531 - се добавят още 63 гласа, то броят на действителните гласове, дадени за кандидатските листи на партиите, коалициите и местните коалиции, възлиза на 29 594.
Съобразно данните от заключенията на вещите лица и по-точно констатираните от тях разлики в броя на действителните и недействителните гласове – както са преброени от тях и от друга страна както са описаните в протоколите на секционните избирателни комисии -, то ако бъде приложен § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс - с изключване на гласовете „Не подкрепям никого“ - общинската избирателна квота би била 722 гласа. Разлика от 1 глас в общинската избирателна квота не би могла да повлияе върху разпределението на мандатите. Ако обаче разпоредбата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс остане неприложена в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“, поради противоречието ѝ с разпоредбите на чл.4, чл.6 и чл.10 от Конституцията (каквото е убеждението на настоящия съдебен състав), то общинската избирателна квота би била 751 гласа. Тогава към 29 594 действителни гласа, получени за кандидатските листи на партиите, коалициите и местните коалиции, следва да бъдат добавени 1 168 гласа „Не подкрепям никого“, като разделяйки този сбор от 30 762 на броя мандати за общински съветници – 41 – се получава числото 750.292, което съобразно Методиката определя общинската избирателна квота на 751 - най-близкото по-голямо цяло число.
Съдията докладчик приема, че в конкретния случай разликата от 30 гласа в общинската избирателна квота ще повлияе съществено върху разпределението на мандатите.
Съдия Златева приема, че с оспорената разпоредба в посочената част, законодателят не е изпълнил конституционното си задължение последователно и трайно, адекватно на принципите на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията) да създаде стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която да гарантира упражняването на избирателните права на всеки гражданин.
(Зн)
