Шампионът на ринга е пълен отличник в Езиковата гимназия
Състезателната година е повече от успешна за кикбоксьора на СК „Спартак Пазарджик“ Атанас Димов-Алфата. Републиканска титла, златни медали на Световната и Европейската купа, а преди часове и успешен дебют на професионалния ринг на бойната гала вечер Pro Fight 25, която се проведе на 22-и юни в Гоце Делчев. В един от най-атрактивните двубои Димов победи опонента си Кристиян Иванов („Боец Перник“) в категория до 71 кг. Ако шахматистите използват думата „противник“, Атанас говори за „опонент“ през цялото време на разговора ни. Но пък говори интелигентно, като шахматист. Неслучайно. Пълен отличник е в Езиковата. Преди седмица, на 29 юни, той навърши пълнолетие и от следващата година ще се състезава при мъжете.
- Наско, ти се утвърди като един от най-титулуваните състезатели на „Спартак Пазарджик“. Как избра кикбокса?
- Всичко стана след като тренерът сенсей Илко Аджов направи клуб по кикбокс, първо бях част от карате клуба при него. Роден съм през 2006 г. и бях сигурно 10-годишен, когато започнах. Но покрай КОВИД нямаше тренировки по карате, тогава реших да пробвам какво е кикбокс. Не бях виждал крошета, ъперкъти… Контактът ми хареса. Е, в началото много ме биеха момчетата, но това още повече ме мотивираше.Не беше лесен преходът от карате към кикбокс. В един спорт си един от най-добрите и изведнъж отиваш някъде и всички са по-добри от теб…
- Сенсей Аджов казва, че каратето дава дисциплина на кикбоксьорите – както и добър тайминг по време на игра, гъвкавост… На теб какво ти даде?
- Най-вече дисциплината и културата на тялото. В началото някои рефлекси и движения, с които бях свикнал, ми пречеха, но след като улегнах, каратето вече ми помага.
- Как устояваш на изкушенията извън залата?
- Много са изкушенията. Постоянни са и са навсякъде. Устоявам с мотивацията да бъдеш с всичко по-добър от останалите. Примерно, ако се изкуша да пуша или да пия, си представям, че някъде моят опонент пуши и пие в момента. И ако аз не пия и не пуша, ще съм с една крачка пред него. В същото време имам и един перфектен опонент в моята глава, който спи, когато трябва, яде, когато трябва и във всичко е по-добър от мен, и се опитвам да го настигна и да го победя..
- Засега какъв е резултатът с твоя опонент в главата ти?
- Настигам го. Настигам го със сигурност.
- Колко време прекарваш в залата?
- Тази година постоянно имаше състезания, а когато сме в състезателен период, тренираме двуразово. Сутрин физически – бягане или друг вид физическа подготовка. Вечер спаринг в залата – от понеделник до петък. Събота понякога е почивна, понякога една тренировка, зависи от възстановяването, а неделя е почивен ден.
- Тази година и държавното беше рекордно силно…
- На държавното по лоукик загубих малко със съдийска помощ, но после си го върнах на опонента на държавното по К1 – бих го убедително, а и този стил е най-тежкият.
- Спечели Световната купа и Европейската купа. Би двама италианци в Италия на полуфинал и финал…
- На Световната купа бяхме в много добра форма – доста кила свалихме, включително и там,понеже имаше всеки ден кантар. Беше тежко да се ограничаваш, да не ядеш, да не пиеш, но мотивацията да станеш световен шампион помагаше. Самите срещи ми се сториха даже по-лесни отколкото в България. Първата беше с по-голямо напрежение, защото не бях излизал на световен ринг. След това се отпуснах, и играх така, че никой от опонентите в нито един момент нямаше превес. На Европейската купа вдигнах категорията от 67 на 71 кг, защото рязкото сваляне за всяко състезание започна да ми се отразява. Така, както бях по-едър от конкурентите, изведнъж станах по-дребен. И още не се чувствам улегнал – една идея съм по-бавен от опонентите… Но експериментирахме на 71 и се получи. А италианците знаех, че трябва категорично да ги победя, щом сме в тяхната държава. Съдиите ги побутнаха, но когато доминираш в боя и си убедителен… А и нокдаунът им помогна на съдиите да бъдат сигурни в решението си.
- Какво е усещането за професионален дебют?
- Досега в гала вечер бях играл две подгряващи срещи. Сега бе много по-различно усещане – много по-вълнуващо, защото при подгряване имаш предпазни средства. Повечето фенове не гледат подгряващите срещи – излизат да пушат, говорят си. Но когато си главна среща и то в средата на файт картата, си е друго.
- Любими бойци?
- Може би този, който ме мотивира най-много, е Майк Тайсън. А Мохамед Али с думите си ме мотивира повече отколкото с играта си. От сегашните – много атрактивни са Алекс Перейра – той прави нокаут почти всеки мач, който играе. Иржи Прохазка – той също е с каратистки убеждения и е много интересен като характер, освен че прави всеки мач нокаути. Като цяло всеки боец, който търси боя, ми допада.
- Със сигурност имаш фенки? А приятелка имаш ли?
- Е, спортът не пречи на приятелката (смее се). Стига приятелката да не пречи на спорта.
- Как върви подготовката ти за световното за юноши в Унгария през август?
- Ще ходим с Ангел Коцев. Ще има лагер в Камчия, после една седмица възстановяване в Гърция, а после лагер с националния отбор в „Спорт палас“ във Варна, а в началото на август с националния отбор сме на Власинско езеро в Сърбия, където ще има национали на Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Гърция.
- Защо Алфата? Алфа-мъжкар?
- Прякорът дойде от малкия син на тренера. Беше първо шега, че когато правим някакви упражнения, гледам да направя едно повече от другите. И след като изгубих един бас, написах се в социалните мрежи Алфа Димов. И оттам… Тренерът като видя, започна да се шегува. Сашо Рибников също покрай него…
- Рибата се е зарадвал, че няма да е единственият с прякор в залата?
- Да, ха-ха-ха-ха… И започнаха: „Алфа Димов - Алфа Димов!“… И като ме питаха защо Алфата, по едно време започнах да отвръщам, че се казвам Алфонсо…
- Завършваш 11-ти клас с пълна шестица. Това значи ли, че догодина може да се ориентираш към ядрената физика примерно?
- За мое усложнение наистина искам да продължа със спорта. Наистина сега ще е интересно да балансирам и двете неща – да използвам и умствения си капацитет, и този в спорта.
- Във вашия род повече ядрени физици ли има или спортисти?
- Ха-ха-ха… Нито едните, нито другите. Е, като че ли повече нашите искат да уча, но в последно време, като виждат успехите ми в спорта, ме подкрепят. Бъдещето ще покаже.
Дочо ЧАНЕВ
