Ансамбълът се превърна в творчески център за композитори и хореографи – и това никак не е случайно
ПАЗАРДЖИК. Атанас Чолаков приключи творческия си път на главен художествен ръководител на ансамбъл „Пазарджик“. Път, който продължи цели 42 години в търсене и популяризиране на народните песни, танци и свирни. Роденият в героичен Батак музикант през 1982 г. става главен художествен ръководител на ансамбъла за народни песни и танци „Пазарджик“. Формацията се гордее с уникален репертоар, а някои от спектаклите са истински шедьоври на музикално-танцовото изкуство.
Лично негова заслуга е и богатата фонотека от близо 5000 автентични образци. Инициатор е на Националния фестивал на професионалните ансамбли и Наградата „Сладкопойна чучулига“. Удостояван е с престижни награди. Музикалната си кариера продължава като диригент на мандолинния оркестър „Маестро Георги Атанасов“. „Знаме“ желае на Атанас Чолаков здраве и късмет.
- Г-н Чолаков, кой Ви запали по музиката?
- Не мога да кажа, че някой от семейството ми ме насочвал към музиката. Всяка ваканция съм участвал активно в прибиране на реколтата, в осигуряване зимнина за семейството. Когато тръгнах на училище, ме включваха във всички тържества с пеене, или в театрални постановки. През целия ми живот нещо ме теглеше към сцената и най-вече към музиката. Заедно с мои приятели се записах да уча средно образование в Пазарджик. През свободното време продавах купони в ученическия стол и се хранех безплатно. Със спестените пари си купих китара и започнах да се уча сам, по слух. През последните години заедно с мои съученици съставихме оркестър и свирехме на тържествата в училище. След казармата със същата група свирехме в ресторанта в Батак, както и в програмите на читалището. Изглежда някой забелязал, че имам някаква дарба и един ден ме извика в Пазарджик председателят на Окръжния съвет за култура Елена Кендерова. Тя ми предложи да кандидатствам в новооткрития Институт за културно-просветни кадри в Хасково. Бях приет в първия випуск и едва тогава започна моето обучени по музика. Много скоро ме включиха във Вокално-инструменталния състав на института, с който имахме много концерти, а и снимки в БНТ… На заключителния концерт при завършването ме определиха да дирижирам студентския хор. След това работих в читалището в Батак, където сформирахме естрадно-сатиричен състав, в който пеех и свирех на китара. Имахме концерти, както в Батак, така и в целия регион. Тъй като чувствах, че нямам достатъчна подготовка по музика, през 1974 г. кандидатствах и бях приет в АМТИИ - Пловдив. Тук имах щастието да ми преподават светила като Асен Диамандиев, Николай Стойков, Здравко Манолов, Стефан Пехливанов. През 1977 г. завърших с отличен успех и наградата на ректора.
- 42 години ръководите ансамбъл „Пазарджик“. Как се пресякоха пътищата ви.
- След като завърших Академията, получих разпределение в Пазарджик - председател на Окръжен център за художествена самодейност. През този период бях и диригент на хорови колективи. През 1982 г. ме изпратиха с поръчение в ансамбъла, който беше в сериозна криза. Попаднах в един колектив от таланти и в продължение на няколко години успях да стъпя здраво на краката си. Привлякох талантливи млади хора за ръководители на съставите на ансамбъла. Свързах се с най-изтъкнатите автори в жанра - композитори, хореографи, режисьори - Стефан Мутафчиев, Николай Стойков, Кирил Стефанов, Иван Вълев, Димитър Дойчинов и др., които създадоха забележителни произведения за репертоара на ансамбъла. С ръководството начертахме дългосрочна програма за развитието на ансамбъла. Като начало започнахме честване кръгли годишнини на ансамбъла. Това създаде ритъм в работата и стремеж за непрекъснато обновяване на репертоара.
- Какво преживяване са тези години за Вас?
- Незабравими емоции. През този период създадохме произведения на базата на фолклора от всички етнографски области в България, костюми, реквизити, сценография… Започнаха записи в БНР, снимки в БНТ, концерти в НДК. БНТ създаде специални филми с репертоара на ансамбъла, които и до днес се излъчват на големи празници. Тогава ансамбълът получи най-високата награда в областта на културата - орден „Кирил и Методий“ - първа степен. Неслучайно през 1993 г. в Пазарджик започна провеждането на Националните празници на професионалното фолклорно изкуство. През 2012 г., за пръв път в историята на Съюза на българските композитори, извън столицата, в Пазарджик, със съставите на ансамбъла, се проведе Националния конкурс „Нова българска музика“, на който присъства ръководството на СБК, както и авторите на произведенията.Така се развиха нещата, че ансамбълът се превърна в творчески център за композитори, хореографи за всички професионални ансамбли. Това никак не е случайно - за съставите на ансамбъл "Пазарджик" няма никакви художествени проблеми за създаването и представянето на репертоара от най-изтъкнатите автори. Този факт окрили и създаде самочувствие на целия колектив.
- Наскоро за последен път изкачихте стъпалата до работното си място. Трудна ли е раздялата с колеги и приятели?
- Естествено не е лесно да се разделиш с тези, които толкова години са били твоето голямо семейство. Надявам се, че оставям след себе си един колектив, готов на всякакви художествени и служебни предизвикателства, с достоен репертоар. Един колектив, отдаден и влюбен в българския фолклор, всеотдаен към своята любима публика. А за мен - какво? Вече е време да помисля за себе си, за семейството, за любимите неща, които обогатяват ежедневието на всеки човек.
- Вдигнахте високо летвата и очакванията към Вашия наследник на поста ще са високи.
- По-важното от творческия път на ансамбъла е не само да поддържа нивото, което е постигнал, а и да се стреми непрекъснато да го повишава, защото в изкуството таван няма. Да издирва, пази и предава на поколенията най-красивия, най-разнообразния - пазарджишкия фолклор. Да запази програмите, които вече 30-35 години изпълнява с успех: Програма за задоволяване културните потребности на селата от община Пазарджик (единствен от всички професионални културни институти в Пазарджик осъществява своята дейност и в селата на общината), Програма за образователни концерти пред учениците от Пазарджик и общината. Да продължи провеждането на Националните празници на професионалното фолклорно изкуство, започнали в Пазарджик през 1993 г. Да запази ежегодната награда за творчество "Сладкопойна чучулига", учредена през 2001 г. Да продължи активното си участие в провеждането на Културната програма на община Пазарджик.
- Цялото Ви семейство е музикално…
- Радвам се, че цялото ми семейство е отдадено изцяло на изкуството. Съпругата ми Ира е дългогодишен преподавател по цигулка и много години беше директор на Градската школа по изкуствата - тя e и художествен ръководител на Инструментален състав "Доминанта". Дъщеря ни Десислава е цигуларка и е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР. Синът ни Николай е художник, но също е добър музикант. Наскоро – на 27 април, имах концерт по повод 45 години от основаването на мандолинен оркестър "Маестро Г.Атанасов". В програмата участваха съпругата ми - като инструменталист, и нейният състав "Доминанта", дъщеря ни Десислава - като солистка, нейният съпруг Явор - като солист-флейтист, внуците ни Надежда – 8-годишна-цигуларка, и Рангел – 6-годишен, на флейта.Получи се вълнуващ концерт, както за нас - на сцената, така и за препълнената зала. Концертът беше заснет от телевизия "Деймос" и излъчен няколко пъти.
- С какво чувство обществеността на Пазарджик ще запомни главния художествен ръководител на ансамбъл „Пазарджик“?
- Не знам, но съм щастлив, че всеки ден ме срещат хора, дори непознати, спират ме да си кажем няколко думи и ме поздравяват с уважение.
- Освободихте поста, без да дочакате статута за работа на Професионалните фолклорни ансамбли, които се изявяваха на Прегледа в Пазарджик.
- Освобождавам поста, но не се отказвам да се включвам в усилията за промяна статута на професионалните ансамбли. През 2022 г., по моя инициатива в Пазарджик се проведе национална среща с ръководствата на професионалните ансамбли от България, заедно с ръководното тяло на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Изготвихме декларация с искания и предложения до Министерството на културата и парламента. Имахме среща с министъра на културата Велислав Минеков. Парламентът прие и одобри нашите предложения, но оттогава се смениха няколко правителства и въпросът остана нерешен.
- Ваша е инициативата „Сладкопойна чучулига“ и връчването на наградата…
- Да и се гордея с това. Но дали ще има следващо издание на Националните празници на професионалното фолклорно изкуство зависи от новото ръководство на Общината и новото ръководство на Ансамбъла, защото това е свързано със средства, които трябва да се осигурят, и с кандидатстване с проект в Министерството на културата, с подкрепата на СБМТД, а е нужна и сериозна организация, защото те се провеждат в рамките на 10 дни, с участието на около 800 артисти от цяла България.
- Мандолините са другата Ви страст – значи диригентството и музиката продължават...
- Разбира се, продължавам работата с Мандолинния оркестър „Маестро Георги Атанасов“ - репетиции, концерти, аранжименти, авторски пиеси. Може би ще възобновя уроците по китара... Въобще - любими удоволствия. Животът е прекрасен!
Пенка МИХАЙЛОВА
