ПАЗАРДЖИК. Извънредна пресконференция свика днес кметът на общината Петър Куленски. Темата бе една - случващото се с боклука на Пазарджик. Стана дума за три неща - "един договор", "една неустойка", "една арбитражна клауза" и "едно дело".
- Ще изложа единствено и само факти, подкрепени с писмени документи, които са публични и лесно проверими. Без емоции и лично отношение - увери в началото на пресконференцията градоначалникът.
Договорът
Всичко започва през 2020 г., когато Община Пазарджик изгражда Инсталацията за сепариране и компостиране на отпадъци близо до Депото (Сметището). Следва обществена поръчка и на 16 септември 2020 г. Общината сключва договор за управление на Сепариращата инсталация с Цертър за рециклираране - Пазарджик (обединение, в което влизат няколко фирми - "Екор", "Екобулсорт" и "Томов Трейд"). Договорът е за срок от 5 години - до септември 2025 г., като прогнозната му стойност е 23 милиона лева.
- За какво е този договор? Най-общо, всеки камион с боклук от Пазарджик и селата отива до тази инсталация и на входа се заплащат по 102 лева на тон с включено ДДС за отпадъците - обясни Петър Куленски. - Операторът на дружеството има задължението да приеме отпадъците, да ги сепарира, да извлече от тях материали, които могат да бъдат рециклирани отново, и, което е негодно за рециклиране, да бъде отведено за депониране на близкото сметище.
Този договор обаче е крайно неизгоден за жителите на община Пазарджик
На първо място, Община Пазарджик не получава нищо за материала, който се извлича от боклука - хартията, пластмасата, стъклото. Това не е така в други общини. При нас парите от рециклируемите материали остават изцяло за оператора, който ги продава и са допълнителен доход за него. Ако видите показателите на Сепариращата инсталация, които също са публични, подават ги към РИОСВ всеки месец, ще забележите, че по техните документи те извличат до две трети от общия отпадък, който след това да бъде рециклиран. Това са хиляди, хиляди тонове ежегодно хартия, пластмаса, стъкло - собственост на Общината, за които Общината не получава абсолютно нищо. Само плаща. При положение, че всяка Община търси начини и устойчиви модели за допълнителни приходи.
Като най-фрапиращият момент в този договор обаче кметът посочи
клаузата за неустойката
- Сключвайки договора през 2020 г., Община Пазарджик се е съгласила, при просрочване на изпълнението на задълженията по договора (в това число - при забавено плащане на задълженията по фактури), да заплати неустойка в размер на 0.5%, но не от стойността на фактурираната сума, а от цялата стойност на договора. С други думи - Общината се е съгласила да плаща неустойка от 115 000 лева на ден. Това е лудост, но не е луд този, който яде баницата, а този, който му позволява това да се случва.
Петър Куленски разясни с още цифри ефекта от тази неустойка:
- Средно на месец фактурите към Общината са за 400 000 - 500 000 лева. Ако се забавим с 10 дни, дължим не 400 000, а 1 400 000 лева. Ако пък се забавим с 20 дни, вече дължим 2 400 000 лева. А ако се забавим с 50 дни, колкото е лимитът на неустойката по договора, дължим 6 400 000 лева. Т. е. независимо дали дължиш 5 лева или 5 000 000 лева, неустойката по договора е 115 000 лева на ден. Така е записано в член 30 от договора. При все, че в подобен тип отношения се приема като нормална практика едно отложено плащане между търговци в рамките на 60-90 дни. А тук за фактура от 400 000 - 500 000 лева, след 50-ия ден, ти дължиш неустойки в размер на 6 000 000 лева.
На 2 декември 2021 г. между Община Пазарджик и дружеството се сключва анекс, съгласно който се изменя член 52 и страните се съгласяват всички спорове и дела по договора в бъдеще да се разглеждат не от българския съд на три съдебни инстанции, а от
арбитраж
- Т. е. липсва възможност за проверка на решението - каквото отсъди арбитражът, това е, не може да бъде обжалвано по същество, уточни кметът и допълни:
- Въпросният арбитраж днес ни отказа информация за това кога е входирана една искова молба с аргумента, че нямат деловодна система. Делата на Община Пазарджик са поверени на арбитраж, който дори няма деловодна система. Това руши доверието и създава множество възможности за злоупотреби, по наше мнение.
Скоро след подписването на анекса - в началото на 2022 г., пред арбитража е бил заведен иск от Община Пазарджик срещу дружеството:
- Най-общо, става въпрос за следното - операторът на Сепариращата инсталация дължи суми за изграждането на Депо, за покриване на разходи за експлоатация, мониторинг, закриване и следексплоатационни разходи, инкорпорирани в цената, която плащат всички граждани.
Искът е в размер на 1 729 000 лева
И познайте какво се случва - арбитражът отхвърля иска на Община Пазарджик. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. Пито-платено.
След тази хронология кметът Петър Куленски отново се върна на "фрапиращата" неустойка:
- Когато встъпих в длъжност на 16 ноември 2023 г., още в първия ден изисках справка за дължимите от Общината суми. За фактурите на Сепариращата инсталация излезе, че за 4 месеца - от юли до ноември, не са били плащани. Към онзи момент по тях Общината дължеше малко над 2 000 000 лева. Още тогава бе възникнало основанието да се претендира за неустойката от 6 000 000 лева по договора. Започнахме поетапно да погасяваме фактурите. Към момента са платени всички, без една. Така стигнахме до вчерашния ден, когато получихме искова молба чрез въпросния арбитраж за дължима неустойка в размер на 5 780 000 лева, максималният размер, съгласно договора.
Жителите на Община Пазарджик имат моето категорично уверение, че ще се защитим юридически по най-добрия начин и няма да допуснем никакви опити за извиване на ръце. Борим се с това месеци наред. А новият договор, защото срокът на този изтича през 2025 г., ще е много по-изгоден.
Кметът Петър Куленски зададе и няколко въпроса:
- Кой подписа през септември 2020 г. този неизгоден договор за Община Пазарджик, съгласно който при просрочие се дължи неустойка от 115 000 лева на ден?
- Кой не плащаше фактурите за месеците юли, август, септември, октомври 2023 г. така, че да бъде дадена възможност да се активира тази безумна неустойка?
- Кой подписа този анекс към договора през декември 2021 г. и подмени клаузата делата да не бъдат вече подсъдни и да не могат да се водят пред българския съд, а пред въпросния арбитраж, който дори няма деловодна система, но решенията му са окончателни, не подлежат на съдебен контрол и не могат да бъдат преразглеждани след това?
- Има ли взаимосвързаности между хората, участвали в тези действия и бездействия, и фирмите, изпълняващи тези услуги, които имат право да претендират милионите?
- Случайно ли е избран моментът да бъде предявен точно сега този иск, когато започнахме да погасяваме натрупаните милиони през годините? Защо не е бил предявен през 2022 г. или през 2023 г., когато също е имало забавяния в плащанията?
В заключение Петър Куленски увери, че сегашното ръководство на Община Пазарджик ще сезира прокуратурата "за действията и бездействията, довели до това Общината да бъде ответник по иск за заплащане на неустойки за близо 6 милиона лева по договор за опериране на собствената си Сепарираща инсталация".
Зам.-кметът Любомир Гечев също изрази недоумение защо искът е дошъл в момент, когато Община Пазарджик полага толкова усилия да е коректна към контрагентите. Евтим Янев, директор на дирекция "Строителство, транспорт и околна среда", пък си спомни как при обсъждането на договора в Общинския съвет е възникнал въпросът защо е такава цената за сепарирането на отпадъци в Община Пазарджик, след като в други общини е с пъти по-малко.
"Знаме"
