Историята на противопожарното дело в региона проследява Борислав Раков в най-новата си книга
СЕПТЕМВРИ. Три пъти местните огнеборци строят Пожарна и гаражи за своята техника – при това го правят доброволно и трите пъти, а това е без аналог в България. Този и други любопитни факти излязоха наяве, когато ветерани пожарникари и полицаи се събраха в навечерието на празника на МВР – 5 юли (датата, на която преди 145 години е създадено Министерството на вътрешните работи), в Септември. Представена бе книгата „Противопожарната дейност в община Септември“, представляваща сборник от материали, отразени в документи, архиви и фотографии за основаването и развитието на противопожарната дейност в региона от 1946 г. насам. Неин автор е Борислав Раков - ветеран пожарникар, любител краевед, родолюбец и човек, който от години издирва и популяризира местната история.
- Изданието е в съкратен вариант и е предназначено за
всички, които имат потребност от „просветляване“ за минало, род и родина
Нямам претенции за изчерпателност. Доколкото знам (проверих в библиотеките), няма друга издадена история на Пожарната в областта. Тази за септемврийската е първата, а в момента панагюрци подготвят „История на Панагюрската Пожарна“ – уточнява авторът.
На въпроса защо е решил да пише именно за противопожарното дело в родния си край, Борислав Раков отговаря така:
- Причините са много. Достатъчно е да спомена само, че септемврийските огнеборци са единствените в България, които изграждат доброволно три пъти сгради и гаражи за противопожарната си техника – през 1969 г., през 1983 г. и през 1999 г.
Началото обаче е поставено още през 1946 г., когато е определен противопожарен участък - Септември към Районната противопожарна служба в Пазарджик. През 1967 г. в Септември е създадено Районно управление на МВР и година по-късно започва изграждането на Районна противопожарна служба – сграда с гараж за един противопожарен автомобил.
Тя обаче съществува само 5 години,
след което е закрита и преместена в новопостроената обектна пожарна на завода за хартия „Димитър Благоев“ в Белово.
През 1983 г. се изгражда ЕПС – Септември, подразделение на Беловската пожарна служба, а назначените огнеборци построяват гараж до първата септемврийска Пожарна.
През 1997 г. се създава инициативен комитет за строителството на Районна служба за пожарна и аварийна безопасност и септемврийските огнеборци за трети път издигат сграда и три гаража за специализирана техника доброволно,
работили са в свободното си лично време
Освен това, е важно да се отбележи, че през цялото време произшествията (пожарите) в община Септември са повече отколкото в останалите общини на областта, с изключение на община Пазарджик.
Разбира се, за всичко това стана дума по време на представянето на книгата му. В паметта на гостите изплуваха и много спомени за големите пожари в региона. Например този в завод „Победа“ през септември 1989 г.
- Вечерта дежурната смяна получи съобщение за пожар на телефон 160. Пожарникарите облякоха за секунди огнеупорните си костюми и потеглиха с вой към пламъците – разказа Борислав Раков, който също е участвал в гасенето. - Разстоянието ни се стори много дълго. Извикаха по радиостанцията още пожарни коли за помощ от Пазарджик и Белово.
Гореше покривът на основния цех, който преработваше дървесина в плоскости, както и сушилнята за дървен материал
На входа ни посрещнаха охраната и работници. Първоначално гледаха безпомощно, но видът на пожарната кола им вдъхна увереност и в следващия момент те се втурнаха към огнеборците с въпроси с какво да помогнат. Шофьорът спря до пожарния хидрант и подаваше бързо стойка и ключ за хидранта. Разпънахме шланговете и веднага пуснахме водата. Огънят вече беше обхванал основния цех и сушилните за дървен материал, пламъците вървяха към цеха за плоскости .
Началник смяната Георги Дамянов си сложи маската на кислородния апарат, провери манометъра (имаше кислород за 30 – 35 минути) и хукна с една шлангова линия към преградните стени (брандмауер). Пусна силна струя вода, за
да прекъсне развитието на огъня към жп линията, на която имаше товарен влак,
чакащ маневра за разтоварване. Колегата, който беше най-близо до Дамянов, го обливаше през цялото време с водна струя, за да го предпази от високата температура и от задушаване.
Гореше дървеният материал в цеха, димът успя да влезе в близките работилници на електротехници, шлосери, точилари, КИП и автоматика и др. Две пожарни коли пристигнаха от Пазарджик и една от Белово. Веднага разпънаха шлангови гасителни линии и насочиха водните струи в огнището на пожара. В този момент като вулкан изригна дим и пара от водата.
Покривът започна да се разпада. Падаха етернитови плоскости,
парче от плоскост падна със страшна сила върху Георги Дамянов
За миг всички затаихме дъх, но като го видяхме, че излиза от злополучното място, се успокоихме. На него пък му остана за спомен рана на лицето - точно под окото. За радост, нямаше изгаряния по тялото. А началникът на пожарната каза пред всички: „Дамянов, не познавам толкова смел мъж като теб!“.
В този момент пристигна пожарна кола от Велинград. Пожарът беше локализиран, пожарогасенето продължи цяла нощ, а огънят тлееше и на следващия ден. Завода го възстановиха, започна да работи с над 360 работници на три смени. След 13 години обаче го ликвидираха, а в момента там има фотоволтаици. Георги Дамянов и колегите, които участваха в пожарогасенето, са пенсионери и се радват на внуци – завърши емоционалният разказ на Борислав Раков.
На срещата за представянето на книгата му полицаи пък си спомниха за
пожара на Септемврийското училище „Христо Смирненски“,
избухнал в нощта през юни 1972 година. Благо Сотиров, тогава учител и зам.-директор, а по-късно и зам.-началник на Полицейското управление на МВР – Септември, и Димитър Малешков, квартален, започнали разследването по горещи следи. Училището е възстановено и през есента учениците пак влезли в клас.
В книгата „Противопожарната дейност в община Септември“ място са намерили имената на всички огнеборци през годините. Включително
„Рицарите на огнеборската чест в община Септември“,
както авторът ги е нарекъл. Това са многократно награждавани и почитани от колегите и съгражданите си пожарникари. Внимание е отделено още на пожарникарския клуб „Св. Пророк Илия“ – единственият в страната клуб на пожарникарите-ветерани. Материалът за него е илюстриран с публикация във вестник „Знаме“ от 15 октомври 2008 г. Постиженията на септемврийските момчета в пожароприложния спорт също не са подминати.
А по време на представянето на книгата на Борислав Раков бе показан и 55-минутния филм „Строителство и откриване на пожарна служба Септември 1999 “ с автор инж. и криминалист Евгени Попов.
Мария ДЪБОВА
