Борислава ТОШЕВА
Форумът за граждански дискусии „Аз обичам България“, провокиран от писателя, журналист и социален предприемач Илиян Кузманов води началото си от 2019 година, като с всяка следваща година се превръща в нещо активиращо ни като граждани и е все по-провокативен. Всяка една кауза и събитие е вълна, която отприщва редица обществени процеси, които чрез дискусии се превръщат в решения на проблеми. А последните теми, които бяха изкарани на обществената повърхност са бездомните и нуждата от социални жилища, както и защо хората с пари искат обществен ресурс, за да решават обществени проблеми, когато могат да го правят с лични средства. Интересното в случая на Илиян е че той, въпреки че се определя за консерватор, е насочил своята енергия в реализирането на социални каузи и активистка литература проповядваща свобода и индивидуализъм. Концепция напълно противоречаща с битуващата в България наивна парадигма, че лявото харчи за социално, а дясното прави пари и харчи за себе си. Но днес ние виждаме, че има нещо доста по дълбоко зад тези елементарни възприятия които ни се натрапват, това е директно отричане на западния свят в който живеем.
Илияне, на какво се базират Западните ценности? Не е ли това светът на Алеко Константинов с кланиците на Чикаго и безжалостните експлоататори, бездушие и морален упадък?
Да, това е врагът, който рисуват карикатурите на нацистката пропаганда, империализъм, финансов кабал, разпрострял пипалата си навсякъде. След това и СССР рисува същата изкривена картина, това са изразните средства и на днешните терористични групировки, както и новото крайно дясно и ляво, представящи Възрожденска и пост модерна култура и обществени устои като творения на Дявола. Враг срещу когото се изправя една наивна доброта, колективизъм, колективно съзнание и морал, утопични блянове и суеверия. Във втората си книга „Дяволът! Аз го познавам!“(или можех да я кръстя Просвещението аз го познавам!), наричам тези анти-либерални сили Аномалия, която ту се свива, ту разширява, покривайки всичко което вярваме със сива мъгла. А Просвещението вярва в разума, като основа на разбирането на вселената и подобряването на човешките условия, посредством постоянен прогрес. То вярва в свободата, като основен стълб базиран на индивида, отричащ всички форми на абсолютизъм и тоталитаризъм. Друг изключително важен стълб е толерантността, религиозната, етническата, сексуалната… толкова поругаван от всички радикали днес. Разбира се и да не забравя социалната държава, равенството и солидарността. Понятия всячески подкопавани и охулвани от точно тази „Аномалия“, опитваща се да върне тъмните векове на племенен традиционализъм и беззаконие, господствани от силни тирани и феодали.
Така че срещу консерватизма и либерализма стои трета, напълно чужда сила, базирана на терор и ирационалност, сила, която се опитва да унищожи всичко за което те се борят. Това е една от основните сюжетни нишки която следва и моето творчество, противопоставяне на Аномалията която иска да погълне светлината на Просвещението. Това е и част от моят социален активизъм и граждански каузи. Това е и основа на моето философско разбиране за света.
Какво означава "консерватизъм"?
Консерватизмът е навик на ума или ориентация на чувствата. Той е начин на мислене за човека, обществото и отношенията между тях. Консерваторите не могат да възприемат социална организация, която отхвърля всички управленски институции, както и социална организация, която чрез тотален контрол е подчинила всички обществени функции и свободи на индивидите. За консерватора, социалните институции като цяло са необходимо зло, тъй като тези институции са необходими и подходящи, за да ограничават нисшите импулси на човека и да насочват неговите потенциално разрушителни страсти към общото благо.
Англо-американската консервативна традиция е възприела фразата "лампата на опита и знанието"(или казано с други думи, лампата на просвещението), за да направлява възгледите си за бъдещето, тъй като промяната в обществените институции е изначално опасна. Опитът обаче се натрупва с течение на времето и предложените промени в обществения живот могат да въплъщават мъдрост и управление в друга епоха. Приложният консерватизъм не е нищо друго освен непрекъснато конституционно майсторство, отнасящо се не до това, което е формално разписано в даден документ, а до действителните процедури и практики, които съставляват публичната сфера на едно общество. Като цяло смятам, че социализма и неговото най-голямо творение - държавата са фундаментално антиконсервативни сили и за да се запазят добрите, истинските и красивите неща в обществото, те трябва да си отидат. Накратко, консерваторите трябва сериозно да обмислят анархизма, като основа на нашите вярвания и като основен противовест на социализма и колективизма.
Тогава, какво означава "анархист"?
Анархистът не е човек, който се противопоставя на закона и реда, нито пък е насилствен революционер. Вместо това той се противопоставя на държавата, която претендира за правото да осигурява всички важни социални блага. Консервативните анархисти твърдят, че държавата е враждебна към благата и практиките, необходими за законността и реда, както и за процъфтяващия асоциативен живот на нейните граждани.
Държавата е субектът, който претендира за монопол върху легитимното използване на принуда в рамките на определена географска територия. Тя почти винаги е в челните редици на социалните иновации благодарение на монопола си върху силата, което я прави идеален инструмент за радикалните реформатори за осъществяване на техните проекти за социално инженерство. В исторически план не е имало по-радикален новатор и разрушител на посреднически институции от държавата. От проектите за държавно строителство в ранната модерност, през абсолютистките периоди в Англия и на континента, до националистическите стремежи в края на XIX в. и тоталитарните режими в началото на XX в., държавата е била изключително враждебна към първичните институции и народните обичаи, които изграждат нацията и са подходящ обект на нейната първична лоялност. Консерваторите стигат до два тревожни извода: с течение на времето те губят, а прогресивните печелят. В най-добрия случай консерваторите временно спират прогресивните организации в техните проекти за демонтаж, но дори когато прогресивните организации печелят бавно, те все пак печелят. Прозорецът на Овертон се измества с всяко изминало поколение, което означава, че консерваторите са принудени да се мъчат да преформулират аргументите си във форма, която да е обществено приемлива, докато прогресивните се радват на нормативна и културна приемственост. Необходима част от обяснението е, че държавата е конституционно враждебна към консерватизма. В името на запазването на свобода и защитата на културните различия, консерваторите трябва да отхвърлят легитимността на държавата поколение след поколение. Ако не го направят, означава да водят война при условията на врага, който така или иначе е обречен да победи отново и отново.
Устойчиво обществено развитие и консерватизъм, посредством предоставяне на държавни социални жилища?
Да, определено това е една от каузите ми този път в България, както и устойчивите модели в туристическият сектор. Държавата, трябва да бъде почвата, безопасната среда а не инструмент и механизъм за монопол и контрол. Като цяло устойчивото развитие е в основата на консервативното и анархистичното възприятие на света. Посредством важността от туризма и това, което вижда модерният турист, ние заговорихме за неонацистката символика и подема на крайно дясното, което си е чиста проба национал - социализъм. А национал-социализмът, няма нищо общо със свободата, личната инициатива, права и бизнес, в които аз като консерватор имам дълбока вяра, подплатена с теологично разбиране. А социалните жилища не само са фундаментално съвременно човешко право, част от всяко общество, претендиращо да бъде цивилизовано и демократично. Но и са важна част от идеята за пазарна икономика и свободни лични начинания. Това е безопасната мрежа (както и свободните фалити), която ние разпъваме под свободните индивиди, които са готови да рискуват с различни бизнес начинания и разбира се да понесат последиците от това да започнат от нулата. Защото това, което имаме в нашето общество е наследство от социализма, което нито разбира какво е инициатива и риск, нито толерира тези, които губят и искат да започнат отначало. Прекрасно разбирам, че това звучи радикално и неприемливо в ушите на неофашизирани елементи, които виждат в хората единствено функционалност. За тях, „който не работи, не трябва да яде“, както беше по времето на социализма, или обобщено с една друга поговорка „трудът ще ви направи свободни“. Фундаменти, които напълно противоречат на идеите на хуманизма и просвещението, на които е построен съвременният западен свят. За съжаление, идеи които няма как да бъдат разбрани от хора с феодално светоусещане, дори и външно да изглеждат доста западно. Затова и днес имаме хора на бизнеса, културата, политиката, които несъзнателно до голяма степен са възприели анти-либералните и анти-западни в същността си реторики, убиващи свободата и демокрацията в самата им същност.
Освен в консервативното отхвърляне на държавата като цяло, защо е нужно да се говори за фашизма и неонацизма днес?
Важно е да познаваме историята, не само нашата, но и световната, за да можем да разберем изключително динамичните процеси случващи се около нас и да не повтаряме чужди исторически грешки. Дори и самата идея за национално единство, колективно самосъзнание и лидерско управление, на фона на целенасочено и системно омерзяването на индивидуализма, човешките права, парламентаризма, реда и закона, демокрацията и разнообразието е изключително фашистка в своята същност. Демокрацията сама по себе си няма нищо общо с беззаконието, а напротив, върховенството на закона е поставено на пиедестал. Но все пак, демокрацията е западно изобретение, което само по себе си отговаря на въпроса кои и от къде са неговите врагове.
Фашизмът е термин, който придобива нови измерения през 2024 г. Това ултра националистическо, антидемократично, крайнодясно движение, е движено от нарастващото разнообразие на населението и увеличаването на броя на "бялото малцинство". Нарастването на корупцията в политическата система допринася за възхода на олигархията и авторитаризма, която е жизненоважна почва за развитие на позабравената на Запад идеология. "Свободата" за новите "фашисти" е да контролираш, експлоатираш, цензурираш и заплашваш, част от новия курс към стария разрушителен радикализъм. Интересите на големите пари подкопават представителното управление и управлението на мнозинството посредством демократичните принципи, потискане на избирателите, спонсориране от големи корпорации на законопроекти за потискане на същите избиратели, сплашване на местните изборни работници и отричане на изборите, инсталиране на лоялни хора на постовете, това е една нова реалност, в която фашизмът се връща с пълна сила.
Същевременно корпоративните медии са твърде предпазливи по отношение на заплахата и последиците от фашизма поради страх от загуба на приходи от реклама, която е жизнено необходима за тях. Липсата на обществени трибуни и свободни от рекламодатели медии е смъртоносно за съществуването на демокрацията, по същия начин както и държавно финансираните медии, които простичко се изявяват като лакеи на властимащите. Де факто, няма значение дали финансиранията са от реклама, от държавата или от абонаменти на публиката, ако няма контра баланс в лицето на ентусиасти, активисти и активни граждани финансиращи със собствени средства медии, резултатът е един и същ, предизвестена смърт на гражданското общество и демокрацията като цяло.
Освен това нарастващият политически екстремизъм, дезинформацията и увеличаващото се насилие са други заплахи за демокрацията. Екстремистките елементи из целия политически спектър демонстрират своята неспособност и липса на интерес към управлението, такова каквото го познаваме. Разрастващите се фашистки движения заплашват демокрация, като крадат гласове, опорочават изборите, спъват синдикалните движения и отклоняват обществени средства за допълнително институциализиране на крайно дясната идеология. Ние виждаме значителна промяна в демократичните норми, като расистката реторика и политики разцъфнаха, а концепцията за достойно и солидарно общество бе разрушена. Политическите кампании през 2024 демонстрират, че са водени от расизъм, сексизъм и ксенофобия, което води до рязко нарастване на престъпленията от омраза и увеличаване на броя на белите националистически групи, насочени срещу имигрантите, бежанците, ЛГБТ хората, чернокожите, мюсюлманите и други групи.
И на фона на всички политически турбуленции в Европа, на хоризонта отново изгрява звездата на Доналд Тръмп. Тръмписткото движение, което се смята за крайно популистко, представлява явна заплаха за отвореното общество и може да унищожи либералната демокрация. Въздействието на реториката на Тръмп върху милиони граждани е сложен въпрос, тъй като мнозинството от избирателите вярват в лъжите му, които са ехо на европейските му събратя в лицето на Орбан и Путин. Това неразбиране на идеалите на Просвещението, които включват наука, космополитизъм, разум и толерантност, доведе до отхвърляне на научното познание и отхвърляне на разума. Идеалите на Просвещението често отсъстват от мисленето на съвременните фашистки привърженици, които възприемат примесения със суеверия и фундаментализъм - традиционализъм. Тези нови популисти, плашещо приличат на плеядата диктатори потопили в кръв света в средата на миналия век. Те успешно играят не на разума, а само на емоциите на публиката, като демонизира враговете си, следвайки убеждението на Хитлер, че пропагандата трябва да бъде популярна и да обслужва най-малко интелигентните от тези, до които се стреми да достигне. Което е и отговора на актуалния въпрос: „Защо политическото говорене е толкова опростено и наивно и кой има полза от това всеобщо опростачване“?
Как би обобщил всичко, което каза в няколко думи. В контекста на нашето объркано политическо говорене, това изглежда малко трудно за разбиране.
Грубо казано, ако всички хора са хора, биологично квалифицирани като човешки същества, социалната хармония и общият напредък на цивилизацията ще бъдат постигнати много по-добре чрез методите на свободното съгласие и доброволното сдружаване, отколкото чрез принуда и тоталитаризъм.
