„Хроники в бъдещето“. Така озаглави рубриката си в „Знаме“ Методи Пешунов. От далечния Сан Франциско известният пазарджишки художник вижда някогашния Пазарджик и на страниците на вестника пренася градски легенди, от които е останало само заглъхващото ехо. Пренася пазарджишки лица и пазарджишкия дух, случки и събития, места и знаци – тук и сега, за да останат и утре в наситения с технологии забързан свят.
Последната лятна практика от Националната художествена академия на Димитър Казаков-Нерон е в Пазарджик. Роденият на 22 юни 1933 г.в с. Царски извор, Великотърновско, бъдещ световноизвестен творец, е тук през 1961-а като студент, заедно с колегите си Панчо Панев и Аспарух Славков. Много хора са чували как той се запознава с разкрепостената ученичка Ваня, известна като Бриджитката, която позира в натура на него и на колегите му. Как той, влюбеният и пращящ от енергия мъж, за да й докаже любовта си, скача във водите на река Марица с дрехите и веднага след това се оженват.
Бриджит Бардо
Чували са, но не са били свидетели на тази случка. Аз бях.
Беше страшна жега и аз, 16-годишен, се мъкнех със студентите. И бяхме на плажа – Балона. Точно тогава там се организира първи по рода си конкурс за най-красиво момиче с най-хубаво тяло. Дойдоха коя от коя по-прелестни девойки – нямаха бански, бяха по шорти, с които играеха физическо. А най-красивата бе Бриджитката. Организаторите облякоха с бански костюми нея и останалите. И тя като излезе… Бриджит Бардо ряпа да яде! Беше много по-красива от оригинала! Бриджит Бардо беше красива, но някак позиращо-изкуствена. Ванчето беше естествено, диво, необуздано, предизвикателно… От онези дяволити ученички, които си скъсяваха ученическите престилки и си слагаха диадеми. И как няма да спечели конкурса. Банският костюм остана за нея.
„Аз ще се оженя за нея“, каза Нерон още като я видя преди конкурса за красота
После се прибираме с Нерон, Панчо, Аспарух. Уж вървим към ателието на студентите в старата аптека до читалище „Виделина“, ама всъщност вървяхме след Бриджитката, а Нерон говори: „Гледай какво хубаво тяло! Какво нещо!“… Другите го подкачаха: „Я сега да те видим как ще я свалиш!“. Аспарух вече имаше пазарджишко гадже – балерината Маргарита. И недодяланият, но пълен със самочувствие Нерон се откъсна от нас и я настигна. Хвана я за ръката и каза: „Момиче, искам да се оженя за теб!“. Тя го изгледа като втрещена. Нещо му каза и той тозчас хвърли ризката с късия ръкав и скочи от моста на Марица. Стария мост, но пак си беше доста високо.
И като се заби във водата, потъна в тинята и пясъка до кръста
Нали бе пълен… И не може да излезе. Ние слязохме долу и го извадихме. Сега си мисля, че тъкмо там трябваше да бъде направен паметника на Нерон, но това е друга тема…
И още не беше изсъхнал от водата Нерон, право в ритуалната зала. Наско Бояджиев бе шеф на Обредния дом и на негов риск записа Ванчето с една година по-голяма, че тя нямаше 18 навършени. Младото семейство беше без никакви спестявания (Нерон даже парите за храна си даваше за картони и подръчни материали) и Жоро Сарамбелиев - Бог да го прости, Господ го прибра при себе си през тази седмица - той им даде пари. Той хранеше Нерон, Панчо и Аспарух - купуваше постоянно неща от тях, за да може да им дава някой лев. Преди да им предоставят помещението до читалище „Виделина“, директорът на театъра Никола Филипов, със съдействието на художника към театъра Димитър Божков, им бе предоставил една стая в храма на Мелпомена – направиха една самоделна машина и помещението се превърна в графична база – там печатаха. Неслучайно първата награда на Нерон бе за графика – през 1966 г.
След сватбата им дадоха общинско жилище - до Градската градина,
където сега е улица „Димитър Казаков-Нерон“ . Нерон искаше да са самостоятелни, затова не отидоха в бащината къща на Ванчето до училище „Васил Друмев“. Той започна работа в ТПК „Изкуство“ при Борис Резов - Борето вършеше и неговата работа с изписването на лозунгите и плакатите, а Нерон си рисуваше каквото му хрумне. Всяка вечер се събирахме при Борето, а той се грижеше на масата да има храна и питиета. Вървяха спорове за изкуство, за модернизъм, импресионизъм...
Нерон и Бриджитката около година живяха тук и после отидоха в София, за да завърши той Академията. Споделяха един таван, но тази романтика тя не можа да издържи повече от година. Появи се някакъв… Поредният. Нея я боготворяха всички, постоянно я преследваха, а милиционерите, и те зяпаха след нея.
Нерон беше луд по Бриджитката - ревнуваше я, рисуваше я в различни пози – тя беше неговата муза
И продължи да бленува по нея докрай. През 1964-а се върна в Пазарджик по разпределение. Ожени се за една красива медицинска сестра от Септември, Милка. Живееха в блока срещу капаците на канала. Извика и майка си. Дадоха му огромно ателие в таванския етаж на блока срещу тогавашната автогара – таван с тераса около 200 квадрата! Той редеше платната на пода и ги обикаляше. За два дена можеше да напълни целия под – рисуваше прав, а не на колене. Беше находчив. Тогава измисли неговия си стил, неофолка. Казваше: „Щом Милчо Левиев може да го направи в джаза, аз защо да не мога да го направя в изобразителното изкуство?“.
Рисуваше с каквото му попадне, даже с лютеница, експериментираше
Цветан Радулов разказваше как са били част от официална делегация на Пазарджик в побратимения Карлмарксщадт. След като посетили музей за съвременно изкуство Нерон останал при дървените и цинковите гравюри на Дюрер и зарязал останалите. Извади скицника си и там останал. И след това започна да работи и гравюри, и графика – през есента на 1966 г. участва за пръв път в национална изложба с една графика и получи първата си награда. Не беше търгаш. Подаряваше наляво-надясно и много хора се възползваха от него. И беше свръхтрудолюбив. Една ръка може да я скицира хиляда пъти, за да постигне това, което си е наумил. Започна да се вижда с пари чак когато от централата за износ на произведения на изкуството "Хемус" го забелязаха и той
излагаше картини в престижни галерии на Запад и продаваше
С директора на „Хемус“ Божков Нерон се запозна на морето. Той му откри първата изложба в Гърция. И Нерон стана световно известен и картините му влязоха в Лувъра...
Беше ненормален, затова беше гениален.
Ще ви дам само един пример. Една вечер арх. Сарамбелиев ни кани да черпи за някакъв хонорар за проект на почивна станция. Да изпием едно шише вино в „Номер едно“. Така казвахме на ресторант „България“ срещу църквата „Света Богородица“. Сядаме отвън в двора, бай Гроздан ни носи от най-вкусните и сочни кебапчета в Пазарджик, едно шише вино и четири лимонади…
Но масата е дървена и Нерон вече е извадил едно длето и е започнал да я реже
Сарамбелиев изтръпна. Ние сръгваме Нерон, но той дълбае ли, дълбае женски образи в неговия неофолклорен стил…
Ако тази маса е оцеляла, ще струва цяло състояние.
От брака му с Милка им се родиха две момиченца. Преместиха се в София. Ванчето продължи да омайва мъжете и младежите на Пазарджик, но има жени, които са орисани да го правят.
Ваня Бриджитката /Снимка Филип Геров/
Бриджитката почина преди няколко години
В едно лято, толкова горещо, че на човек би му се приискало да скочи в Марица… Живееше в малък апартамент в Драгор с малка пенсия. От родителите си не е наследила почти нищо, с изключение на знахарската дарба на майка си – Шекер Велика, която някога лекувала и гледала на захар…
Нерон почина от заболяване на 59 години - на 16 януари 1992 г., в дома си-ателие в Божурище. Съсед му беше приятеля му Аспарух Славков, който също се ожени за пазарджиклийка. Негово дело е голата жена пред Градската минерална баня, която всъщност бе… жена му – балерината Маргарита. Но за тази градска история – някой друг път.
Методи ПЕШУНОВ
