Една от най човешките нужди е нуждата да разбираш и да бъдеш разбран. Това е изконно право на всеки човек. Да си жестов преводач не е само професия, това е суперсила – силата да вземеш дума и да й вдъхнеш живот.
Не всеки, който знае да пише може да бъде писател и не всеки, който знае два езика, може да бъде преводач. В “Знаме” сме писали, че българският жестов език (БЖЕ) е роден (майчин) и независим език, който се използва като основно средство за комуникация от глухите, тежкочуващите и сляпо-глухите хора в България. Той представлява визуално –жестикулационна знакова система, използваща ръце, пръсти, изражение на лицето и езика на тялото. Жестовият език има своя собствена граматика и синтактични и лексикални принципи, различни от българския книжовен език. БЖЕ бе официално признат за самостоятелен и равноправен на книжовния на 21 януари 2021г. с приемането на Закона за българския жестов език.
Докато хората продължават да говорят на различни езици, нуждата от преводачи ще остане.
А какво точно означава жестов преводач?
Това е преводач, който извършва превод от български език на български жестов език и обратно, на представителите на глухата и сляпо-глухата общност.
Група български експерти правят подробен анализ и оценка на труда на жестовите преводачи в „Становище на Експертен съвет във връзка с необходимостта от обосноваване на спецификите и характеристиките на професията „Преводач от/на жестов език”, доказвайки, че
професията на жестов преводач е четири пъти по-интензивна и натоварена от тази на преводачите на чужд (говорен) език
В замисъла на своята дейност жестовият преводач осигурява равен достъп до информация за хората с увреден слух чрез превод от и на БЖЕ.
Освен професия, жестов преводач, е и мисия – да бъдеш медиатор между света на глухите и света на чуващите хора.
Голяма част от професионално признатите жестови преводачи членуват в Националната асоциация на преводачите от и на жестов език - НАПЖЕБ.
През май тази година Асоциацията отбеляза специален юбилей - 20-години от създаването си. Учредителите на НАПЖЕБ наброяват 30 глухи и чуващи преводачи и лектори на БЖЕ.
Основната идея, заложена в дейността и мисията на Асоциацията, е да защитава правата и интересите на българските жестови преводачи и да бъде “мост” между глухите и чуващите представители на българската общност.
НАПЖЕБ работи усилено и за защита на правата на глухите хора в България, насърчавайки равния достъп до информация и комуникация чрез БЖЕ.
“Нашата Асоциация активно се ангажира да напомня на държавните институции за жизненоважната роля на жестовия превод в социалния живот на глухите хора, острата необходимост от регулиране на предоставянето на преводачески услуги и регламентиране работата на жестовите преводачи. Поддържаме редовен контакт с държавни институции като Министерски съвет и отделните министерства, Народно събрание, Президентство, Омбудсман и различни медии с цел повишаване на осведомеността относно правото на равен достъп до информация и комуникация на глухите хора у нас и важната роля на преводачите на жестов език в прилагането на това човешко право” – споделя Милена Гъркова-Калинова председател на НАПЖЕБ.
“Ние, жестовите преводачи, сме връзката между слуховоувредените и чуващите хора. Знаем, че болшинството европейски държави отдавна преодоляват успешно проблемите, свързани с достъпността до информацията за глухите, тежкочуващите и сляпо-глухите, като дори вече повечето европейски държави са постигнали узаконяването му. Това прави слуховоувредените хора наистина равноправни и пълноценни граждани” – разказват представители на Управителния съвет на Асоциацията.
На въпроса: “Лесно ли се става член на НАПЖЕБ?” – някои от учредителите отговориха:
- Членството в Асоциацията на жестовите преводачи се основава на професионални умения и компетенции, както и на доказан опит. Като цяло НАПЖЕБ не е върнал нито един кандидат за членство, но твърдо можем да кажем, че в членските редици остават само мотивирани колеги, които са готови да се развиват на преводаческото поприще.
Бъдещето на професионалните жестови преводачи зависи от непрекъснатото ефективно обучение и надграждане на придобития опит и компетенции в областта на превода и ефективната комуникация. А това е и основата на добрия жестов превод.
Като национална асоциация, част от дейността на НАПЖЕБ е и да осигурява възможности за квалифицирани обучения на преводачи на БЖЕ, също и да наблюдава работата и развитието на жестовите преводачи, да разработва и участва в проекти...
“Трябва да подчертаем, че жестовите преводачи преминават през сериозно обучение по БЖЕ и
задължително задълбочено запознаване с културата на глухата общност
Изграждането им като професионалисти и ефективни преводачи е дълъг и сложен процес. Това отнема немалко време – добавят членове на УС на НАПЖЕБ.
В интервю за “Знаме” председателят на НАПЖЕБ – Милена Гъркова –Калинова отговори на няколко въпроса:
- Пред какви
трудности
са изправени жестовите преводачи в България?
- Недобре организираната дейност по упражняване на професията на жестовия преводач, огромната административна тежест и неуреденост, както и ниското възнаграждение отблъскват много опитни кадри, а младите не се чувстват привлечени да работят тази професия. За съжаление, поради икономически причини, жестовите преводачи у нас все още не могат да си позволят упражняването само на тази професия, затова я съчетават с основната си професионална дейност. Практикуват жестов превод, когато имат свободно време.
- НАПЖЕБ беше част от Координационното звено, работещо усилено в подготовката на проекта за Закона за българския жестов език (ЗБЖЕ), а също и за създаването на Ръководство за обучение на жестовите преводачи. Какво се промени след приемането на Закона?
- Приемането на ЗБЖЕ беше един дълъг процес - от юли 2018 до януари 2021 г.
Промени се най-вече нагласата на обществото към глухите и сляпо-глухите хора,
жестовия език и професията на жестовия преводач. Глухите и сляпо-глухите с техните специфични потребности влязоха в полезрението на обществото ни чрез жестовия превод. А това спомага БЖЕ да става все по-популярен и да заема своето достойно място като самостоятелен език на немалка група хора. Съдейства се и за утвърждаването на професията "Жестов преводач". Но в много отношения има какво още да се желае.
- Кой всъщност помага на слухоувредените в Пазарджик и областта при нужда
от превод в болница, или институции като НАП, НОИ, съд?
- В градове с повече глухи хора обикновено има повече жестови преводачи. Там по-голямата част от глухите ни съграждани са организирани в районни организации (РО) към системата на Съюза на глухите в България. Пазарджик и областта са подразделение на РО-Пловдив, откъдето се изпращат щатни преводачи при нужда.
А за посещенията в болници, НАП и НОИ - години наред (дори и сега) глухите и сляпо-глухите хора често се придружават от свои близки, владеещи до някаква степен жестов език, за да улеснят комуникацията им с чуващите. Що се отнася до жестов превод в институции като съд и полиция - от десетилетия се изисква жестовият преводач да притежава не само удостоверение за правоспособност за владеене на жестов език, но и да е преводач с доказан професионален опит.
Мария ЗАЙКОВА
Член на НАПЖЕБ и жестов активист
