И на Midalidare Rock метълите си мият зъбите – някои само с мента и мастика

МОГИЛОВО. За четирите си издания досега Midalidare Rock In The Wine Valley доказа, че легендата „Каварна рок фест“ е възкръснала под друго име. Да, има и други рок и метъл фестивали у нас, които продължават повече от един ден, а сега ни чака и удоволствието Hills of Rock. Но и чуждите фенове не крият, че епицентърът на метъл-сеизмологичната карта на Балканите е тъкмо в село Могилово. В Долината на виното вирее една дива нотка, която другите фестивали нямат - тя дава и „Уудсток“-усещане, и най-пълно сливане с природата. Особено ако си на палатка в Могилово или Винарово, или във фестивалните къмпинги „Винарната“, „Реката“, в зоната за кемпери и каравани. Абе друго си е да се разцепиш от рок и пълен до козирката с децибели да нощуваш на метри от сцената и да знаеш, че на другия ден ще получиш пълни дози още от същото. Пък и как иначе ще видиш на сутринта сънен метъл, пуснал „навигацията“  за душ кабинките,

забравил да си дообуе гащите, но пък безпогрешно открил четката и пастата за зъби

Даже метълите си мият зъбите. Съненият се скрива с четката и пастата, а варненско-силистренската група от близките палатки прави същото упражнение на масата под чадъра като използва мастика с мента вместо „Поморин“.

Комшиите по палатки шуменци, които наистина са шумни (тези още преди да забият колчетата дадоха заявка за най-гръмогласни и цинични), вече се връщат от душовете, наметнали по една хавлия по закона на Дъглас Адамс, и се дуелират със своите четки-лазерни мечове като джедаи.

ткъм Четвъртото издание на „Мидалидаре рок фест“ беше най-доброто откъм организация, а сетлистът беше напомпан с класни групи. Сега ги нямаше миналогодишните задръствания (тогава Scorpions обраха негативите, но бандата просто изчакваше да дойдат закъсалите фенове), паркирането и настаняването сега ставаха за нула време,

водоноска периодично мокреше с маркуч черните пътища, за да не се вдига прахоляк,

имаше достатъчно тоалетни и душ кабинки, чистеха се и се зареждаха с химикали и консумативи по няколко пъти на ден. Жив пример за надграждане в движение беше още първия ден – на чешма до палатките имаше опашка, но организаторите реагираха мигновено и монтираха още три кранчета. Удобство беше и безкешовото плащане в зоната на фестивала (зареждаш пари на фестивалната си гривна, а накрая ти връщат остатъка), съпътстващите мероприятия – винени турове, бекстейдж обиколки, забавления за децата и турнири по табла, футбол и какво ли не за големите.

Да, имаше и слаби страни – паркинг номер 4 откъм Изворово бе отдалечен, пък и тази година нямаше забрана хора със столчета, одеяла,  шезлонги, че и походни легла, да се разполагат даже досами сцената. А това е обидно за групите, които отгоре много добре виждат това неуважение спрямо тях. Което пък даде повод на някои фенове отсега да заявят, че искат догодина да им разрешат да си монтират сглобяема къща пред сцената. Цените пак си бяха надути. Да не говорим, че пълна догоре с ледени напитки машина

гълташе левчетата на ожаднелите метъли в продължение на пет дни,

а някой от стюардите упорито отлепваше от процепа за стотинките лепенката с името на фирмата, която не вдигаше телефон и я връщаше на старото й място…

Ама това са дребни кусури. Досега описвахме детайлите, а сме тук за групите, които събраха над 40 000 души за трите дни. Не сме музикален вестник, за да правим проникновени анализи, но напук на някои мнения, Deep Purple, Accept и Mr. Big си тежаха точно като за хедлайнери.

Ерик Мартин и китарният гуру Пол Гилбърт сигурно са недоумявали защо река от фенове си тръгна след като Mr. Big излязоха на сцената

Групата едва ли ще дойде в България за четвърти път, дори феновете да поработим над манталитета си. Йън Гилън може да изглежда и да говори като стария Билбо Бегинс, но Deep Purple  показаха, че с Дон Еъри и Саймън Макбрайт (той замени на китарата Стив Морз преди 2 години) „Пърпъл“-линията е вдигната в прогресив висоти, запазвайки уникалния патент на легендите с „надвикването“ между хамънд органа и китарните сола. Чудовищни бяха и Saxon, и Axel Rudi Pell, очакванията оправдаха Hammerfall, Stratovarius, Primal Fear, Delain, Rhapsody of Fire, Steel Panther, Beast in Black, а O’Reillys and the Paddyhats се превърнаха в особено приятната изненада. По-младата аудитория пък особено добре познаваше Steel Panther, което впечатли самата група, а китаристът Сатчел в шеговития си стил довери на публиката, че

преди малко си е купил хубав кокаин от селото

И показа завидни познания по български. По думите му, другите групи говорели шаблони от типа на „Супер сте! Обичам ви“, той впечатли публиката с откровения на чист български като: „Обичам пу*ки!“, „Харесвам циците ти!“ и „Той има малка пишка!“. Същата публика, на която после хвърли особено много перца. Това бе само едно от афтърпартитата. В главния сетлист пък със сигурност най-голямо шоу направиха Axel Rudi Pel - вокалът Джони Джоели беше буквално гейзер от енергия и глас – този човек не спря да търчи, да пее и ръчка публиката,с прибежки и припълзявания като Джони Рамбо насред 300 руснаци, и някои фенове после си казаха, че - мама му стара - все пак Сатчел може би не е излъгал за чудодейния могиловски бял прашец.

Шегата настрана. Хубаво беше. Да видиш

хора с всевъзможни професии, които не спорят за Украйна или Русия,

а за немския или американския траш. Да видиш цели щастливи семейства с малки деца, с кучета и котки. Доволни са и потребителите, и създателите на продукта, които рекламират мястото с различни други инициативи извън рокаджийските юлски горещници. Доволни са и местните жители в Могилово и Винарово, чиито имоти осезаемо вдигнаха цената си. Доволни са и тези посетители, които лежаха три дни по моравата край сцената, човъркайки ТикТок-а и Фейса, изключили се за света наоколо. Бягството от реалността беше за всички ни. Вече обсъждаме колко дни остават до първия ден на следващия фест през 2025-а, когато хедлайнери ще са пауър-кралете Manowar. Остана само време за последно миене на зъби, а в това време шуменци надават бойния вик: „Мъди-лидаре, пак ши са видим!“.

Тодор ГРОЗДЕВ