Започва работа по моноспектакъла си, след като войната в Украйна прекъсва преподавателската му работа
Отбелязването на 25-годишнината на Шекспировия театър под звездите в село Паталеница продължава със спектакъл, с който Шекспирова компания "Петровден" хвърля поглед към бъдещето и представя нови сътрудничества не само в страната, но и навън.
На 26 юли (петък), от 21:00 ч., ще гледаме "Макбет" - “дестилирана“ сценична версия на едноименната пиеса от Шекспир за един актьор. Изпълнен от артистичния директор на театралната компания The Shakespeare Edit Пол Гудуин и създаден в сътрудничество с украинския композитор Дмитрий Саратски, този 50-минутен драматичен монолог разказва истории с психологическа дълбочина, превъзходна сценична реч в стих, физическа динамика и брилянтна звукова атмосфера.
Темите на Шекспир за амбицията, убийството и лудостта оживяват за съвременната публика
Препоръчително е зрителите да са над 16 години.
Продукцията печели награда за „Най-добър международен спектакъл“ на United Solo Theatre Festival в Ню Йорк през ноември 2023 г. Театралната компания The Shakespeare Edit е класическа театрална компания отдадена на това да поставя ярки Шекспирови продукции на международни сцени.
Пол Гудуин е познат на Острова в театъра и в киното. Той е не само актьор, но и преподавател и режисьор, който се специализира в класически текст и най-вече в творчеството на Шекспир. Учи актьорско майсторство в Royal Central School of Speech and Drama, като след това работи с Националния театър в Лондон, Cheek by Jowl и Кралската Шекспирова Компания.
В Паталеница Пол Гудуин работи с акьторите върху Шекспирови текстове на английски език. А за моноспектакъла си, върху който той самият е работил през последните две години, разкрива, че в петък ще го изиграе за 15 път след дългото му пътешествие из Италия, Америка, Англия и Латвия. На зрителите пък заръча следното:
- Елате с отворени сърца, това е достатъчно.
Ето как отговори на въпросите на "Знаме" Пол Гудуин:
- Защо "Макбет"?
- Преподавах Шекспир на руски студенти в Москва, когато войната с Украйна започна и се наложи да прекъснем. Трябваше да се захвана с нещо друго. Познавам "Макбет" много добре, при това - от повече от 40 години. Реших да направя тази пиеса като монолог. Първоначално не си представях, че някой ще дойде да гледа. Просто пред лицето на целия този разпад покрай военния конфликт, почувствах, че има нужда и нещо да се създава.
- Какви са впечатленията Ви от българските актьори? Справят ли се с Шекспир?
- Имах едва три работни с тях, но и за това кратко време успях да уловя колко са отворени, заинтересовани, трудорлюбови, точни, внимателни. И колко огромно е желанието им да учат. При това - английският не е родният им език, което прави всичко още по-трудно. Но пък от друга страна - Шекспир е универсален език, Шекспир принадлежи на всички. Опитах се да дам на тези млади хора умения, които да им помагат и в следващи продукция.
- Какво е да работиш, макар и за кратко, в Пателеница след Лондон, Москва и Ню Йорк?
- Навсякъде преживяването е различно. Може би затова толкова много обичам да пътувам. Понякога просто трябва да се появиш, където и да е. И когато най-малко очакваш, ти се случва нещо невероятно. Дори то да продължи само миг или два. Докато минавах покрай църквата "Свети Димитър" в Паталеница например, възрастна жена ме забеляза и извика спонтанно: "Макбет!". "Кажете" - подканих я, спирайки се. Тогава развълнувано тя сподели как няма търпение да дойде да види моноспектакъла ми в петък. Спомни си как е гледала първото представление на "Петровден" преди 25 години. Точно това са неочакваните и хубави преживявания, за които говоря. Те могат да се случат навсякъде. Никога не знаеш кога и къде в публиката ти ще седи човек, които ще бъдат докоснати по красив или по разтърсващ начин от постановката. Но не се ли появищ, нищо от това няма да се случи.
За останалите инициативи по повод годишнината, както и за другите главни действащи лица четете на сайта на "Знаме"- www.zname.info.
Мария ДЪБОВА
