Музеите и немалко читалища в областта се погрижиха за забавленията на децата през лятото с различни инициативи и изложби. Каки, батковци, майки, татковци и техните майки и татковци също се включиха. Пример за последното бе една от последните инициативи на завършилата Образователна програма „Ваканция в музея“ на Исторически музей-Батак. Те седнаха зад статива и на по чаша вино, за да рисуват в прохладата на планината. Инициативата на музея и на Арт център „Мацаница“ подготвиха невероятно преживяване, при което в свежестта и спокойствието на планината пресъздадоха живописната красота на един морски плаж – или ако щете, на язовир „Батак“!

„Няма по-добър подход от този, чрез игри да показваме на нашите деца,с какви културно-исторически и природни дадености разполага родният Батак. Поздравления за екипа и всички деца!“, коментираха развълнувани родители след артистичния релакс и поздравиха директора на музея Теодора Пейчинова и всички, замесени в лятната програма.

Юлската програма на „Лято в музея“ в родопския бунтовен град бе изключително богата. Така Исторически музей- Батак, с подкрепата на Регионален клуб "Родова памет"- Батак, срещна малчуганите с майстор сарач-цървулджия, който в Балиновата къща им показа пълен комплект автентична баташка носия и поясни как могат да си поръчат цървули, които да си вържат на краката, или да се опашат със силях по мярка.

Преди това децата се срещнаха с истински художник и първи видяха изложбата му. Това стана факт с гостуването на Таня Иванова в музейна галерия „Борис Шаров“ в Шаровата къща с експозицията „Художествен текстил“.

Известната като Несъница Лазур Иванова е автор и на книги, но е особено известна като майстор в тъкането и рисуването на декоративни пана и картини от текстил, рисува и художествени шалове. Сега голям интерес предизвикаха нейните поредици пана „Змейови сватби“ и „Змейови китки“.

В други събития деца правиха апликации, рисуваха, месиха домашни мекици, които тук са наричани „фльонги“, разбира се, под вещото ръководство на баташки майсторки. За такива фльонги ви не ви трябва нещо особено като продукти: около 40 грама краве масло или олио, около 500-600 грама бяло брашно, две яйца, 200 грама овче кисело мляко, две щипки сол и по една щипка сода бикарбонат и захар. От продуктите се замесва по-твърдо  тесто. Разточва се на платка (кора) с дебелина 2 см и се нарязва на квадратчета или други форми. Мекиците-фльонги се пържат в маслена баня. А после си облизвате пръстите…

Не по-малко вълнуващи бяха часовете, посветени на историята на родното място, туристическите походи, включително до паметни места от Априлското въстание – като въстаническата позиция Галагонката, където на 30 април 1876 г. (стар стил) въстаниците водят боеве с турците под водачеството на Тодор Църпюв и Тодор Колчюв и стотици от тях падат убити…

Лятото в музея има много измерения, а същото ще ви кажат не само баташките деца.

Алекси СТАНКОВ

Приказка за носията

Представете си къща. Стара, баташка къща, пропита с история и стени, измазани с вар. Изкачете се по скърцащите дървени стълби и се огледайте. Вижте шарените баташки черги, мусандрата с красиви орнаменти. А  снежнобелите пердета на прозорците, огнището с пиростията и котлите,  кандилото на стената? Почерка на поколенията, живели там и оставили всичко на нас. Подредените дървени лъжици, старата ютия. Ей ги и бабините ракли, съкровищници, на корените на българщината.

Ето я и момата, облечена в 150 годишна носия, с аромат на лавандулата, на босилек, на здравец, на трендафил, лъхащ от нея. Гиздава, чак те омайва с цветните шевици, шарките, блясъка на сърмата, звъна на пендарите, светлината на мънистата, причудливите гайтани и ширити. Китката й- от лявата страна, неомъжена е. Коса, като коприна, треперушки трептят на ушите й, очите й- като едри маслини. Снага, стройна и тънка, облечена в изящната и строга баташка носия и….

МАРАТОНКИ, СМАРТ ЧАСОВНИК И ПЕЧЕН ЛАК НА НОКТИТЕ!

Развалихме приказката! 

В патриархалния свят на българите съществуват строги повели по отношение на облеклото. Векове наред хората носят своите одежди така както са се обличали техните предци, без да добавят или изменят нещо. Тази рутина определя съставните части на носията, начините на украса и на носене на дрехите; на намотаване на пояса; сресването на косата; накитите и обуването. Дрехите на българите са ясен знак за принадлежност към определена общност. По облеклото някогашните българи са се познавали, кой от кое село е. Българските народни носии  впечатляват и очароват. Множество части изграждат цялостната композиция. Накитите на българката – обеци, висулки, копчета, гердани, гривни, звънят при всяко движение, стъпка, танц. 

Ние, специалистите от музея в Батак, искаме да научим децата, че когато някой реши да си прави народната носия, много е важно целият костюм от главата до петите да е с елементи от съответния етнографски регион.

Не е добре, когато човек събира оттук-оттам неща, които му харесват. Напоследък се комбинират елементи от различни фолклорни области и става някакъв кич.

Носията, като наше национално облекло, е част от историческото и културното ни наследство. Във всеки регион има запазени мотиви и те са били ревностно кътани.

За културата на един народ се съди не само по това, какво е наследил от своите предци, а най-вече по това, как пази наследеното.

Само по този начин наследеното може да бъде предадено на идните поколения.

В Балинова къща нагледно показахме как не бива да изглеждаме, когато решим да обличаме носия.

И за да ни помогне да направим пълен комплект носия, както мъжка, така и женска, заедно с Регионален клуб „Родова памет-Батак“, поканихме майстор сарач. Благодарим на майстор Антон от Благоевград, че ни запозна с тънкостите на своя стар занаят, на Регионален клуб „Родова памет“- Батак за подкрепата и на децата- участници в образователна програма „Ваканция в музея“!

Теодора ПЕЙЧИНОВА