ЛЕСИЧОВО. Дигитални гривни на ръцете на 37 самотно живеещи и трудно подвижни хора буквално са се сраснали с тях. Свързали са ги с техните приятели от екипа по проект „Дигитален здравен асистент“ и не могат без „аксесоара“. Тази социална услуга по проект „Грижа в дома в община Лесичово“ бе първа в страната, а сега Агенцията за качеството на социалните услуги отличи иновативната кампания в Лесичово и ще обяви услугата на сайта на АКСУ като добра практика за високо качество и ефективност. Община Лесичово е поканена за съавтор на първия Сборник за добрите практики в социалните услуги.
Признанието ласкае, но екипът го получава всеки ден от благодарните потребители, които
чрез дигиталните гривни на ръцете комуникират с колцентър, персонални асистенти, а здравословното им състояние се следи в режим “24/7“
чрез приложения в телефоните на обгрижващия екип. „Гривните измерват кръвното и пулса, имат джипиес тракер, което е безценно за хората, които имат дементни заболявания, регистрират даже падания. В момента, в който потребителят повиши кръвно и температура, получава обаждане от колцентъра, че има отклонения от нормалните показатели и трябва да поседне. Ако са по-високи, се звъни на личен лекар или на медицинската сестра, на човека, който е като домашен помощник към потребителя“, обяснява пред „Знаме“ Тихомира Върбанова – ръководител на проекта и старши специалист „Култура, образование и младежки дейности“ в общината. Тя и зам.-кметът Веселина Милкова разказват
и за комични, и за трогателни ситуации
Онзи ден баба от Динката получава обаждане от колцентъра в 14 часа, че й се е повишила температурата и трябва да си полегне. „На двора съм, копах досега, как няма да вдигна температура“, отвърнала бабата.
Друга жена всяка сутрин звъни в колцентъра с бодър глас: „Казвам ви добро утро! Как съм? Как спах?“…
Някои потребителите били любопитни кой се крие в колцентъра, дошли, запознали се, станали приятели, споделяли за деца, за внуци, затова какво обичат. Така една баба казала как обича локум и… получила локум на крака от един младеж. Трогната, тя изпратила цветя за неговата любима…
„Нормални човешки отношения, които показват, че сме на прав път“, усмихва се Веселина Милкова. „Имаше хора, които много бързо свикнаха, на други им трябваше повече време.
От министерството отпуснаха бройка от 37 човека, ние работим в момента с 55
Не дофинансираме, просто успяваме да се вместим в този бюджет. Малка община сме и си знаем реалните потребности. Не се пресилват нещата, нито се омаловажават, за да остане някой в списъка на изчакващите. Макар че винаги има изчакващи. Има хора,които в зимния сезон си ги взимат децата в големия град, те веднага освобождават място за следващия желаещ потребител.“
Проект „Грижата в дома“ стартира на 1 март 2023 г. и бе 14-месечен (първите 2 месеца бяха за подготовката на място), а през март 2024 г. кметът Лазаров подписа допълнително споразумение за още 6 месеца. От МТСП са дали индикации, че най-вероятно проектът на територията на цялата страна ще бъде удължен до края на годината.
„Разписвайки проекта, трябваше да имаме специалисти диетолози, лекари…
Ние имаме дефицит, затова се обърнахме към дигиталния асистент
- той ги замества на малко и отдалечено място като нашето“, казва Тихомира Върбанова. „Хубаво е, че като малка община си познаваме потребностите и когато пишем даден проект, го подготвяме така, че да можем да го изпълним и да можем да обхванем най-нуждаещите се, да не допуснем двойно финансиране, да се намести всеки лев по предназначение. Тук са хората, които наистина имат нужда от тази услуга“.
Голяма част от нуждаещите се са обгрижени по други проекти - за лични асистенти, домашни помощници, домашен социален патронаж. Много от тях ползват и Центъра за социална рехабилитация и интеграция в общината.
„Грижата в дома даде
възможност за помощ на една целева група – хората с малък ТЕЛК
Защото личните асистенти са за хората с висок процент от ТЕЛК и с чужда помощ, а домашните помощници са за хората без никаква пенсия от ТЕЛК. Голям е процентът на хората с малък процент от ТЕЛК и другите две социални програми не могат да ги обхванат. А с домашните санитари по тази грижа в дома помогнахме на потребители да се явят пред ТЕЛК – иначе няма кой да им помогне… Осигурихме им транспорт, придружител и посещение при лекари и пред комисията. Така четирима души получиха пенсии от ТЕЛК, а на две жени близките им станаха лични асистенти. Една от жените дотогава въобще не се бе явявала пред ТЕЛК…“, разказва г-жа Върбанова. „Хубавото бе, че нямаше изисквания за ценз на осемте назначени санитари. Една от жените в Калугерово е в пенсионна възраст, но не й стигаха 2 години стаж. И в Бюрото по труда 2 години поред не можеха да я включат в нито една програма, за да си ги изработи и да се пенсионира. Тя бе първата, която включихме.“
Тук не е необходим ценз, а доверие и топло отношение
Защото и това е специфика на малкото населено място – случва се потребителят да каже: „Не искам да идва този вкъщи - с него не се разбирам…“
Не само изпълнителите, но и потребителите са надяват услугата да продължи, защото липсата на специалисти в малките или труднодостъпните населени места
Петър Христов е на 84 години и без бастуна не мърда. И без гривната.
„Нямам ТЕЛК, но съм трудно подвижен. Не съм ходил, да не ощетявам държавата. Обслужвам се, но ако не са тия момичета като Галя“, посочва той към усмихнатата Галя Дабижева, която вече е освободила заплетения синджир на малкото кученце Мекси на двора и е започнала да полива цветята.
„Пенсията ми стига и артисва – добра ми е пенсията, ама другото го няма…“, продумва дядо Петър. Той работел „мръсни работи“ – металург в медодобивния комбинат в Пирдоп, в Акумулаторния завод в Пазарджик... Големият му син е свещеник във Велико Търново, малкият е Италия, ама в момента е „баш тука – в Пазарджик“ и наскоро идвали с внучето.
„Галя ми е голямо другарче. И кученцето Мекси.
В нашата махала няма хора бе. Вчера един почина.
Ей в тая къща има едно момче, мъж де, и аз. От тая страна няма никой, от другата страна пак няма никой. Има си направо безлюдни къщи. Изчезнаха, ей! А хора имаше много в това голямо село. Имаше завод тука – 2-3 предприятия и 7 отбора – играехме вътрешно първенство по футбол! Седем отбора! Сега няма за един отбор хора… Няма с кого да си направиш моабет. По-рано излизах на кафе с един много добър приятел – идваше и ме взимаше с кола, сега заминава за Искрец. Аз разчитам на ней (сочи Галя)… Тя знае всичко бе – като домакинка си е. Много е добра!
С гривната много бързо се научих и тя всичко ми съобщава
Зареждам я на два дена - щрак-щрак и готово. Казват, че могло да се къпя с нея, ама аз избегвам. С Галя по нея кореспонденция имаме, можем да си говорим като по телефон.“
Голям приятел на дядо Петър е телевизорът. Галя Дабижева разказва как си купил телевизор преди месец и половина и сега големия дъжд го намокрил. „Много къщи прокапаха от пороя, но той намокри точно телевизора на дядо Пешо. Добре, че видял навреме и го преместил, и добре, че телевизорът тежи само едно кило. Държахме го три дена да изсъхне и го включихме – работи! Това му е другарчето. Има един приятел, който ходи сутрин да си говорят. Но повечето време е самичък“, усмихва се Галя Дабижева. И в усмивката й има тъга.
А дядо Петър я успокоява. Вярно, че пушел много, но сега решил. Ще пали само навънка. И нали е сакат и му е трудно ставането, ще не ще – ще ги намали.
Тодор ГРОЗДЕВ
