Баща и дъщеря с обща изложба се завръщат към панагюрските си корени
ПАНАГЮРИЩЕ. Асеновградските художници Теодор Пеев и дъщеря му Пламена дойдоха на гости с изложба живопис в историческия музей в града. С творбите си те се връщат към корените на стария род на помагача в Априлското въстание от 1876 г. прапрадядото Теодор Хаджипеев. Фамилия Пееви е свързана с два големи рода. Единият е Тутевият, другият род е този на Стою Шишков. Сред гостите на изложбата беше г-н Желязко Гагов, кмет на Община Панагюрище. Той поздрави талантливите автори и им благодари, че са слушали гласа на кръвта си и че всичко което ни представят на техните платна е свързано с много вяра и най-вече с България.
През годините творците не са прекъсвали връзката с бунтовното Панагюрище и с колеги от културната институция – приятелите доц. д-р Атанас Шопов, директор, Георги Керкеняков, Ирина Ботев, Манол Панчовски.
В експозицията влизат 30 платна, а откриването бе на 30 юли.
За вълнението от художественото събитие, за рисуването и за срещата с панагюрци, разговаряме с Теодор Пеев:
- Г-н Пеев, откога рисувате?
- От малък. До 7-годишната си възраст живях в София и любимото ни място с баба ми бе зоологическата градина. Животните там станаха първите герои в детските ми рисунки. По-късно рисуването продължи да ме вълнува. От 2018 г., след 30-годишно прекъсване, отново продължавам да създавам красота.
.jpg)
Един семестър учих в Националната художествена академия по специалността „Реставрация и консервация“, но обучението се оказа скъпо за мен удоволствие. Още повече, че вече бях усвоил занаята реставратор на стенописи в Бачковския манастир. По-късно там заех административната длъжност „Секретар“.
Но сега иде реч за картините ми. Рисувам всичко, което ми доставя удоволствие. Нямам определен стил, води ме чувството и настроението как най-добре да изразя емоцията си върху белия лист. При работа използвам четка, шпакла и друга техника, раждащи разнообразието на рисунъка. Не е по възможностите ми да интерпретирам една тема по един и същи начин. Винаги търся нещо ново и различно, както се случи при над 40-те изображения на емблемата на Асеновград – Асеновата крепост.
- Имате ли в рода си други художници?
- Четири поколения сме и всички харесваме живописта. Първата обща изложба с дъщеря ми Пламена кръстихме „Четири поколения живопис“. Началото постави баба ми Добра Пеева – самоук художник, авторка на фигурални композиции, цветя, макове, жерави и фигурки, една от които с нейния автопортрет. Още пазим картините й като добър образец на живописта. Добра Пеева, будна за времето си жена, търси контакти с известни български интелектуалци, сред които и Сирак Скитник.
Дъщеря й – доц. Антония Пеева, физик по професия и преподавател по атомна физика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, рисуваше пейзажи и натюрморти – акварел, запазени и досега. Антония подаряваше всичко, излязло изпод ръцете й като рисунка.
Моя милост е трето поколение художник. Четвъртото - дъщеря ми Пламена. След Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, тя завърши с пълно отличие Националната художествена академия по специалността „Живопис“. Насочи таланта си към пейзажа, като използва различни техники – маслени бои, акварел, темпера, експериментира и с акватинта. Има 3 самостоятелни изложби. А над 25 са моите участия в различни експозиции. Предстои ни с Пламена да открием традиционната годишна изложба в Асеновград, а с показаното в Панагюрище ще гостуваме в Самоков. Ако видите моите и творбите на дъщеря ми, ще откриете видима разлика. В нейните работи младостта и образованието си казват думата.
- Споменахте за секретарството си в Бачковския манастир. Как се озовахте там?
- Завършил съм Духовната академия. То е второто ми завръщане в Бачковската обител. Преди това 3 години реставрирах стенописи. Участвах в представянето на книгата на доц. Вихра Баева, на която присъства и игуменът на манастира. След моя коментар по изданието игуменът ме покани да заема мястото на секретар, на което останах цели 7 години. Оттогава досега не съм прекъсвал връзките си с духовния живот на манастира, оценявайки значимостта на втория по големина след Рилския манастир в България. Както и благоговението на чуждите туристи по най-старата чудотворна икона на Света Богородица.
- Как тръгнахте по пътя на Божието слово?
- По време на реставраторството ми в Бачковския манастир живееше духовникът Арсений, бъдещият митрополит на Пловдивска епархия, лека му пръст. Той ме насочи да завърша Духовната академия, но и с моята презумпция да науча повече за историята на църковните дела, иконография, ангелски събития и други, по които имах теоретични познания. Академията ми даде друг поглед към нещата в живота, науката, начина на мислене и възприемане на историята. Богословието обаче обхваща определен периметър на човешкото знание. Интересите ми ги надхвърлиха и постигнах по-високи нива и цели. Погледнах по-нагоре и нещата се получиха.
- В какво се изразява това по-нагоре?
- Освен хобито ми да рисувам, историята, краезнанието, изкуствознанието, иконографията, писането на книги са другите ми занимания. 20 години ръководя местния клуб „Краезнание“, но вече със затихващи функции, заради липса на интерес. Автор съм на 10 книги. Пиша за хора, проблеми, паметници на културата, за позабравени исторически факти.
В продължение на 3 години във Военно-историческия музей във Велико Търново издирвах имената на загиналите във войните от нашия край. За съжаление, моята информация се разминава с официалната на музея, което ме притеснява.
За близо 40 години описах стенописите в църквите, манастирите и параклисите в района. Издирих и 62 имена на художници, зографисвали Божиите домове. Сред тях са основателят на Самоковската школа Захари Зограф, брат му Димитър Зограф, Алекси Атанасио, Моско Велев и други.
Издадох първи том на голямата енциклопедия за Света Богородица с 3500 варианта на изографисването на Божията майка. Събирах ги в продължение на 35 години.
Поредица от 3 книги носят заглавието „Непрочетени страници из историята на Асеновградския край“. Още няколко чакат да видят бял свят.
- Разкажете за рода Ви в Панагюрище.
- Прапрадядо ми Теодор Хаджипеев помагал финансово на въстаниците от Април 1876 г. Американският журналист Макгахан пише, че той жив е изгорен в панагюрска църква.
Синът му Петър завършва Ришельовския лицей в Одеса и математика в Московския университет. Основава частно училище, в което преподава математика на деца от императорския двор, помага и на български студенти. Овдовял, през 1882 г. се завръща в Панагюрище и се жени за дъщерята на Иван Тутев – Дона. Семейството е собственик на известната Тутева къща, в която избухва Априлското въстание. Ражда им се син Тодор, дядо ми, на който съм кръстен.
Историята за рода ни помни и прадядо ми Стойо Шишков, завършил Френския колеж, основател на Етнографската сбирка в Пловдив, сега музей.
Надявам се ние, наследниците им, достойно да пазим и тачим спомена за тях.
Пенка МИХАЙЛОВА
