От далечен Сибир бъдещата булка „на сляпо“ избира Пазарджик с пръст на картата
Видните математици и есперантисти Петко и Людмила Арнаудови приживе бяха семейство, ползващо се с уважение у нас и в чужбина. За тях пише в книгата си „Отдаденост“ братът на Петко – отишлия си неотдавна виден историк, изследовател и краевед Александър Арнаудов. Книгата е резултат от многогодишни изследвания на бащиния му род Боеви–Арнаудови, преселници от Дебърско и Граовско в Македония.
Петко (вляво) и Александър Арнаудови (Снимки личен архив)
Косвено се запознах с Петко Арнаудов още в първите му години като учител в Пазарджик. Бях млад комсомолски работник, отговарящ за училищата. По това време брат ми, с когото живеехме заедно на квартира, учеше в ПГ „Константин Величков“ и негов учител по математика беше П. Арнаудов. Брат ми го намираше за
учител, който доста се различава от колегите
Часовете не му стигали, защото се държал с тях, като с равни и всеки път им казвал нещо, което го нямало в учебника, възбуждал интереса им да потърсят и други неща. Учел ги да мислят самостоятелно и най-рационално.
П. Арнаудов, още 26-годишен, в 1957 г., беше създал кръжок по математика, и то безплатно, и на занятията му ходеха учениците по желание. След това, в 1960 г., подпомогнат от свои колеги от другите гимназии и техникуми: Н. Ангелов, Г. Точков, Щ. Сарамбелиев, и от Окръжен комитет на ДКМС,
създават първата школа по математика в Пазарджишка област и в страната
Тя представляваше по-висока степен на подготовка на математици и за висши учебни заведения. Като член на физико-математическо дружество към СУ Петко скоро получава задача и създава подобни школи в Хасково, Кърджали и Димитровград, пренасяйки опита на Пазарджик.
Сред неговите ученици с много големи постижения и международен авторитет се отличават: инж. проф. Стоян Марков и акад. Петър Кендеров, София Димитрова, Атанас Маджаров, Теменуга Воденичарова, Маргарита Николчева…
Ако П. Арнаудов не е кандидатствал в СУ „Климент Охридски“ за математика и физика, а е избрал български език и литература, история, химия, биология, също е щял да бъде приет „от раз“. Още като ученик в Динката, където баща му е бил свещеник, и след това в пазарджишката гимназия, той е с „стърчел“ сред съучениците си не само по високия си ръст, а най-вече с разнообразните си интереси. Неговите учители често го ползвали да ги замества при заетост. Но той е могъл да стане и много добър юрист или строителен инженер. Завършва гимназията с пълно отличие, но не му е разрешено да следва - баща му като свещеник и активен деятел на БЗНС „Н. Петков“ и е обявен за „враг на народа“.
Петко става строител на язовир „Тополница“
усвоява бързо професията и получава званието „майстор-строител“.
П. Арнаудов през целия си живот е имал девиз, наследен от родителите: „Помогни си сам, за да ти помогнат и приятели“. Работи и се бори, настоява да се изясни „положението“ на баща му. Анкета установява, че е невинен - бил наклеветен. Разрешават му да следва през 1957 г. със специалности: математика, физика и стенография /по негов избор/, която след това му отваря най-високите врати – стенограф на различни конгреси, в т.ч. и международни.
При въпрос на писателката Елена Попова, негов биограф, какво е за него математиката, той отговаря през 2002 г. (2 години преди да почине): „Това е моя професия. Но нещата не са така прости. Още като дете, не мога да кажа кога точно, но твърде рано осъзнах, че
в математиката кое е вярно и кое не е вярно, се решава от независими и категорични неща
В нея твърденията не се доказват с гласуване, в нея не е важно мнението на множеството, независимо просто или квалифицирано. Тя ме научи да отстоявам позициите си, когато всички са на друго мнение; това не пречи на истината да е на моя страна. В нея предупреждения и предпочитания няма. Тя дава на човека чувството за свобода от условности – принципите ѝ, аксиоми и теореми, са достъпни до всички и те са единственият и безпристрастен авторитет“.
Да! Неговият живот и поведение бяха точно покритие на думите му. Затова и заслужено е носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - I степен, на грамота за дългогодишна дейност и особени заслуги към Съюза на математиците в България, на други награди.
Втората, не по-малко значима страна на същността на П. Арнаудов е Есперантото. Увлечен край по-големите си сестри, той 12-13-годишен започнал да посещава курсове.
Бързо навлиза в дейността на Есперантското дружество в града,
което е било много активно. Този чуждестранен език му става любим. Овладял го, се чувства свободен да общува с хора от цял свят. Като студент в СУ е секретар на Софийското есперантско дружество, председател на студентското дружество и член на ръководството на Международната есперантска организация. В следващите години играе много важна роля за укрепването на пазарджишкото и световното движение: организира курсове за преподаватели в отделни държави, мероприятия за популяризиране, издава много книги на есперанто и за езика. Създава кръжоци и с учениците. Дълги години е председател на Окръжен есперантски съюз, остава до края на живота си член и почетен член на МЕС.
Есперантото събира семейството на Петко и Людмила Арнаудови
В далечен Сибир Людмила Колмакова току-що е завършила математика в Педагогическия университет в гр. Омск. Там неин преподавател и наставник е световноизвестният академик Колмогоров. Докато навлиза в педагогическата практика, тя усвоява и международния език. Започва кореспонденция с колеги и по едно време решава да намери кореспондент от България. Разтворила голямата карта на нашата страна,
без да поглежда сложила пръста си на Пазарджик
Дават ѝ адреса на Петко, защото и той е математик, и двамата са млади. Точно по това време той готви за издаване първата своя книга за извънкласна работа по математика. Оказва се, че тя може и веднага му става надежден помощник с материали, рисунки, графики. Така стават съавтори и често си пишат. Сближават се душевно. Решават да се оженят. Той отива около новата 1964 г. в Ленинград. Женитбата в СССР се оказва „мисия невъзможна“, въпреки помощта и на друг известен математик.
Стигат до Върховния съвет на СССР, до Никита Хрушчов и съпругата му. И нищо!
Законодателство строго. Чак след половин година по негова покана с цел женитба, с подпис на директори, партийния секретар на гимназията. Сватбата им е в края на юни 1964г., посетена или с поздравления от няколкостотин приятели, тя става в есперантския свят световно събитие, защото е първият есперантски брак. Получават поздрав от Радио Рим в емисията на есперанто, както и в лондонски вестник…
Людмила става учителка в Математическата гимназия и работи като такава до 1994 г. Съратник е на Петко в издаването на много книги по занимателна математика, по есперанто и друга приложна литература в помощ на учениците и учителите. Особено търсена е книгата „Занимателна и полезна математика“, която преиздават.
Едва ли е имало ученически и учителски библиотеки без техните книги
Людмила превежда доста неща от руски, вкл. поезия /и нейна лична/. За нея Петко споделя: „Златен човек и съпруга, златна майка. Разбирахме се с един жест, с една дума. Любима!“ .
Възхищавам се колко интензивно е живял Петко и кога му е оставало време да бъде много години активен общественик. В БЗНС беше на активни позиции и им помагаше. След промените с него бяхме в ръководството на съдебните заседатели към Районния съд. С Людмила се познавахме бегло – случайни срещи или през 80-те години в Дома за БСД. Там тя идваше понякога с родителите си, които постоянно живееха при тях. По-късно разбрах, че тя има същата съдба със сестра си. Получава висше образование и есперанто в Омск. Запознава се с есперантист от Франция, оженват се и става французойка. Рядко се срещат - такива бяха световните правила до 1990 г.
С Людмила започнахме да се опознаваме по-отблизо, когато дъщерята бе приета в МГ през 1989 г. По това време закриха Комитета за държавен и народен контрол и станах учителка по география в ПГ „Ив. Аксаков“. Споделяхме обща учителска стая с МГ „К. Величков“.
Понякога разговарях и с Людмила, която най-често мълчеше
Впечатленията за нея като учителка и човек се обогатяваха. В автобиографичната ми книга „Из дебрите на паметта“ посветих страница и на г-жа Арнаудова. На Ал. Арнаудов написаното там е допаднало най-много и го е включил като единствено мнение на родител за нея. Там съм написала: „Дъщеря ми беше с късмет и имаше много добри учители. Но уникалната ѝ учителка е от МГ „Константин Величков“. В продължение на 5 години учителка по математика ѝ беше Л. Арнаудова, рускиня, омъжена за своя колега по математика П. Арнаудов. Тя с нищо не беше впечатлителна, дори беше прекалено затворена. Но цялото ѝ поведение като учителка, в отношението ѝ към учениците ѝ я правеше в моите очи неповторима. За тях и сега е голям човек, за който са готови всичко да направят. Още в началото си беше въвела дневник, с по няколко листа за всеки ученик, започвайки с входящото му ниво. Наред с общата ѝ преподавателска работа, работеше индивидуално – ежедневно. Отбелязваше резултатите от всяка контролна работа, които бяха „безкрайни“ и по индивидуално поставени задачи. „Знаеше зъбките им“ и упорито ги лекуваше. Ученици с пневмонии или други възпаления без съгласието на родителите, отиваха само за да си направят контролните, за да се уверят, че са преодолели определени проблеми по алгебра или геометрия“.
P.S. В последната година решаваха само задачи, които тя бе събрала от висши учебни заведения на СССР, давани на конкурси. След 5 години двете паралелки завършиха с общ успех 5.60. Имаха принос всички учители - и тя, незабравимата Людмила Арнаудова. Тази година, на 27.07 щеше да чества 85-годишен юбилей. Поклон пред тази прекрасна учителка и човек!
Благодарна и признателна съм на съдбата, че съм живяла и работила с Петко и Людмила. За тях девизът на родителите бе свещено верую: „Колкото повече даваш, толкова по-богат ставаш!“.
Гена ИЛИЕВА-ИГНАТОВА
