Искаш или не, винаги носиш българското в себе си, казва момичето, което е прекарало детството си в Англия
Миналата седмица в спортната зала „Васил Левски” Пазарджик избра своята Мис за тази година. Тогава се проведе конкурсът „Мис Пазарджик 2024“. Короната, както и правото да представи града ни на националния етап от най-престижната надпревара за красота, отидоха при Светлана Игнатова. Славена Гайдарска стана нейна първа подгласничка, а Веселена Димитрова – втора подгласничка.
Раздадени бяха още много награди: Лице на публиката - Габриела Димитрова; Лице на интернет - Славена Гайдарска; Лице на Aesthetic center ZAGAR - Стелиана Кендерова; Лице на Victoria Princess - Стелиана Кендерова; Лице на Народни носии Пазарджик - Славена Гайдарска; Лице на Stoyan Radichev - Стелиана Кендерова; Лице на GR Pink Fashion - Веселена Димитрова; Лице на Beauty face by Nicole Runeva - Славена Гайдарска; Лице на Christian of Roma - Веселена Димитрова; Лице на Benu trans - Ана-Мария Стоянова; Лице на ВАЛДАНИ - Лора Брешкова; Лице на Carribean Credit 777 - Светлана Игнатова; Лице на Aromati.bg - Славена Гайдарска; Лице Barbie Beauty - Ана-Мария Стоянова; Лице на Euphoria Beauty Room - Славена Гайдарска.
А сред
специалните гости
на събитието бе Таня Колчакова – Янева, зам.-кмет на община Пазарджик.
Сега ще ви разкажем за победителката. Светлана Игнатова e на 17 години, висока e 174 см. Детството си е прекарала в Англия. В момента уча в Езикова гимназия „Иван Вазов” в Пловдив с профил биология, с испански и руски език. От малка винаги е тренирала нещо. Обича сцената и изразяването на емоции и истории чрез тяло, затова вече девета година е част от мажоретен състав „Мистерия“. Свободното й време е изпълнено с тренировки за състезания, кастинги и подготовка за университет. Най-ценното нещо за нея е историята, която всеки човек сам пише за себе си.
Ето как пък отговори на въпросите на „Знаме“ Светлана:
- Поздравления за успеха! Какво те мотивира да участваш в подобни надпревари?
- Мотивацията ми за подобни начинания е изцяло задействана от моята любов към сцената и хората. Чувствам се нужна и полезна, като знам, че мога да изляза пред хората и да ги усмихна, да ги накарам да се смеят и да плачат. Да оценят изкуството – това е единственото, което ми трябва и обичам.
- Разкажи ни за детството си в Англия? Били ли живяла отново в чужбина?
- То бе изпълнено с доста различни чувства и впечатления, но със сигурност нещото, което най-много отличи цялата обстановка, бяха хората. От една страна, ги харесвах доста, защото са много приемливи, много обичливи, но винаги нещо липсваше. Липсваше това българското, което и аз нося в себе си. Всички бяха изключително дружелюбни с мен, но не се чувствах у дома си. Когато се прибрах в България разбрах, че българското, искаш или не искаш, винаги ще е в теб и ще ти липсва, дори и да не го осъзнаваш. Хората тук са просто много по-цветни, обичат да се забавляват и носят родното в тях.
Бих живяла в чужбина отново, защото обичам да опознавам нови места и да пътувам, но със сигурност държавата, в която бих живяла трябва да е изпълнена с хора, весели и живи като българите. Само това би ме задържало там.
- Защо толкова дълго време си отдадена на мажоретен състав „Мистерия“? Какво ти дават заниманията с мажоретен спорт?
- За „Мистерия“ мога да говоря вечно и някак си хората никога не биха разбрали всичко напълно, защото наистина е нещо, което се усеща, не се чува, нито вижда. Цялото ми детство е прекарано с тези момичета и този треньор, най-трудните ми моменти са били с тях и най-щастливите също. Възможно е с тях да прекарвам повече време отколкото със семейството ми, но за мен и те са такова. Дали са ми всичко, което имам и те са хората, които са ме изградили да бъда това, което съм. Обичам всяка една от тях все едно са част от мен самата. Малко хора биха го разбрали, но ние наистина сме олицетворението на думата отбор.
- В момента залягаш сериозно и над учебниците. За какво бъдеще мечтаеш?
- Бъдещето ми за момента отново е пряко свързано със сцената, с използването на тялото като инструмент за създаване на спомени и емоции, които остават вечно. Засега планувам да кандидатствам в НАТФИЗ - театър на движението или драматичен театър. Смятам, че това е моята професия, моето нещо и моето място. Изкуството е свързано най-вече с даване на хората. Това и искам да правя, да създавам неща, които завинаги ще останат като спомен.
След като, дай Боже, приключи обучението ми в НАТФИЗ, планирам да продължа обучението си в Испания, тъй като ми е една от любимите държави, а и испанският не ми е чужд. Обучението в гимназията, в която съм, не е лесно, но обичам езиците и винаги съм се справяла с тях, така че не ми е проблем. Руският ще е фокуса ми тази година. Аз съм човек, който харесва всяка сфера - да пиша, уча, чета, рисувам, пея и танцувам. Затова смятам и че съм щастлива, защото се чувствам полезна.
- Какво е за теб красотата?
- Красотата е нещо, което за артистите е доста различно от това за другите хора. За мен то е моментът, в който чрез един поглед, забравяш за всичко, моментът, в който всички замлъкват, защото истинската красота се усеща.
В днешно време минусът на красотата е това, че хората не могат да я открият в себе си, дори и да са пълни с нея и отразяват това на всички около тях. Когато не виждаш красотата в себе си, за теб всички са грозни. А най-големият плюс на красотата е да знаеш, че я носиш в себе си, тогава започваш да виждаш света по изцяло нов и цветен начин.
- Как ще се подготвяш за големия конкурс „Мис България“?
- Подготовката за конкурса ще е доста голяма, най-вече защото отговорността е такава, но съм спокойна, тъй като съм запозната с хореографии, говорене пред хора и най-вече - с дефилиране гордо с усмивка, знаейки, че нося името на града ни.
Мария ДЪБОВА
Конкурсът имаше и благотворителен аспект – подкрепи Миглена
Тази година конкурсът за красота „Мис Пазарджик“ имаше и благотворителна кауза. Тя бе в подкрепа на 31-годишната наша съгражданка Миглена Джунева. Събрани бяха 2049 лева.
Миглена е лъчезарна млада жена. Завършва Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт в родния град, а след това учи и работи в София. Преди 3 години животът й се преобръща. Бори се с две сериозни заболявания - лимбичен енцефалит и епилепсия, които променят из основи нейното ежедневие. Тъй като не знае кога ще получи припадък, тя избягва да излиза от дома си. Прекарва времето си, като реди диамантени гоблени, които се опитва да продава, за да подпомага лечението си.
А лечението й не е покрито от Здравната каса. На година са нужни близо 35 000 лева за медицински процедури, лекарства и терапии – непосилна сума за Миглена и майка й.
Ето защо младата жена се нуждае от подкрепа. Вие също може да й помогнете по два начина. Единият е чрез карта Revolut - @miglenrcot, а другият – като преведете средства по дарителската й сметка, която е:
Банка ДСК
Миглена Илиева Джунева
BG61STSA93000030716273
STSABGSF
