С дъщеря си Мира ни канят на изложба в галерия “Георги Машев“
ПАЗАРДЖИК. „Чувствам се заредена“, споделя художничката Мария Дамянова на откриването на самостоятелната си изложба - първа след отпускарските летни месеци – допълнение към нея е и експозицията на портрети на дъщеря й – 13-годишната Мира Георгиева. За събитието салонът на галерия „Георги Машев“ се оказа тесен, а за „цветната“ атмосфера допринесоха младите таланти от школите по китара и пиано към Младежкия дом.
„Обикновено емоцията ми е предизвикана от музиката и винаги на музика съм рисувала.
„Един приятел – Крис, ми правеше комбинации от електронна музика
по моите картини и много ми помогна за вдъхновението, радвам се, че сега е тук... Имаше работи, в които вложих усилия, време и доста материали, но не се получиха. Но изложените тук творби са много обмислени, преживени и селектирани преди да бъдат показани. Независимо, че изглеждат на един дъх направени, преди „единия дъх“ стои дълъг опит и много опити“, смее се Мария Дамянова.
Като изложба на „тихите контрасти“
определи картините й уредникът в ХГ „Станислав Доспевски“ Людмила Илиева - заради многото различни техники и материали – акрил, акварел, пастел… Но и защото творбите въздействат цялостно, с неагресивност и овладяност. „Мария ни показва абстракции, лодки, цветя и може да виждаш гладиоли, но знаеш, че това не е водещото, че не са гладиоли, а е една емоция, изведена чрез цветята. Емоция са и абстрактните й творби, а не просто композиции от добре синхронизирани петна“, каза Илиева.
„Ако имаш реалистична творба вкъщи, виждаш образа й – и спираш да наблюдаваш.
А абстракцията е като едно бижу,
Винаги можеш нов образ да откриеш, да изпиташ нова емоция. Когато експериментирам, пробвам с материали и техники, но и спазвам класическата технология за трайност. Правя ли колаж с пясък върху маслените работи, фиксирам ги с траен лак, за да издържат във времето. С абстрактните картини срещнах трудности, тъй като съм учила класическо рисуване и
не ми беше никак лесно да избягам от реалистичния образ
Случвало се е да композирам в различни посоки. Затова и някои от картините имат по две закачалки – могат да стоят по два различни начина“, добавя Дамянова. Тя не обича да рисува портрети. „Аз съм общителен човек, но по цял ден комуникирам с хора, а това също са „портрети“. Когато седна да рисувам, предпочитам пейзажи... Друг типаж съм - трябва да се заредя с бавна енергия, затова предпочитам вода, пейзажи, лодки, цветя – по-спокойни неща“.
Дъщеря й, петокласничката Мира, обаче е в стихията си,
когато рисува портрети.
„Първата изложба на Мира бе в ДГ „Пролет“ – благодарение на Елена Генова. После в СУ „Георги Брегов“ направи две поредни изложби – само на портрети, и нейният класен ръководител до 4 клас Марияна Проданова я похвали. Тя я насочи към акварела. Аз не й се бъркам“, усмихва се майката на малката художничка.
Художникът Благовест Краев определи като „чудесно допълнение“ портретната изложба на Мира Георгиева. „В нашата галерия много рядко в последните години сме виждали портрети. Мира
с много смелост и необременена от всякакъв академизъм
успява да пресъздаде по своя неповторим начин палитрата от емоции на днешното тийнейджърство. Ще видите колко различни състояния на децата тя е уловила – нейни приятели, но и на хора, които е видяла на улицата и е рисувала по памет. Във всяка една рисунка на Мира прозира душата на нарисувания – има влюбеност, радост, тъга, щастие, замечтаност. Всички тези емоции са в малкия салон. Насладете им се“, прикани художникът.
Тодор ГРОЗДЕВ
