ПЕЩЕРА. Творбите на софийските художници Анатолий – баща, Юлиан – син и снаха – Ягмур Станкулови превзеха пространството на галерия „Веселин Стайков“ в родопския град. Различни заедно, те показват творческия си усет към изказа в живописното изкуство. Картините носят енергията на своите създатели и послания за повече красота и доброта. Автори са на значими изложби, донесли им престижни награди у нас и в чужбина.
Малко или много са трима художници в едно семейство, отговора на въпроса потърсихме в разговор със старейшината във фамилията Анатолий Станкулов:
- Г-н Станкулов, как трима художници съжителстват и творят в един дом?
- В живота на човека се случват всякакви неща. По-малкият ми син Юлиан тръгна по моя път. Завърши Националната художествена академия, придоби научна степен „Главен асистент“ и стана преподавател в същото висше училище. Защити и докторат по изкуствознание и изобразителни изкуства. И на всичкото отгоре, преди няколко години доведе родената в Истанбул турска художничка Ягмур, която стана моя снаха и прие нашата фамилия. Така се озовахме трима художници в семейството. Много щастлив баща съм. В изкуството сме различни като автори.
- Нека започнем с Вашите творби като присъствие в галерията.
- В изложбата показвам част от серията „Тенец“, по която работя от 4 години. Тенец е персонаж от едноимения разказ на големия Йордан Радичков. Според писателя Тенец е домашният работлив дух, човекът, който след смъртта си не отива никъде, а си остава при нас. Тенец върши всичката работа.
Така е и при мен – вечер поставям бялото платно на статива, добавям бои и четка и на сутринта Тенецът е нарисувал картината. Важно е да умееш да го прикоткаш да стои в къщата. Алегорично такъв Тенец живее и в моя дом. В творбите ми преобладават множество реални образи на хора и животни – малки картинки, обобщени в една голяма. Образите разказват своята си история, а в тях посетителите виждат и собствената си история. Рисувани с акрил, придаващ свежест и ефирност на изображението.
- Изявявате се като живописец, илюстратор на книги, редактор, карикатурист. Кое от тези занимания Ви е най-любимо?
- Живописта. Тя е в сърцето и в душата ми. Поставям я на висотата на годините, на които съм. Живописта ме вълнува и зарежда. Рисувайки, не мисля за нищо друго. Сега се радвам на композициите в картините си, на изкуството, излязло изпод четката ми.
Доста време изкарвах хляба си с оформление на книги и най-вече на карикатури, рисувани още в далечната 1977 г. Винаги са ме вълнували политическите и социални теми и проблеми у нас, решения на които търсех в сатиричното. Все оставах с надеждата, че проблемите ще намерят добрия си изход, но това не се случва и до ден-днешен. Напротив – трупат се все нови и нови, за съжаление. Какво излиза, че през всичките години от 1977-а съм работил на халос. Тази е причината да престана да правя карикатури.
- Участвали сте в над 600 изложби у нас и в чужбина. Как се достига внушителната цифра?
- Те са плод на дългия ми живот (роден 1956 г.) и на 50-годишния ми труд. Става се в 6 часа сутринта, работи се всеки Божи ден, без изключение. На обяд се хапва нещо малко, пийва се една ракийка, следва лека дрямка от половин час и рисуването продължава до вечерта. Този е нормалният житейски и творчески ритъм на художника, ако иска да успее. Имам над 50 самостоятелни изложби, а от началото на тази година те са вече 6.
- В каква художествена насока работят Юлиан и Ягмур?
- В областта на пърформънса и новите течения в изкуството. Синът ми експериментира с нова негова си техника, която виждам за първи път в изложбата. За направата са използвани маслени бои. Заедно с Ягмур показват свои лични търсения в живописни платна. Съпругата му работи в дизайнерски варианти с по-абстрактни решения, използвайки акрил върху черен фон. Не че бяга от натурата, напротив, в този жанр е много добра русавачка. Двамата представят по 5-6 творби в по-големи формати.
- Повече от 20 години сте арт директор на фондация „Имеон Балкани“. Каква дейност развива неправителствената организация?
- Насочена е към подпомагане на талантливи, млади творци в неравностойно положение да стъпят на краката си. Социалните прояви се осъществяват чрез Националния фонд „Изкуство в помощ на изкуството“, създаден преди 2 години, в сътрудничество с Националната художествена академия, Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Великотърновския университет и висши училища, които изучават изкуства. Преподавателите там даряват свои картини за изложби, а с парите от продажбата финансираме бедни студенти. Тази година стипендиантите ще са с трима повече. Току-що ми се обадиха, че сред тях ще е студент по музика от Великотърновския университет, родом от Балчик. Правим го, за да може някой да продължи да тегли каруцата, образно казано. Провеждаме и фестивали, конкурси, организираме юбилейни изложби на възрастни художници, придружени с албуми с техни творби.
- А други изяви, извън изложбата?
- В Созопол се състояха два пленера живопис с участието на професори от вече споменатите три университета. Майсторите на четката там получиха награди от името на фондацията за щедростта си да даряват доброта. Следват и благотворителни изложби в Гоце Делчев, Шумен и София.
Рисуването и изложбите продължават…
Пенка МИХАЙЛОВА
