За посланията към избирателите в предстоящата предизборна кампания, бившият спортен министър и водач на листата в 13 Пазарджишки МИР от ГЕРБ-СДС разговаряме с Красен Кралев.
Г-н Кралев, вие оглавихте кандидатската листа на Коалиция ГЕРБ-СДС в 13 Пазарджишки МИР. Какви са основните приоритети и с какво тази кампания ще се по-различна от предишните?
Благодаря на Областната структура на ГЕРБ в Пазарджик и на Изпълнителната комисия, които издигнаха кандидатурата ми за водач на листата. Това е един от силните райони за нас. Поемам щафетата от Катя Захариева, пожелавам и успех в предстоящото гласуване за еврокомисар. Смятам, че тя ще бъде полезна в работата на ЕК.
Не бих казал, че ще има изненади в кампанията. Ние сме предвидима партия, правим позитивна кампания, обръщаме се към нуждите на хората. Кампанията ще е повече сред хората, няма да влизаме в директни сблъсъци с нашите опоненти. Това, което ми прави впечатление през последните години е, че забравихме да говорим за проблемите на хората. Изборите са прекалено често, умориха се и избирателите, и политиците, тезите започнаха да се повтарят. Но проблемите не се решават. На България ѝ трябват сигурност, стабилност и спокойствие. Нещо, което може да донесе само и единствено правителство, съставено с доминиращото участие на ГЕРБ.
Ние сме предвидими, хора, които градим, а не разрушаваме. Издържахме на много клевети и лъжи през последните години. Вижда се, че това, което сме направили хората го оценяват. Така, че продължаваме в същата посока. Големият ни приоритет е съставянето на правителство. Това може да стане само ако партиите и лидерите малко се смирят, подтиснат личното си его и се обърнат към хората и чуят техния глас, а именно, че хората искат спокойствие и стабилност.
С какво послание ще започнете предизборната кампания?
Посланието към хората е да ни подкрепят, ако искат да се случат тези неща, които години наред не са. Като пример за региона бих посочил да продължи програмата за саниране, да се разшири пътят между Пловдив и Пазарджик, за да се намалят инцидентите на него, да се ремонтира мостът на река Марица.
Разбирам умората и ниската избирателна активност. Нека хората имат вяра в нас и да дадат своя вот след месец. Ще наблегнем на позитивната кампания, ще търсим това, което е в дневния ред на хората, за да може след това да има работещо правителство и България да навакса нещата, с които изостанахме през последните 3 години.
Като бивш министър на спорта, имате ли специален акцент за Пазарджик или ще заложите на общата политика?
Спортът е много обширна тема, а ние сме може би единствената партия, която има визия за това какво трябва да се случи в българския спорт, къде са проблемите и как трябва да се излезе от тях. Не бих казал, че сме в добро или лошо състояние, но не успяхме през последните 30 години да адаптираме спорта към пазарната икономика.
Ние продължаваме да чакаме 100% финансиране от държавата за развитие на клубове и федерации, продължаваме да се държим като част от онази социалистическа система, а вече реалностите са съвсем други. Големият проблем е липсата на финансиране на клубовете. Основен приоритет в нашата програмя е рязко вдигане на средствата, които отиват в клубовете, рязко увеличаване на заплащането на треньорите. Не може един клуб да получава финансиране от държавата между 3 000 и 10 000 лева и да иска да има качествен треньор. Минималната работна заплата е близо 1 000 лева, т.е 12 000 лева ти трябват, за да назначиш един треньор, но реално няма как да назначиш само един треньор. Отделно ще трябва да се обърне пирамидатата, в момента 90% от парите отиват във федерациите. Трябва да направим така, че клубовете да ги получават.
Вторият важен момент е тоталното пренебрегване на колективните спортове. Това е още от времето на социализма, защото по-евтино е да печелиш медали от индивидуални спортове. Но колективните спортове са в основата на изграждането на здрава нация, изграждането на екипност, възпитаването на децата. За това трябва коренно да променим отношението към тях. За 3 години не сме направили крачка напред, докато нашите съседи дръпнаха напред. При нас се работеше, сега повече се говори.