За това и за други предизвикателства пред образованието говори на среща бившият министър Красимир Вълчев
ПАЗАРЖДИК. Какво трябва да се направи в българското образовани - кое да се запази и развие и кое да се промени и реформира? Бившият министър на образованието и науката Красимир Вълчев сподели вижданията на ГЕРБ-СДС по тези въпроси на среща-дискусия в хотел „Хебър”. В началото той припомни:
- През последните 3 години и половина, макар да бяхме с минимално участие в управлението и изпълнителната власт, ние от ГЕРБ-СДС в най-голяма степен защитавахме системата на образованието. Миналата година предложихме 3 големи инвестиционни програми - за физкултурни салони и спортни площадки; за строеж и престрояване на училища и детски градини и за ремонт на студентски общежития.
Преди всичко трябва да постигнем едно базово съгласие за няколко основни промени, които трябва да следваме като политики, подчерта гостът. Най-важните промени изискват време. Промяната в учебните програми например ще отнеме между 4 и 6 години. Нямаме ли последователност на политиките, по-добре да не се захващаме.
Ето кои политики трябва да продължат да се следват според бившия министър на образованието и коалеция ГЕРБ-СДС:
Увеличение на възнагражденията на педагогичските специалисти
- Заплатите трябва да са на ниво поне 125% от средната за страната, за да е конкурентна учителската професия. Защото пред младите хора днес има много възможности и публичните системи са в трудна конкуренция с други работодатели, в частния сектор възнагражденията растат.
Приобщаване на децата
- Всяко дете трябва да бъде обхванато, приобщено, подпомогнато. Защото ако имаме преждевременно отпаднали от образователната система, ще имаме и изключени от обществото след това. Затова и направихме Механизма през 2017 г., който работеше добре, когато работеха и останалите институции. Сега, малко или много, работи по инерция.
В ромските общности се забелязват положителни процеси на модернизация. Дължат се на това, че много повече от тях работят в сравнение с преди 15-20 години, пътуват в чужбина и т. н. Изследвания показват промени в нагласите им. Това е първото ниво на модернизацията - искат децата им да живеят по-добре чрез по-високи доходи и съответно чрез образование. Тези положителни процеси обаче са недостатъчни, закъснели и неравномерни.
Така че образователната система трябва да продължава да полага усилия да се обхванат повече на брой деца. Вече се повиши средният брой години, в които учат, което може би се дължи на изискването за шофьорска книжка - поне 10 клас. Трябва обаче да увеличаваме ресурсите за подкрепа - за ресурсни учители, логопеди, психолози, педагогически съветници и др.
Инвестиции в модерна физическа среда
- Средствата, които предоставяме за физкултурни салони и спортни площадки, са добра стъпка, но отново са недостатъчни. Само преди десетина година в България имаше близо 600 училища без физкултурни салони. После паднаха на малко над 500, докато сега, ако се реализира програмата, ще бъдат 400. Трябва да се погрижим и за тях. Да се оправят също така дворовете и спортните площадки. По същата програма 450 училища ще ремонтират спортните си площадки. За съжаление, операцията за СТЕМ центровете се забави, но все още има шанс да се реализира. Трябва да се инвестира още в училищните кабинети. Да не забравяме и детските градини.
А ето какви промени посочи като наложителни Красимир Вълчев:
Промени в учебните програма
- Макар да съдържат някои положителни елементи, новите учебни програми не бяха направени добре. Основната концепция беше, че ако ги направим по-трудни, децата ще бъдат по-знаещи. Оказа се обаче, че в по-голяма степен ние възпроизвеждаме модела на заучаване на знание. Когато са твърде амбициозни учебните програми, учениците препускат, не осмислят, няма време за упражнения, за формиране на умения. Не беше нужно в 11 и 12 клас да се сваля материал от висшето образование, а от 11 и 12 клас материалът да се сваля по-надолу. Така пътеката стана прекалено стръмна. Това е все едно да качим едно дете на пътека във фитнеса и да я настроим на 20 километра в час. Детето драпа известно време, после изнемогва и се отказва, а пътеката го изхвърля. По същия начин и в училище се стига до демотивация, самоизключване, натрупване на дефицити. Сега трябва да направим обратното упражнение - да облекчим учебното съдържание, да съкратим материал, да се ореже малко фактология, да оставим повече време за затвърждаване и формиране на умения.
Оценяването
- Преходът от възпроизвеждане на знания към умения няма как да не мине при оценяването. При изпитването трябва да се набляга повече на това дали са разбрали, отколкото дали са го запомнили механично. Пропуските тук най-добре се виждат в международните изследвания. Когато става въпрос за знания, нашите деца се представят чудесно, резултатите им са над средноевропейското ниво, преди държави като Германия, Австрия и други. Но по PISA, където се измерват умения, сме много зле. Въпросите по PISA обаче не изискват кой знае колко да знаят децата, изискват да разберат условието и да решат казуса. С г-н Красен Кралев (водачът на листата на ГЕРБ-СДС за 13 МИР-Пазарджик) си говорехме, че това е, като да готвиш някой за тласкане на гюле, а пък PISA изпитва за спринтиране. Гюлетласкачите не са добри в спринта, а животът изисква повече спринтьори отколкото гюлетласкачи. Така че трябва да сменим подготовка, да префокусираме цялата система.
Да се освободи време на учителите и учениците
- Учениците вече имат по 7 часа. Постоянно се вкарват нови предмети, нови компетентности, гражданско образование, езици, дигитална креативност - програмиране и компютърно моделиране. Здравното министерство иска здравно образование, и от безопасност по пътищата има нужда. Да, всички тези неща действително са необходими, но времето не достига. Часовете на ден трябва да са 6, максимум се 7. Дори всеки ден по 7 часа са много. Всичко това отблъсква децата от училище.
Формализмът
- Важното е документите да са наред и папките да са попълнени. Повече внимание трябва да се отделя на самата работа с учениците. Много неща са мислени с добри намерения в системата, но са произвели формализъм. Тази реформа ще е трудна, но ще освободи време. Ще намалее и административната тежест.
Изкуственият интелект
- Изкуственият интелект може да бъде особено полезен за намаляване на административната работа. До няколко години ще го усетим. Трябва да подготвим и учениците за ерата на изкуствения интелект. Трябва да се променят концептуално професионалното и висшето образование, учебните планове да са с по-широка основа, да са включени повече компетентности, защото децата ще сменят професии и ще трябва да надграждат. Самите професии пък ще предполагат повече интердисциплинарни умения.
Възпитателната функция
- Възпитателната функция също трябва да ни е приоритет. Макар никога да не сте преставали да възпитавате национално самосъзнание у подрастващите, ако погледнем учебните програми, ще видим, че в тях почти няма формиране на отношение и нагласи. С други думи – нашата система е срамежлива във възпитателната си функция. Ако обаче искаме да живеем в добро и хармонично общество, трябва да я усилим. Голямото мнозинство от родителите иска учителите, освен да учат, и да възпитават децата.
Само че, за да ги възпитавате, трябва да имате правомощия, трябва да имате авторитет. И тук идва въпросът със санкциите и наказанията, който е доста сложен. Часовете по религия, макар и по желание, също биха могли да помогнат за възпитателната функция на българското образование. Всички заедно трябва да направим децата българи, добри хора, граждани, личности, да възпитаваме у тях добродетели.
Бюджетите
- Бюджетът за образование трябва да е 4.5 процента от БВП. Дано си остане приоритет, въпреки неблагоприятната бюджетна ситуация. Делегираните бюджети трябва да се увеличават в зависимост от паралелките и групите в детските градини. Финансирането няма как да не зависи от големината на училището.
Нямаме право да се връщаме към изключващата система. Не можем да си позволим да изхвърляме децата от образователната система. Проблемът е обаче, че има избутване. Т. е. търсене на училища и университети, където се завършва по-лесно.
„Знаме“
