МЮНХЕН. В края на септември тук се откри традиционния Октоберфест, характерен и сега, както всякога, с огромното количество бира, което ще се изпие! Мои земляци велинградчани и якорудчани не видях, но съм свидетел как още преди откриването баварците облякоха традиционните си носии. Мъжете - кожени гащи (къси панталони с презрамки), елече, бомбе с перо, накичено със значки, чорапи, стегнали прасците, кожени обувки със странична връзка. Жените - с дантелен корсет и силно изрязано деколте, с толкова повдигнати гърди, че дори природата да не ги е дарила с щедър бюст, няма как да не ти се набият в очите.
А какво да кажем за фройлайн с преливащите форми, седнали в електричката срещу теб?!...
Почти всички млади дами тук „маат“ по гуменки. С маратонки и кецове с емблема-петолъчка, като нашата на Народното събрание, дето демокрацията я махна. Сещам се в детските ми години, в недоразвития социализъм, как на един празник се бях облякъл официално, но си сложих и китайските кецове с петолъчката. Те струваха цели 5 лева, а с тях ходех по гората. Харесвах ги, че гумата отпред не позволяваше да се мокрят от росата... Леле като ме видя баща ми, като се развика: "На горски и селски ерген ли ще ми се правиш?!"… Събух ги.
Да съм знаел тогава, вместо в гората, да дойда в Мюнхен
– още преди 50 години щях да въведа тази китайска спортна мода, изпреварвайки и посетителките на Октоберфест, че и Васко Кеца! Ама сега тук в Германия каква роса?? И китайските кецове не са 5 лева, а над 20 евро. Такава е модата, ама тук също има много „горски“ и „селяни“. Но и красиви жени, облечени в сатенена рокля и престилка, с венче в косата. На мен роклите ми приличат на тези от нашите родопски помашки села - лъскави, цветни... Като заговорих за носиите, голямо впечатление ми направи, че
много украинци са вече облечени като баварци
Имаше и цветнокожи, и азиатци - всички искат да са баварци. А баварците и баварките от година на година се стопяват в множеството, дори без фестивал. Виж, има и праволинейни фенове на Октоберфест – предимно англоговорящи. Дошли са на пиячка и няма смисъл да инвестират пари за бира в някакви си носии. Ето ги и шотландците с техните полички, които така са се натряскали, че лежейки по земята, „мандалата“ им се виждат…
Не зная кога работят баварците тези дни, защото обществените превозни средства са препълнени по всяко време.
Всичко се е насочило към Терезиенвийзе
(Тheresiewiese или Ливадата на тереза). Това е мястото на провеждане на феста с площ 42 хектара – колкото 60 футболни игрища. Кръстено през 1810 г. на принцеса Тереза от Саксония-Хилдбургхаузен - съпруга на баварския принц и бъдещ крал Лудвиг I. Първият Октоберфест се провежда тук послучай нейната сватба. Паметникът е интересен. 18,5-метровата бронзова статуя Бавария, която олицетворява и Родината, но е и покровителката на Бавария. Тя седи на трона, на ръба на склона пред Залата на славата, твърдо решена да защити баварците, ако нещо лошо им се случи. Примерно някой да им изпие всичката бира… Има стълби и врата, част от архитектурния ансамбъл, през която се влиза в статуята. Вътре в нея посетителите се качват по вита стълба до главата на Бавария, откъдето през четири малки люка за наблюдение гледаш наоколо. Стига да можеш да влезеш. Защото често е затворено.
Голям процент от посетителите на феста пият бира още в градския транспорт
Но и на самия фестивал си допиват като невидели. Отидох още в първия ден, когато отвориха Октоберфест. С вдигането на загражденията тълпата се втурна с лакти, пръсти и нокти кой да стигне пръв при буретата. Чудех се защо тази жажда – пиво има за всички, но ми казаха, че е било традиция. Обаче, братче, при наличието на ранени, каква традиция?! Ще се избият преди да се напият. Тази бира има по-жълт цвят и е по-силна от нормалната. Не, фестивалният цвят на течността в халбите не е такъв - по новините после казаха, че е от токсикация.
Още първия ден над 600 човека бяха приети в болница,
а много повече се разминали само с повръщане... Един младеж така повръща на спирката, че неволно се запитах: „Абе, момче, откъде събра толкова много бира“... Беше бледо като листо от тетрадка и добре, че беше приятелката му, да не се удави.
Различните биропроизводители са направили огромни, красиви халета за хиляди хора.
Всичко е в светлини и жива музика - тиролски валсове!
След феста всичко ще се разглоби и ще остане асфалт, чакъл и едно пусто огромно поле. Но сега е купон! До тези огромни ресторанти има парични автомати. Всяка секунда се теглят пари и се чейнчват за бира, а тя хич не е евтина от 14,99 до 19,99 евро.
С тоалетните въпросът е уреден. Чистачът е сложил паничка. Не видях ценоразпис, но посетителите пускат кой колкото даде. Обикновено оставят по 50 цента. Чух българска реч от чистачите. И на други места съм чувал, че българите държат тоалетни. Срамна работа няма, щом по честен начин си изкарват парите. Но на Октоберфест при този поток си е чист „златен удар“ да държиш тоалетна.
Увеселителният парк е разкошен, а
в деня на семейството на въртележките има известно намаление
Преди години ги опитах половината, но сега мерака ми е минал. Колкото и хубаво да е, си е натоварване на сърцето, а моето не е първа младост. Но и на най-екстремните въртележки има опашки от желаещи. Наоколо предлагат безброй вкусотии и специалитети. Кестени, ядки, сандвичи, вюрстчета. Пари да имаш! Ето, поглеждам - едни ядки 100 грама са 5 евро. Значи едно кило е 50 евро. Всяка година за спомен си купувам значки, защото съм колекционер, викам си, да взема и сега. Да, ама
тази година цените са направо жестоки
Значки-бирена халба, корона, Людвиг II, еделвайс – навсякъде са по 15-20 евро парчето. В соца във всяка хижа на БТС значки-еделвайси ги имаше по 25 стотинки. В последно време обаче по нашите хижи вече ги няма – може би хижарите са направили търговски удар с баварците?... Тениските с логото на феста вървят от 15 евро нагоре. Ами по-добре тениска отколкото значка! Пих бира без значка на ревера, а когато дойде време да го напусна, гледам, пред паметника много налягали хора - не могат да се вдигнат. Лежат и пъшкат, повръщат... Викат „Бърза помощ“. Не ги снимах, че поради закона в Германия за снимане може да си навлека беля. Тръгнах да щракна една интересна кола, а шофьорът скочи, като че ще я крада... Почувствах се крадец.
Но хората са наплашени
Много охрана, полиция и страх от атентати. С чанти не пускат, проверяват се дори телефонните чантички, а с детектори за метал, ако си съмнителен, те преслушва една строга полицайка. Много от служителите на охраната са новите граждани от Сирия, Афганистан, България... Общо взето са вежливи.
Тръгнах си, а на ъгъла един акордеонист-нашенец изпълняваше хора от репертоара на Борис Карлов. Много добре свиреше, но торбата - празна. Пуснах му и му казах, че мога да го снабдя с тиролски валсове. Това се свири тук! Нашата музика и манталитет няма да я разберат... Виж, украинците са друго. Изкарват повече от него. Сложили чували за събиране на кенчета и шишета за депозит. Държейки шише, подканваха хората да ги оставят при тях. За едно кенче автоматите дават 25 цента, а за шише - 8. Създали са стройна организация. Един събира, друг складира някъде, че след 20 часа нищо не работи, за да ги предадат. А нашият музикант… нищо! Ама пък свири.
Остана ми само хубавото впечатление от Дайчовото и Ганкиното хоро
И това не е малко, нали! В центъра на Мюнхен, на Мариенплатц ,виждам няколко украински музиканти с развято украинско знаме и с огромна руска балалайка, изпълняват класическа музика и продават дисковете си. Мисля, че заработват добре… Но Мюнхен в момента е много мръсен и оповръщан. На всичко отгоре и S-банът се развали и настана суматоха при толкова хиляди чакащи хора навън. Похвално е, че германците пуснаха по спирките таксита, които да заместват влака, и събираха хората по улиците, без да им вземат пари.
И това също е част от атмосферата на феста. И така продължава две седмици. Бира, бира и… пак бира!
Светослав ПОХЛУПКОВ
