Имаме над 4000 продуктови регистрации и над 600 уникални търговски марки, горд е Спас Петков, който отговаря за научната и развойна дейност в предприятието
Пещера е в челната десетка по разходи за наука. Похарченото за един нает в тази област в малките общини е повече, гласи изследване на ИПИ за 2022 г. Общите разходи на предприятията, държавата, висшето образование и неправителствения сектор за научна, изследователска и развойна дейност (НИРД) достигат 1,27 млрд. лв. Предвид съсредоточаването на водещите университети, високотехнологичен бизнес и научни институции в София не е изненада, че тя отговаря за почти всички разходи за НИРД – 938 млн. лв., или почти ¾ от всички. Със значително присъствие е община Пловдив – 56 млн. лв., както и Варна с други 40 млн. лв. С над 10 млн. лв. са и Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Казанлък, а челната десетка се допълва от Бургас и Пещера. В нашата община заделените разходи за НИРД са 7,284 млн. лв. за 2022 г. Но в Пещера е разположена производствената площадка на „Биовет“ АД - водещ европейски производител на фуражни добавки, премикси, активни субстанции и готови лекарствени средства за лечение, профилактика и подобряване здравето и продуктивността на животните. Фирмата разработва междинни продукти и активни субстанции за фармацевтичната промишленост, произвежда ензими и ензимни комплекси за употреба в животновъдството за по-добро усвояване на фуража и по-добра продуктивност, а в последните години – и ваксини.
В сравнителен план инвестициите в наука и развойна дейност в България остава генерално ниски – според последните достъпни данни на Евростат страната харчи 0,8% от БВП за наука и развойна дейност при 2,2% средно за ЕС и над 3% при водещите държави. Това от своя страна има пряко отношение върху потенциала на страната за иновации и изпреварващ икономически растеж, с които те са пряко свързани.
Спас Петков е директор на звеното за научната и развойна дейност в „Биовет“. В компанията е от 27 години. Роден е през 1970 г. в Пловдив, израснал в Пещера (родителите му били служители в държавното тогава предприятие „Биовет“), завършил МГ „Константин Величков“ в Пазарджик, а след това инженерна химия в САЩ – в Университета на Минесота и Пенсилванския университет.
„От студентската скамейка започнах направо в „Биовет“ - в звеното по научна и развойна дейност, занимавайки се с ферментацията“, споделя Петков, който пряко координира всички научно-развойни дейности в „Биовет“. А те никак не са малко. „Биовет“ е част от „Хювефарма“ – една от най-големите компании в бранша в световен мащаб.
„В нашето звено имаме отдел по микробиология - той поддържа и подобрява щамовете, които използваме за ферментация на нашите продукти. Имаме химична секция, която се занимава с изолиране, пречистване и химичен синтез на продукцията. Също и модерна аналитична секция, която осигурява необходимите анализи по време на процеса, и охарактеризира крайния продукт. А секция „Готови лекарствени форми“ се занимава с формулирането на крайните продукти и с осигуряване на тяхното изпитване за ефикасност и безопасност. Много е добър и отделът ни по регистрация, отлично познаващ изискванията на различните международни пазари.
В момента имаме над 4000 продуктови регистрации в над 100 страни по света
и зад всяка една от тези регистрации стои регистрационно досие. То съдържа научни данни за продукта – как е произведен и охарактеризиран, съответства ли на възприетите норми за безопасност и качество, доколко е ефикасен“, обяснява директорът. „Ние сме сплотен колектив. Много от хората тук са с дългогодишен стаж - повече от 15-20 години, затова имаме много ефективна комуникация. Общо в Пещера и в Разград в звеното има около 120 души – тук сме около 70. Разград е профилиран повече в производството на субстанции, докато
крайните продукти се произвеждат тук,
„Значи ли това, че големите открития се правят в Разград, а в Пещера се доизпипва крайната форма на продукта?“, питаме.
„Не, напротив. Във фирмата всеки завод е равнопоставен и се осигуряват необходимите ресурси за дейностите, които той изпълнява. В Пещера също се произвеждат субстанции, даже точно сега, след стартирането на новия завод за ферментации, на практика тук е най-голямото производствено звено като капацитет“, отговаря Спас Петков. Той е в предприятието от 1997 г. - 3 години преди приватизацията на дружеството и е свидетел на всички промени и инвестиции оттогава.
„Произвеждаме широко портфолио от различни продукти. За да сме конкурентни, трябва да можем да осигурим всичко, от което се нуждае клиентът, затова сме компания, която произвежда, както генерични, така и оригинални, така и хибридни продукти. Да, генеричните продукти имат аналог, но винаги в тях се стараем да внесем някакви подобрения. За хибридните продукти пък правим допълнителни изследвания, за да разработим нови приложения на вече съществуващите.
За много от оригиналните продукти имаме патенти – както национални, така и международни
Всеки се продава под защитено име. В момента имаме над 600 уникални търговски марки – регистрирани в голям брой страни. Усилията на научно-развойното звено са насочени в подобряване на технологичните процеси, подобряване на качеството и подобряване на крайните формулировки“, обяснява директорът. И дава пример с въвеждането на производството на наносуспензии и на микронизирани продукти, които подобряват ефикасността на крайния продукт. Това са продукти, които съдържат
частици,при които размерът на активната субстанция е по-малък от един микрон
Това подобрява тяхната разтворимост и ефикасността им, така че продукти, които в миналото са били употребявани в по-големи дози, сега са по-ефикасни, при намалено количество продукт, необходимо за третиране на животните, и по-лесно за употреба (течните продукти се предпочитат в животновъдството).
„Това ли е продуктът, с който особено се гордеете?“, питаме нашия събеседник. „Имам повече от един продукт, който ми е слабост“, отвръща той. „Сигурен съм, че
всеки от колегите се гордее с продукти, в които е вложил много от себе си
и е допринесъл за тяхното развитие. Могат да бъдат дадени много примери. Всеки друг продукт, който сме произвели и регистрирали, носи зад себе си голям брой изследвания и гаранция за качество. Ние се развиваме и имаме оригинални патенти и в сферата на ензимите. Те осигуряват по-добро и правилно усвояване на различни видове фураж. В момента е глобална тенденция да се търси приложение на все по-различни фуражни съставки за по-интензивно и по-ефективно животновъдство…
И заради парниковите газове, и заради факта, че в някои региони просто има характерни растения,
които могат да бъдат усвоявани не само там. Отделно от това, фирмата се стреми да диверсифицира продуктите, които произвежда. Преди няколко години започнахме много интересен проект за производство на Омега-3 мастни киселини от микро алги чрез ферментация.
Микроалгите са микро водорасли и всъщност
те произвеждат в океана Омега-3 мастни киселини,
и ставайки храна на рибите Омега-3 киселините се натрупват в рибното масло, за което всички знаем колко е полезно. Така че директно произвеждаме Омега-3 мастни киселини чрез ферментация, които са с много по-висока честота, по-висока концентрация и в същото време не носят замърсяванията на световния океан – няма ги в тях тежките елементи, нано пластмаси и т.н.“, обяснява специалистът.
Нова сфера на развитието на компанията е производството на ваксини. През последните няколко години се инвестира в разработването на технологии за производството им.
„Очакваме с нетърпение този тип продукти да започнат да излизат на пазара, след като бъдат одобрени и регистрирани. Ваксините повдигат естествения имунитет на животните - те се разболяват по-малко, дават по-добра и повече продукция, имат по-малка необходимост от третиране с, да кажем, антибиотици (които ние също произвеждаме). И това показва как всъщност
нашата философия за здравеопазването в животновъдството всъщност е холистична
Като осигурим целия необходим набор от продукти, за да бъдат отглеждани животните по най-добрия начин. Това е предизвикателство и към нас, и към ветеринарите, и към животновъдите. Да, наистина с глобалното затопляне наблюдаваме един трансфер на паразити и микробни инфекции, които не са били типични за даден регион, и това налага едно добро познаване на ситуацията и необходимост от наличие на съответните продукти за реагиране“, пояснява директорът на научно-развойния отдел. Питаме го
какъв е моделът на научната работа, какви са правилата, след работно време ли се случват най-големите открития
или работното време е относително…
„Научно-развойната дейност също е работа, която се подчинява на определени правила и може да бъде извършвана целенасочено. Разбира се, нужно е хората, които се занимават с това, да имат необходимите познания и дисциплина. И желание да работят. В това отношение нашият екип е наистина за пример. Но трябва да има един последователен подход на поставяне на цели. Анализ как могат да бъдат постигнати тези цели - и последващата реализация на целите. За нас е много важно да планираме нашите дейности, но също и да планираме инвестициите в тези дейности. Когато работим по нов продукт, правим един обстоен преглед на това какви са възможните начини да го произведем, и след това създаваме необходимите условия той да бъде реализиран.
Питате ме за икономически шпионаж? Чували сме за такива случаи
Това, върху което се концентрираме, е защитата на интелектуалната собственост. Но да не забравяме, че в нашата индустрия ние оперираме на един регулиран пазар, където всеки един продукт е регистриран, а условията на производство са контролирани от регулаторните органи на ЕС и САЩ, както и от много други национални органи. Така че някои фирми могат да си позволят да пуснат фалшификати, но те не могат да залеят света с фалшификати. Нашата цел е глобалния пазар. И ние сме там“.
По време на КОВИД пандемията много фирми излязоха от ритъм
Как се е отразил на „Биовет“ този период? „Бе предизвикателство за всички нас. Тук бе направена стройна организация, с голям набор от мерки и процедури. Истината е, че ние сме един от производителите, които не спряха производство в пандемията, продължихме да оперираме успешно, с всички ограничения – благодарности на колегите, с които преодоляхме това изпитание! Още през декември следяхме как се развиват нещата, пандемията бе обявена февруари – март, ние бяхме подготвени за определени неща, за други не бяхме. Но като цяло планирахме, че ще има тежък период и ще трябва да работим по по-различен начин“, казва Спас Петков. И добавя, че след пандемията в световен план особено явен стана гладът за работна ръка, а България не е изключение.
„Да, ние имаме голям брой служители с много дълъг стаж и богат опит, но разчитаме много на младите хора.
За нас е трудно да намираме обучени кадри
точно в това, което правим, затова наблягаме на връзките ни със средното и с висшето образование. Имаме многобройни програми за стажове, което дава възможност на младите да видят с какво точно се занимаваме и да преценят дали това им харесва. Но на нас ни дава възможност да видим тези хора в действие. Оттам нататък следва обучение и екипна работа, за да изградим бъдещи специалисти. Проблемът с кадрите е глобален. Изпитваме го тук в България, изпитват го и колегите по света, затова всяка компания трябва много сериозно да подходи към този въпрос и да създава тези програми за сътрудничество и за привличане на млади специалисти. В глобален аспект наистина има
глад за ветеринарни лекари, особено за такива, които специализират в интензивното животновъдство
Има недостиг на специалисти по химия, физика, биология… Има недостиг на инженерни кадри. Тези специалности са и по-трудни, но смятам, че нещата ще се променят. Не може само с ай ти специалисти – въпреки че е страхотна специалност. Но трябват и други кадри“, казва в края на разговора Спас Петков. Той е избрал родината пред САЩ. Дали съжалява?
„Обмислял съм възможността да остана, но не бях готов за такова решение. Направих личния си избор и съм доволен. Започнах в „Биовет“, а „Биовет“ се промени много – в момента е част от една глобална компания, която е българска, оперира на световните пазари и е номер 10 в света сред компаниите, които работят във ветеринарно-медицинската област. А това е повод за гордост, както за мен, така и за всички колеги“.
Тодор ГРОЗДЕВ
