ВЕЛИНГРАД. Пловдивският художник Осман Юсеинов неотдавна подреди в изложба „Видения на Духа“ 38 свои живописни творби, рисувани върху платно с маслени бои. Експозицията грейна в галерия „Цвета Шуманова“ в курорта и радваше местните жители и гостите му до 30 септември.
Роденият под тепетата автор учи в художествената гимназия в града. Пак там завършва и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство по специалността „Педагогика и живопис“ – магистърска степен. Още като гимназист се увлича по художници-импресионисти като Моне, Сезан, Ван Гог, каквато абстрактност и символика носят и творбите му в изложбата.
С художника разговаря наш репортер:
- Г-н Юсеинов, как решихте да гостувате в галерия „Цвета Шуманова“?
- Открих сам пространството за моите картини, посещавайки Велинград. Имах информация за галерията от снимки и публикации в социалните мрежи за събития, проведени там. Харесах я много. Мястото носи оня дух, който се усеща още с влизане в сградата. Лично се докоснах до атмосферата там и изложбата вече е факт.
Преди експонирането й в курортния град, картините гостуваха в Свиленград с желанието ми да бъдат показани в повече градове. Идеята е всеки следващ път изложбата да се обогатява и надгражда с нови платна. Хубаво е зрителите да усетят вълнението и емоцията на нейния създател.
- Каква символика стои зад претенциозното заглавие „Видения на Духа“?
- Духът е онази сила, която ме кара да се чувствам жив, да мечтая и творя. Без душевност няма човешки преживявания. В творбите търся нещо общо между моите и на зрителя емоции, каквато е и мисията на изкуството. Искам да потопя зрителя в един различен свят, да преоткрия себе си чрез силата на въображението. В абстрактната ми живопис няма конкретни форми – преобладават петна, разливания, контрастни цветове. Това дава свобода на художника да фантазира, да вижда света не в конкретните му измерения, а и зад тях. Няма ограничение на изображението – всеки художник по свой начин вижда ябълката, дървото и всичко онова, което го заобикаля. Важни са ъгълът и погледът към обекта на рисуване. Те дават възможност зрителят да гадае, да плува в морето от цветове, нюанси и чувства. Абстрактното ражда свобода на духа, на експресивното и спонтанното усещане в работата на твореца.
- Картините Ви са впечатляващи…
- Всяка една говори сама за себе си. Различни по размери, малки и стигащи до 100 на 150 сантиметра, те носят послания за доброта, човечност и красота. Като тази със заглавие „Рафах ‘2024“, рисувана по конкретен повод. Времето, когато в палатковия лагер на палестинския град Рафах Израел хвърли бомби и пламна пожар, който взе много човешки жертви. Затова и картината е обагрена в червено, с черни разливки в горната й част. В творбата се усеща тревожност, ужас от насилието и носи протестно отношение. По-различно от това да чуеш или прочетеш новината.
В картините „Град 1“ и „Град 2“ контрастни студени и топли цветове, подредени един до друг, създават впечатление за ритъм и динамика. Така показвам разнообразието и характеристиките на постройките в населението места. Залагам и на пейзажите – силата на водата, на вятъра, хармонията, неповторимостта на природата. Да рисувам, ме води единствено емоцията.
- Откога рисувате?
- От първи клас. После продължих да уча в художествената гимназия в родния Пловдив. Усъвършенствах занаята в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Като дете тръгнах от молива и водните боички, за да стигна днес до маслените бои. От малък исках да стана художник и мечтата ми се сбъдна.
- Освен живописта, имате ли други интереси в областта на изкуството?
- Няколко са, но живописта е най на сърцето ми. Равна е на медитация. Иначе близки са ми графиките, инсталациите, пърформансите, филмите, фотографията, изработката и дизайнът на бижута. За реализацията на видовете форми на изкуствата използвам различни материали и изразни средства.
По време на пандемията заснех филма „Занаяти по наследство“ с герой от пловдивския квартал „Столипиново“. Лентата се радва на успех, стигна до фестивали в България и Германия. Самият аз произлизам от занаятчийско семейство и със сигурност това ми помогна да реализирам филма. Единият ми дядо поправяше чадъри, другият шиеше юргани и дюшеци. За радост, все още тези мурафети са запазени сред жителите на квартала.
Във филма представям майстор-железар на красиви врати и огради. Показвам и изкусна плетачка, която независимо от беднотията, успява с моженето си да покаже себе си, горда и щастлива от това, което излиза изпод ръцете й. Бръснарството и фризьорството също имат възможности за развитие сред младите хора. Показвайки уменията им, наблягам на идеята чрез занаятите те да излязат от квартала и да се реализират в други градове, защо не и в чужбина.
- Казахте, че ръчно майсторите бижута. Как те блестят?
- Със светлината на златото, на среброто и на полускъпоценните камъни. Дизайнът на бижутата се ражда в ателието по време на рисуване, забелязвайки красива форма. При поръчка на клиента ги рисувам по изискванията им и тогава започвам да ги работя. Правя колиета, пръстени, обеци, висулки и други форми. Дипломиран художник съм, но бижутер по неволя. Ювелирното ми хоби ми помага финансово днес, както и при обучението ми в Академията.
- Но рисуването продължава.
- Със сигурност. Подготвям инсталация за участие в Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив през септември. Ще покажа свои творби в обща изложба в Капана. През декември, обновена, експозицията от Велинград отново ще гостува в Свиленград.
Инсталацията на Осман Юсеинов „Пречупване“ красеше площад „Централен“ в Пловдив в седмицата на съвременното изкуство от 4 до 25 септември
Пенка МИХАЙЛОВА
