Статутът на професионалните фолклорни ансамбли в страната е изчерпан в този им вид, алармират в писмо до министъра на културата Найден Тодоров ръководителите на професионалните фолклорни ансамбли в страната, сред които и ръководителят на ФА „Пазарджик“ Атанас Чолаков. В края на септември Българска музикална асоциация организира среща в София с ръководствата на професионалните ансамбли на тема "Професионалния фолклорен музикант в България - състояние и проблеми на образование и реализация". На срещата взе участие министър Найден Тодоров. Беше обсъден тревожния проблем с драстичното намаляване на кандидатите за изучаване на български народни инструменти поради липса на реализация и мотивация. Министърът заяви, че се ангажира да съдейства за промяна статута на професионалните ансамбли, а оттам и създаване към тях школи по български народни инструменти.
Към момента всички професионални фолклорни ансамбли в България се финансират с публични средства от бюджета на общините и са финансово и организационно зависими от тях. Това стана след реформа в културния сектор през 1997 г., когато държавата се оттегли от ролята си на финансов, контролиращ и управляващ орган на професионалните ансамбли.
Писмото, съставено и подписано от всички ръководители на ансамбли и бе изпратено в министерството тази седмица. В него се казва, че
общините изпитват все по-големи затруднения
да обезпечават човешкия ресурс, да поддържат базите и издръжката на ансамблите и се концентрират предимно в запазване на щатните бройки и възнаграждение около минималната работна заплата. Няма възможности за финансов растеж, социални облаги или облекчения и липса на далновидна трудова политика за кариерно обезпечаване на тези културни институти. Това се отразява негативно на професионалното отношение и ангажираност, а много често и на формата, която поддържат фолклорните изпълнители. Липсват или са крайно недостатъчни средствата за дейност, за обновяване на музикалния, танцовия фонд и фонд костюми.
Ансамблите стават все по-неатрактивни за работа от младите хора
и изпитват все по-големи кариерни и творчески проблеми. Работещи в ансамблите, техните директори и главни художествени ръководители изразяват мнения, че сегашният им статут е вече изчерпан и е необходима промяна. „Като възможност за такава смятаме преструктурирането им съгласно ЗЗРК в Регионални културни институти и настояваме да бъде изготвена цялостна стратегия с ясни приоритети в сферата на професионалното фолклорно изкуство. Също така да бъде извършена промяна в статута на ансамблите и да станат регионални културни институти като по този начин се гарантира смесено финансиране от държавата и общините съгласно ЗЗРК, да се разработи специфична методика за професионалните фолклорни ансамбли като Регионални културни институти в сферата на сценичните изкуства, както и да се определят експерти от Министерство на културата, които да отговарят за фолклора.
Авторите на писмото са готови за среща с министъра и настояват
да бъдат съхранени тези уникални културни структури,
както и да се осигурят по-добри условия. Защото българският национален фолклор, народната песен, танци и народната музика, са не само важен дял на традиционната ни култура, но и знак на националната ни идентичност и наша емблема по света.
Професионалните фолклорни ансамбли се създават през 50-те и 60-те години на миналия век и за кратко време се утвърждават като успешни формации с активен концертен и сценичен живот и се превръщат във важни центрове и средища на професионална общност от фолклорни изпълнители. Днес те са единствените културни структури, които представят и поддържат съвременна форма, в която съществува националния ни фолклор. Днес действащите професионални фолклорни ансамбли в България са: ансамбъл „Пирин“ – Благоевград, професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ – Бургас, ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“ – Видин, професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ – Добрич, ансамбъл за народни песни и танци „Пазарджик“ – Пазарджик, Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ – Плевен, фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив, Капански ансамбъл – Разград, ансамбъл за народни песни и танци „Сливен“ – Сливен, фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ – Стара Загора, професионален фолклорен ансамбъл „Мизия“ – Търговище и фолклорен ансамбъл „Тунджа“ – Ямбол.
Мирослав СИВКОВ
