Нелепа контузия ми попречи да бия италианеца сега – ядосва се боксьорът, за когото Велинград е земен рай
ВЕЛИНГРАД. На 18 октомври спа столицата за четвърти път бе домакин на гала вечер Fight Night. Събитието, което е четвърто за последните 4 години, имаше в програмата 13 вълнуващи двубоя по бокс, кикбокс, ММА и граплинг. Три ключови срещи за титли предложиха организаторите от спортен клуб „Беси” с треньор Красимир Толупов – в ММА категория за титла на ISFA, за титла в кикбокса при жените, но най-интересният мач за нас бе в бокса, където велинградчанинът Даниел Полежански кръстоса ръкавици срещу италианеца Алесио Рачити. Даниел не успя да продължи двубоя заради контузия, но той вече се е доказал като един от най-успешните и талантливи нокаутьори у нас в категория до 80 кг. Костотрошача, както го наричат, е известен със своята техника и стратегически подход към мачовете. Роденият през 1995 г. боец не само че демонстрира сила и бързина в ринга, но и умение да анализира своите противници и да се адаптира към различни стилове на борба. Тези качества му помагат да печели мач след мач и да изгради репутация като един от най-добрите на ринга. През 2023 г. Полежански впечатли със спечелването на първата титла за Велинград в професионалния бокс. А кметът на общината д-р Костадин Коев го отличи със специална награда на церемонията „Спортист на годината“.
Разговаряме с Даниел Полежански след прясната загуба.
- Дани, защо избра бойните спортове? Разкажи повече за първите си години в "Беси"
- В началото започнах с ММА. Аз съм един от първите спортисти на Велинград, който е участвал в свободните боеве - още преди 14 години. Печелил съм медали и съм се състезавал с най-добрите в България. След това реших да се пробвам в кикбокса и там също регистрирах успехи. Участвал съм на републикански първенства и в кикбокса, и в бокса, където съм печелил, както профи, така и аматьорски мачове. Но, знаеш ли, от всички тези бойни спортове, усетих бокса – че именно това е моят спорт, и вече 9 години го практикувам. Без почивка. Почти всеки ден съм в залата на спортен клуб „Беси“. С треньора Красимир Толупов се срещнахме преди 4 години. Да ти кажа, той е един уникален и нахъсващ треньор. И благодарение на него Велинград се развива в бойните спортове – дори мислим да отваряме още един клуб по бокс, за да тренираме колкото може повече деца и те да вървят по моите стъпки, да тренират, да се състезават и да прославят града. Защото има интерес към бокса тук!
- Гала вечерта във Велинград не беше "твоята вечер" - сериозна ли е контузията?
- Тази гала беше специална, чаках я, готвех се за нея. Противникът ми беше доста сериозен, с много опит и много тренировки зад гърба си. Дори след този мач сега той веднага тръгва за Япония, след това за Гърция - за профи мачове. Добър е, но аз наистина бях по-добрият. Обаче така стана… Италианецът атакуваше и пресираше постоянно с тежки удари, аз му ги хващах и той не можеше да ме удари, докато моите крошета влизаха в целта и се чудех как още стои на краката си. И всичко вървеше по план, докато не стъпих накриво и си изкълчих крака. Нямаше как да продължа ефикасно битката с един крак. А преди мача имах лошо предчувствие. Честно казано, никога не съм имал такова преди друг мач - просто вечерта не беше моята, усещах го. Но станалото – станало. Дори и загубата от такъв корав противник е плюс за мен.
- Боксът със сигурност помага в ММА - като тайминг, техника, но понякога може би и пречи?
- Боксът и ММА са два коренно различни спорта – защитата, ръкавиците, са съвсем различни. ММА боец би имал малки шансове срещу боксьор, но боксьор срещу ММА боец няма шанс. ММА се доближава най-много до уличен бой.
- Имаш много фенове. Защо, според теб, те харесват?
- О, наистина са много. Ако говорим за феновете, те никога не са ме оставяли – винаги са ме подкрепяли и са били с мен. Говорим за над 10 000 фенове във Велинград и околията. Десет хиляди! Всички бяха с мен и сега - те знаеха, че опонентът ми е на доста високо ниво, но също така знаеха, че той само една грешка да беше допуснал, и щях да го нокаутирам. Не се хваля, но аз имам един от най-тежките удари в България на моята категория. А феновете ме харесват и заради ударите, но и защото винаги приемам тежките битки и съм човек с две сърца Това ги впечатлява.
- Заради тежките удари и нокаутите ли ти викат Костотрошача?
- Да, заради тях. Но аз и на спаринги съм чупил ребра на бойци.
- Наскоро се похвали със спаринг с един сърцат панагюрски боксьор – Пенчо Цветков…
- Пенчо Цветков е един талантлив и много корав боксьор - 6-кратен шампион на България. Правехме спаринг по 8 рунда всеки ден и той бе впечатлен от моите качества. Но просто съдбата не бе с нас.
- За теб 2023-а бе много успешна. Тази година как би я описал в професионален план?
- Така е. 2023-та беше успешна за мен. През тази мислех след победата да отида в Европа и да се бия с най-добрите. Не ме е страх от нищо и от никой. Бих си дал живота на ринга - и пак казвам, ако не беше контузията, щях да го нокаутирам в трети рунд този италианец. Такава беше целта.
- Как се печели един мач? Колко важно е разузнаването на противника? Има ли няколко варианта за развоя на мача, за да се променя тактиката и стратегията в хода на битката?
- Подготовката за един профи мач е много тежка – буквално, не преувеличавам. Аз тренирах всеки ден здравата - тичах по 20 км на седмица, биех се по 40 рунда, хранех се под режим, лягах си в 22:00 часа. Като цяло - нищо общо няма с аматьорския бокс. Разузнаване има, ама италианецът не публикуваше нищо и не знаехме как тренира, какво прави, бяхме в неведение. Моята стратегия беше първите рундове да го видя какво може, как удря и как стои в клетката. И след това да пусна моите „бомби“ и да го пратя в света на сънищата. Но пак казвам, контузията развали целия мач.
- Какъв е Даниел Полежански извън ринга? Имаш ли приятелка?
- Когато не съм в залата, ходя в гората на офроуд, прекарвам време с моята любима – с нея имаме връзка вече 5 години, живеем заедно,. Тя е прекрасен човек и винаги ме е подкрепяла във всичко.
- Разкажи повече за твоя клуб.
- Спортен клуб „Беси“ е един съвременен и модерен клуб с много постижения. Има доста малки деца, които се възпитават и тренират там. За всеки, влязъл в залата, има ред и дисциплина. Затова всяко дете там е дисциплинирано и има спортна и обща култура. Последните години тренирам бокс там и успехите ми са красноречиви - 4 мача, от които 3 победи и една загуба - именно от шампиона на Италия. За мен „Беси“ е клуб номер едно в Пазарджишка област!
- Какво ти предстои до края на годината?
- За момента ще си почина ще възстановя и до края на годината най-вероятно ще обявя новата ми битка. Но искам чрез вестник „Знаме“ и вашия сайт „Знаме.инфо“ да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на хилядите фенове, които са с мен. Те също ме задължават да продължавам да ги радвам и впечатлявам. Затова им кацвам: Ще се видим скоро!
- Какво е за тебе Велинград?
- Роден съм във Велинград, тук сам учил , тук работя. За мен Велинград е един земен рай, който с всяка година става все по-красив и все по- набелязан от наши и чужди туристи като красива дестинация, която ще ги кара да се връщат отново тук.
Дочо ЧАНЕВ
--230.png)
