ПАЗАРДЖИК. Назад във времето, или по-скоро напред във времето, ни пренася пътуващата изложба „Бестиарият на Лем според Мроз”, посветена на световноизвестния полски фантаст Станислав Лем и илюстратора на негови произведения Даниел Мроз. Тя е експонирана в Регионална библиотека “Никола Фурнаджиев” и е предоставена от Полския културно-информационен център. Сред гостите на откриването бяха областният управител Валентина Кайтазова, проф.Боян Дуранкев, зам.-кметът на община Пазарджик Нино Ненов, Светлана Каранешева от Полския културно-информационен център, представители на РУО на МОН, Юрий Илков от Клуба на фантастите в Пазарджик и др. Валентина Кайтазова, директорът на библиотеката Лъчезар Риков и Светлана Каранешева запознаха присъстващите (основно ученици от СУ „Георги Брегов“ и СУ „Георги Бенковски“) с творчеството на Лем. Любопитни факти споделиха проф. Дуранкев и Юрий Илков, и също насърчиха младите хора да прочетат книгите му.
Изложбата представя резултатите от сътрудничеството между писателя от Лвов и графика от Краков. В основата на нейната концепция, чийто автор е Януш Гурски, професор в Академията за изящни изкуства в Гданск, е
препратка към средновековните албуми, представящи на читателите животни
като слон или камила, и наравно с тях – грифон, еднорог или двуглави обитатели на противоположния край на земното кълбо. Настоящите алегории на зверове са еманципирани машини, малко зловещи и в същото време гротескни, старателно нарисувани от майстора на четката Мроз, и съчетани с описанията им, открити в романите и разказите на майстора на словото Лем.
Библиотекарите от отдел “Изкуство” подредиха съпътстваща изложба-витрина на полски композитори, художници, скулптори и др.
Кой обаче беше Станислав Лем?
Младите хора на го познават. Светлана Каранешева припомни, че 2021-а бе обявена от Сейма на Република Полша за година на Станислав Лем и бяха организирани изключително много събития. И подчерта изключителността на Станислав Лем - философ, който предвижда бъдещето - не с тези термини, с които боравим днес, но с богата собствена терминология, която изпотява преводачите. Каранешева посочи
13 предсказания на Лем, които са се сбъднали – таблетите, електронните книги, смартфоните, Гугъл (и дори Матрицата)
Лем предсказва залеза на хартиените книги още през 1961 г., в романа „Завръщане от звездите“.Той си ги представя като кристали, на които съдържанието се съхранява и възпроизвежда чрез специално устройство – оптон. В същия роман предсказва и появата на аудио книгите, които нарича лектони, настройващи се на всякакъв видове глас, тембър и модулация. Лем умира през 2006 г. и доживява реализирането на много от своите предсказания и прогнози, и
не е бил очарован, че някои негови прогнози са станали факт
Каранешева цитира едно апокрифно изказване, приписвано на Лем: „Докато не използвах интернет, не знаех, че в света има толкова много идиоти“.
Лем предсказва, че след време хората ще имат неограничен достъп до огромна база данни, която той нарича Библиотека на Трион В своите „Диалози“ (1957) писателят предвижда съвременната технологична посока на развитие. Постепенното натрупване на „информационни машини“ и „банки от спомени“, пише той, ще доведе до създаването на „държавни, континентални, а по-късно и на планетарни компютърни мрежи“.
В романа си „Гласът на Господ“ от 1968 г. той пише: „Свободата на словото понякога е по-смъртоносно средство за мисълта. Забранените мисли могат да се разпространяват тайно,но какво да се прави,
когато важният факт се губи в поток от фалшификации,
а гласът на истината е заглушен от невероятна врява“. Езра Глитър от „Ривю ъф букс“ коментира това: „По времето, когато Лем пише това изречение, Фейсбук и потокът от сайтове за публикуване на фалшиви новини не съществуват. Но той със сигурност не би бил изненадан от тяхната поява“.
В “Облакът на Магелан“ (1955) Лем предсказва появата на 3-Д-печата, а някои твърдят, че е създател на игрите. Уил Райт, който е автор на най-популярната игра в света – „Симс“, често цитира Лем като основно вдъхновение за своята игра. Писателят предвижда и нанотехнологиите, а днес в Научния център „Коперник“ във Варшава може да бъде видяно компютърно устройство, създадено да пише поезия, или както го нарича Лем – електрибард.
Кой е Даниел Мроз?
Неговият живот е свързан с много популярно полско списание –„Пшекруй“. Роден е малко преди Първата световна война, в Краков. Още като ученик има възможност да се докосне до изкуството, благодарение на една изключително популярна в Краков по това време творческа личност – създател на галерия, популяризиращ японската култура. Даниел обича техниката и по-късно ще видим това в нарисуваните от него сложни машини в книгите на Лем.
От малък чете Жул Верн и признава, че самолетите и автомобилите са негова мания
И понеже расте във време, когато физическата подготовка е издигната в култ – тренира бокс и гребане. Уроците остават на заден план и не успява да се задържи дълго в едно училище. Завършва гимназия през 1939 г. – в навечерието на Втората световна война (малко по-късно баща му е погубен в концлагера Аушвиц, а майка му е убита в семейното жилище). Мроз следва в Академията за изящни изкуства в родния Краков, занимава се с графичен дизайн. Главният редактор на списание „Пшекруй“ го забелязва още по време на следването му и го кани в редакцията. Така графикът става един от пионерите на тясната връзка между илюстрацията и типографията. Мроз се превръща в любим илюстратор на Лем.
Дори Лем, който никак не е лек характер, без съпротива приема отлагането на премиерата на „Кибериада“
в очакване на закъснелите илюстрации от Мроз (той на два пъти илюстрира „Кибериада“ – през 1965-а и 1972 г.). Светът на технологиите и роботите в илюстрациите му е изключително осезаем - той вплита в рисунките си десетки други вдъхновения – и средновековната медна гравюра, и илюстрации от енциклопедии, сюрреалистични колажи, както подчерта Светлана Каранешева. Самият Мроз коментира свободата на интерпретации на своите илюстрации: „За мен верността към литературата означава единствено вярност към реалността. В съответствие с текста аз рисувам статуя, пейка, дърво, луна. Позволявам си обаче да интерпретирам по-свободно отделните персонажи“.
Мроз прибягва по принуда една по-архаична техника на рисуване - на гравюрата
Използва перо и туш, рисувайки стотици тънки черни линии, защото „Пшекруй“, което е било недолюбвано от официалната власт, било издавано на изключително некачествена вестникарска хартия. За да могат неговите рисунки да бъдат отпечатани по подходящ начин, той използва именно тази техника и те оцеляват във времето.
Както пише един критик: „Мроз навлиза в сферата на един различен вид фантазия. Фантазия, напомняща Бош, и същевременно пародия на илюстрациите от 19 век. Не фантазия на сънищата, а интелектуална и рязка сатира. Едно иронично намигане“.
Неговата дъщеря казва, че баща й
не е почитател на фантастиката и дори го нарича „космически глупости“
Той бил краен песимист, когато ставало дума за бъдещето на света. „Беше ужасен от човечеството – от неговата жестокост към себе си и природата“, свидетелства тя. Но от друга страна оценявал езика и творчеството на Лем, хумора му и за това, че зад космическата обстановка не се крият „глупости“, а философски проблеми.
Роденият през 1921 г. Лем е преведен на 41 езика, а книгите му са продадени в над 27 милиона екземпляра. И който не вярва, че „Соларис“ не е писан от Джордж Клуни, а от Станислав Лем, който казва, че ако адът съществува, той безусловно е компютризиран, може да дойде да си заеме книгата от библиотеката. И да разгледа изложбата, която е тук до 10 ноември.
Тодор ГРОЗДЕВ
