Лековити са и имат какви ли не приложения – от жив плет, през заместител на кафето, до ликьор
Несправедливо пренебрегваните днес плодове са били използвани преди хиляди години заради лечебните им свойства. В употреба е влизало всичко - листата, кората, цветът, семената и узрелите мушмули.
За родина на мушмулите се считат Югозападна Азия и Югоизточна Европа. От около 3000 г. се отглеждат в района на Каспийско море, както и в Северен Иран. В Гърция са били донесени около 700 г. пр. н. е., а в Рим – около 200 г. пр. н. е. В Европа по времето на Римската империя и Средновековието мушмулите са били доста разпространени. Те са сред новите видове, въвеждането на които владетели като Карл Велики и Лудвиг Скромния стимулират с декрети селските имоти.
Макар през вековете да са били важна овощна култура, тъй като са от малкото плодове, които могат да се консумират през късната есен и през зимата (издържат до минус 36 градуса),
около 17 век мушмулите започват да губят популярността си
Любопитно е, че за тях споменават не един и двама класически автори от различни държави – например Шекспир, Чосър, Рабле, Сервантес, Томас Декър. Обикновено обаче тези плодове се използват като символ на гнилота. Неприятната асоциация се дължи на неугледния външен вид на мушмулите – когато узреят, те действително приличат на изгнил плод.
Съществуват между 40 и 50 вида мушмули, които се различават по големина и форма на плода и количеството семена в него. Няколко дървета, засадени близо едно до друго, могат да се използват за висок жив плет. Дивата разновидност е по-ниска и прилича повече на храст, за разлика от култивираното дърво. Съществува и сорт, наречен
„Японски мушмули“,
но той е по-далечен братовчед на тези, които ние познаваме. Има дребни жълти плодове с костилка в средата. Отглежда се в Япония и Китай, а от семената му се приготвя заместител на кафето.
Точно сега е сезонът на мушмулите. Берат се между октомври и ноември, като се късат лесно от клоните. Не бива обаче да се ядат веднага, тъй като вкусът им не е особено приятен, а и са твърди, докато са на дървото. Годни са за хапване, когато е поомекнат и вътрешността им придобие кафяв цвят. Външната обвивка пък се сбръчква и някои хора може да сметнат вкусните зрели плодове за развалени. Хубаво е да ги обелим непосредствено преди консумацията, тъй като кората им не е ядлива. Препоръчително е да се съхраняват на сухо и хладно място с отвора нагоре.
Мушмулите съдържат някои витамини и минерали, които са доста полезни за здравето ни – витамин C, мед, желязо, калий, магнезий. Както и танини и ароматни вещества, фитонциди, органични киселини и други.
В 100 грама сурови зрели мушмули откриваме:
43 калории
<1 г белтъчини
11 г въглехидрати
0 г мазнини
Слабително и диуретично средство
Мушмулите са познато слабително средство и са се използвали срещу запек в традиционната медицина на много народи. През Средновековието са употребявани за всякакъв вид стомашни проблеми и нарушения. Действат добре при подут стомах и обща неразположеност. Освен това, наличието на пектин в плодовете подобрява здравето на чревния тракт и улеснява движението на храната. Успокояват и възпалението на стомашната лигавица.
При високо кръвно и ускорен пулс
Укрепване на сърдечно-съдовата система е друго свойство на мушмулите. В народната медицина са се прилагали при повишено артериално налягане и учестен сърдечен ритъм. Тъй като не взаимодействат с медикаменти, можем да хапваме тези плодове заедно с лекарствата за високо кръвно.
Помагат за създаването на клетъчна тъкан
Мушмулите съдържат антиоксиданти, които насърчават производството на нови клетъчни структури. Тези процеси са важни за цялото тяло, но най-вече при възстановяване от заболяване или нараняване. Антиоксидантите помагат на общото здраве и предотвратяват хроничните заболявания.
Пектинът,
който се съдържа в мушмулите, пък способства за понижаване на холестерола, спира кървенето, подобрява зрението и има благоприятен ефект върху кожата и косата.
Освен това, мушмулите успокояват нервната система, подобряват метаболизма, пречистват от токсини, подобряват функциите на жлъчката, бъбреците и черния дроб. На всичкото отгоре, тези малки и неугледни на вид плодове стимулират растежа при децата, така че спокойно можем да ги използваме за есенен десерт на малчуганите.
В народната медицина кората на мушмула се използва за
лечение на малария
– факт, който е широко разпространен в света.
Още Света Хилдегард подчертава ползата на мушмулите както за здравите, така и за болните хора – помагат за напълняване и за прочистване на кръвта. Сместа от смлените на прах корени и вино, приета на гладно след хранене, преди сън, пък може да излекува треска, съветвала е германската лечителка.
От по-съвременни източници е известно, че отварите от недозрелите плодове и семена са добри при възпалителни стомашно-чревни заболявания, включително при кървава диария. Друга отвара - от листа (събрани по време на цъфтежа, когато са богати на дъбилни вещества, малавозид и др), е кръвоспиращо средство, а може да се прилага и за гаргари при простуда.
В кулинарията мушмулите също намират приложение - за производство на сокове, сиропи и различни безалкохолни напитки, конфитюри, мармалади, сладка, компоти, пестил, дори за пълнеж на бонбони.
Как да си направим сладко от мушмули?
Нужни продукти - 3 кг мушмули, 1 кг захар, 3-4 щипки канела.
Начин на приготвяне - Избиpaт ce мeки мушмули, кoитo ce cвapявaт нa тих oгън зa oкoлo 10 минути. Слeд тoвa ce пpeцeждaт пpeз гeвгиp. Омeкнaлитe плoдoвe ce зaливaт c 2 ч. ч. вoдa и зaхapтa, кипвaт ce и ce вapят нa cлaб oгън пpи нeпpeкъcнaтo бъpкaнe. Мaлкo пpeди cлaдкoтo дa дoбиe жeлaнaтa гъcтoтa, ce дoбaвя кaнeлaтa. Пo жeлaниe мoжe и кapaмфил. Слaдкoтo ce нaливa в cухи буpкaнчeтa oщe дoкaтo e тoплo.
Някои хора предпочитат да смесват в сладката и мармаладите мушмулите с други плодове – ябълки, дюли, круши и т. н.
Сладко от мушмули може да се хапва самостоятелно, с хляб, с извара и плодове, съветват кулинарите. Подходящо е за плънка за сладкиши, торти, рула и др. Може да му се добавят млени орехи, настъргана лимонова кора или ром. Запечени мушмули или сладкото от тях е чудесно допълнение и към свинско или патешко месо.
Ако пък предпочитате мушмулите във вид на напитка, ето как да си приготвите
Сок от мушмули
Изстискайте омекналите плодове, а сокът, който е много гъст, разредете с вода или с газирана напитка. Консумирайте без или със захар, според предпочитанията ви.
За любителите на алкохола има и
Ликьор от мушмула
За всеки килограм прясно набрани и узрели плодове е необходим захарен разтвор от 5 л вода, който е врял около 15 минути с 600 г захар. Слага се 3-5 г лимонена киселина. Плодовете поставете в дамаджана с широк отвор, залейте ги със захарния разтвор и съхранявайте при стайна температура. За да се ускори и насочи правилно ферментационният процес , добре е към още неферментиралото питие да се прибави 5-10 г пресована хлебна мая, която предварително се размива в чаша с чиста хладка вода. След 2-3 дни ликьорът започва да ферментира, вследствие на което получава приятно резлив и сладко-нежен вкус, твърдят познавачи.
„Знаме“
