Преди 35 години се опитахме да се сбогуваме с популизма, наричан още социализъм ,и съпътстващите го привички. Работа и заплати имаше за всички от сърце, а количеството бе издигнато в култ. Трябваше за двадесетина години да постигнем това, което цивилизованите народи са постигнали за 200 години. Авторът на тези редове е публикувал безброй дописки за произведени тонове жито, домати и ябълки, за издоени хиляди литри мляко, за построени милиони квадратни метри жилищна площ и т. н. Цифрите бяха впечатляващи, особено за съседните нам народи. В урагана на тогавашните обеми промишлена, културна и селскостопанска продукция проблясваше светкавицата, наричана „качество“. Но както блясваше, така и угасваше. Високо качество имаше само в пропагандата и агитацията, в Кореком и в спортната база Белмекен.
Спомням си как преди близо 45 години директорът на Акумулаторния завод - Г .Георгиев, нареди да се постави на видно място огромен лозунг "Качеството - въпрос на съществуване!". Работниците хвърляха по един поглед на нагледната агитация, но заплати и премии получаваха преди всичко за количеството. И така - до сакралната дата Десети ноември. За българското производство бе затворен необятния и не много придирчив съветски пазар от нашите братушки. Ниското качество, неконкурентността и неефективността, изискванията на западните пазари, бяха сред причините, погребали хиляди предприятия с милиони работници. Убедихме се по жесток, изключително болезнен начин, колко истина е имало в лозунга, поставен в основния цех на АЗ "Методи Шаторов". Просъществуваха тези стопански субекти в областта и в страната, които работеха качествено. За тях качеството не е било лозунг или социалистическо обещание, а ежедневие. Затова не са прекъсвали работа от времето, когато другарят Живков ги е откривал, прерязвайки традиционната лентичка. Най-ярките примери в областта са „Асарел Медет“ и „Биовет“. Те се развиват, дават продукция, хляб, данъци, спонсорират.
Други гонят бройката. Под диктата на недомислени методики, чрез делегирани бюджети и клинични пътеки, съчетани с грубия личен интерес и алчност, възродиха стремежа от първите социалистически петилетки да се гони преди всичко количеството. Бройката ученици, бройката зрители в театъра и пийпълметрията, бройката хоспитализации, бройката гласоподаватели.
За изборите ми е думата сега.
Бройката стана основна самоцел на партийните субекти, а все повече гласоподаватели се изкушават от бройката кеш. И двете страни гонят количеството.
Тогава как да говорим за качество?
И така ден след ден, бройка след бройка, избори след избори, докато установим, че няма какво да броим.
Михаил ТОДОРОВ
Дописник-качественик
--230.png)
