Всяка година на 7 ноември Европейската асоциация за радон (ERA) отбелязва Европейския ден на радона. Целта на международния ден е да се фокусира общественото внимание върху опасните ефекти от високите нива на радона за здравето на хората, начините за провеждане на измервания на обемната активност на радон (ОАР) и прилагане на мерки за редуциране на ОАР.
Единственият начин да се разбере обемната активност на радон в помещенията, които се обитават, е да се извърши измерване!
За да се определи нивото на радон в определено помещение, е необходимо да се измери обемната активност на радон. Обемната активност на радон във въздуха се измерва в Бекерел на кубичен метър (Bq/m3). Референтното ниво, съгласно Наредбата за радиационна защита, за средногодишната обемна активност на радон във въздуха на жилищни и обществени сгради е 300 Bq/m3. Референтно ниво означава, че облъчването, над тази стойност изисква предприемане на действия за намаляване на обемната активност на радон.
От гледна точка на радиационната защита, радонът е доминиращ фактор при облъчването на човека от естествените радиоактивни източници, съществуващи в природата. Вдишването на въздух, съдържащ високи нива на радон за дълъг период от време, може да повиши риска за развитие на рак на белия дроб. Делът на заболелите от рак на белите дробове, свързан с облъчване от радон, е от 3 до 14% в зависимост от концентрацията.
Увеличаването на облъчването от радон е свързано с повишен риск за заболяване от рак на белите дробове. Радонът е фактор номер едно за хора, които никога не са пушили, също така е вторият по значимост фактор, след тютюнопушенето. Рискът за здравето от облъчването с радон е 25 пъти по-голям за активните пушачи и около 16 пъти по-голям за пасивните, в сравнение с този за непушачи, подложени на същите нива на радон.
Радонът е естествен радиоактивен газ. Образува се непрекъснато при радиоактивното разпадане на радий - 222 в почвата и скалите. Радонът може да се придвижва в почвата на големи разстояния, както и да достига до повърхностните земни слоеве и въздуха и така прониква в жилищата. Радонът е невидим, без мирис и вкус и може да се измери само със специална апаратура. Могат да бъдат посочени следните пътища на постъпване на радона в сгради:
- пукнатини в основите
- конструктивни връзки
- пукнатини в стените под основата
- пукнатини в подовата настилка
- пукнатини в стените
- пролуки в комуникационните тръби
- кухини в стените
- строителни материали – тухли, бетон, камък
Радонът попада в човешкия организъм чрез дишанeто. По-голяма част от вдишания газ се издишва обратно, останалата се разтваря в телесните течности и се разпределя равномерно в организма. Разпадните продукти на радона, които не са газообразни, се отлагат по стените, пода или прашинките, плуващи във въздуха. Биологичната опасност е свързана именно с тези разпадни продукти. Те се отлагат в белите дробове, като в отделни точки на белодробната тъкан се получават по-високи дози, които могат да доведат до развитие на рак.
Възможните мерки за намаляване нивата на радон могат да бъдат:
- Проветряване на помещенията трикратно за деня и провеждане на допълнително обследване при планирани бъдещи ремонтни дейности с цел предвиждане на мерки за трайно понижение на концентрацията, когато са установени максимални стойности от 300 до 400 Bq/m3.
- Подобряване на вентилацията на подподовите пространства с технически средства, когато са установени максимални стойности от 400 до 500 Bq/m3.
- Предприемане на мерки на активно понижаване на налягането под сградата и вентилиране на подподовите пространства, когато са установени максимални стойности над 500 Bq/m3.
Мерките, които могат да бъдат предприети, както и изборът на най-подходящите и препоръчителните за всеки конкретен случай за редуциране на концентрацията на радон следва да бъдат съгласувани със строителни специалисти с пълна проектантска правоспособност.
