Треньорът на ВК “Хебър“ Венцислав Симеонов: За нас оставането в “А“ група е кауза!

Преди дни старши треньорът на ВК „Хебър“ Венцислав Симеонов бе обявен като новия треньор на националния отбор по волейбол до 21 години от БФВ. Паралелно с това роденият на 3 февруари 1977 г специалист влиза и в щаба на Джанлоренцо Бленджини в мъжкия национален отбор на България. Разговаряме с наставника на „тигрите“ и за това, и за перспективите пред най-младия състав в efbet Супер Волей преди двубоя с „Локомотив Авиа“, изгубен с 1:3 гейма в Пловдив.

- Г-н Симеонов, честито назначение! Бяхте ли изненадан от тази номинация?

- Изненадан - не, но се радвам, че ми гласуваха такова доверие. Имах разговори преди това, очерта се едно много стимулиращо за мене лято, в което ще работя съвместно с Бленджини, и двата отбора – на мъже и юношите до 21 години, ще сме заедно в една зала с единен тренировъчен процес. Това за мен е голямо предизвикателство, а е и голяма школа. Ще видя как работи Бленджини - човекът, който е спечелил медал от олимпиада и е ставал три пъти шампион на Италия. Има какво да науча.

- Кой въведе тази нова методика - младежи да тренират заедно с мъжете в една зала? Имате ли и Вие пръст в това?

- Не, старши треньорът Бленджини е искал да се проведе такава методика, защото, знаете, че има подмладяване и в мъжкия национален отбор, и е добре преходът на влизане на юноши към мъжете да става плавно и без голям стрес за играчите. С тази единна технико-тактическа методика, когато юноша влезе за тренировка с мъжкия национален отбор, няма да е изненадан от изискванията на треньора. Това беше един огромен плюс и един от главните мотиви да се съглася без да се замисля.

- Ще ви стискаме палци за световното в Китай догодина. Да разчитаме ли, че може с новия пост да „откраднете“ някое ново попълнение за „Хебър“?

- Ха-ха-ха… Цяло лято ще имам наблюдение върху всички млади таланти на България и за мен ще е радост и удоволствие да работим заедно, съвместно да отидем на световното и да направим нещо значимо. В последните години националните гарнитури винаги са носили много медали и много поводи за гордост. Ще дам всичко от себе си, за да продължи тази тенденция.

- Да се върнем на „Хебър“. Днес я няма миналогодишната инерция от началото на сезона на онзи звезден тим… Сега отборът е млад и имаме пет загуби от пет мача. Казахте – няма го лидерът, човекът с характер. Трифон Лапков е контузен, а Рангел Витеков е още много млад… Какво обаче имаме?

- Днешната ситуация в „Хебър“ и тази отпреди една година са коренно различни – с коренно различни състезатели, опит и цели пред тях. Първо, трябва да благодарим на президента Александър Иванов, който цяло лято се стреми да осигури оставането на „Хебър“ в „А“ група. Трябва да му отдадем заслуженото, защото без неговите усилия изобщо нямаше да има „Хебър“ . Така че дайте да започнем оттам. До август изобщо не се знаеше какво ще стане, дали ще ни има, как ще ни има… Хората, които останахме тук, наистина сме отдадени на каузата. А тя е една – да запазим „Хебър“, който направи исторически неща за България във волейбола в последното десетилетие. Този отбор беше не само силна конкуренция, но и пример как може да се вдигне нивото в един клуб. Тук се гледаше мащабно и работата във всяко едно направление беше на абсолютно европейско ниво. Нашата цел е тази година да дадем възможност на колкото се може повече млади играчи – особено от школата на „Хебър“, да могат да играят на най-високо ниво в България. Моята цел е да направя един отбор. Аз ги взимам 14 човека нови, които не се познават, много от тях никога не са играли заедно и никога не са играли като титуляри. Да се опитам тези играчи с времето да станат по-добри, и отборът да стане по-добър.

- Как го виждате отбора в момента?

- Има ентусиазъм. Ние работим, за да може с малки стъпки да вървим напред. Всеки път. Не бях доволен от срещите ни в първите три кръга, защото нямаше борбеност. Имаше едно страхопочитание, голям реверанс към отборите, с които играехме. А не трябва да бъде така – волейболът е само една игра и животът ти не зависи от това.

- В последните два мача взехме по един гейм на силни отбори.

- Така е. И от два мача насам имаме борбеност. Сега в тази борбеност трябва да сложим и малко техника, и малко повече мисъл, и дай, Боже, в скоро време да вземем и два гейма в мач – и ще имаме една точка. Ние не можем да си представим, че почваме да бием всички. Нашият пръв и последен „обектив“ е да останем. Всячески да опитаме да останем в „А“ група - защото знаете, че тази година няма отбори, които падат всички мачове с по 3:0. Надявам се и ще направя всичко възможно това да не сме ние. Аз вярвам в тези момчета. Повтарям го – вярвам в тези момчета! Виждам какво могат в тренировъчния процес, просто трябва да превъзмогнат това чувство на несигурност и да покажат уменията си. На много от тях им се дава рядка възможност - да са титуляри в отбор в елита. И да им се каже само: „Забавлявайте се. Борете се за всяка топка и не мислете за резултата“.

- Значи сега можем да успокоим феновете, които питат дали „трите кита“ в щаба – Венци Симеонов, Тодор Алексиев и Кирил Сестримски оставате и след Нова година? Защото се чу, че работите на обществени начала без възнаграждения. Значи оставате и за мача срещу бившия Ви отбор „Дея спорт“ на 18 януари?

- О, няма никакво съмнение! Ние сме се захванали и ще си свършим работата докрай - както сме решили и както сме си дали дума с ръководството. Така че – с пари без пари, с много пари, с малко пари – няма проблем, захванали сме се, отдадени сме на каузата всички. И не само ние – щабът, които сме в залата, но и извън него – и Александър Иванов, Лазар, Надя, всички се борим това нещо да се запази и по възможност лека-полека да се върне там, където беше. Да, това ще изисква много време, защото нищо не става от днес за утре, както се случи преди една година, когато се развали за кратко това, което беше градено дълго и търпеливо с години.  Трябва да се стремим и ние, и играчите, да запазим „Хебър“ в „А“ група.

- Да, но като казвате „несигурност“, тя е и финансова, а това също е проблем.

- Гарантирам Ви, че това не е проблем за момчетата, те не мислят за това. Никой не е дошъл тук за пари. Всеки знаеше каква е ситуацията, всеки си е направил равносметка, теглил е чертата. Щом сме тук – работим, не се отказваме и стискаме зъби до последно. Гарантирам, че поне аз и щабът ми ще сме тук.

- Благодаря Ви за това. Вие имате особен позитивизъм. Имате и олимпийско сребро с отбора на Италия, но така и не получихте повиквателна за националния ни тим. Обиден ли сте на някого?

- Не, не, не, това са вече минали работи, няма никакъв проблем. Както виждате, аз работя в България, ще работя с националния отбор, така че не може да имаш лоши мисли към нещо, което се е случило преди 20 години. Такова е било решението, така е станало. Няма нищо негативно в моите чувства към федерацията и родния волейбол. С поканата ми дадоха сериозна отговорност и аз я приемам на драго сърце, защото това е голяма стъпка напред в развитието ми.

- Навремето сте живял в дома на Любо Ганев в Кунео. Президентът на БФВ май нищо не крие от феновете, но какво още не знаят те за него?

- Ха-ха-ха, за него в България се знае всичко. Той е колоритна личност, той е и актьор, и меценат. Израснал съм с него, благодарен съм му за това, което направи за мене, когато бях много малък. Благодарен съм му и за гласуваното доверие към мен сега, както съм благодарен и на цялата федерация.

- Модерният волейбол по-труден ли е от класическия волейбол?

- Волейболът е много проста игра за много научени хора. И днес има три докосвания. И в първенства като италианското и полското се прави едно и също, само че се прави на различна височина и с различна скорост. Иначе базовият волейбол е един и същ – трябва да посрещнеш, разпределителят трябва да я вдигне, а нападателят трябва да я забие. Но нюансите са такива, че някой го прави с 30-40 сантиметра по-голяма височина и с 20-30 километра в час по-бързо. Иначе е едно и също (смее се).

- Усещате ли някаква разлика в отношението на феновете и на обществеността към момчетата след тази метаморфоза в отбора?

- Аз бях много приятно изненадан и много благодаря на всички фенове в залата. Наистина те са опора за нас. Те са стимул, за да продължим. Защото тази публика беше разглезена – тук в последните 3-4 години единствено някои европейски грандове са ни побеждавали у дома, а от края на миналото първенство победата е нещо, което не са виждали често. Но тази подкрепа, това присъствие, наистина са стимулиращи. И тогава виждаме, че нашите усилия не са напразни. Спортът се прави заради феновете, после заради спонсорите и после за лично удоволствие. Ако играеш пред празна зала, ще е много по-трудно. Надявам се да идват все повече и повече фенове, за да дадат кураж и увереност на тези момчета, да им вдъхнат доверие и да са седмия играч в домакинските ни мачове.

- Израснал сте в спортно семейство. Баща Ви също е вицеолимпийски шампион, съпругата Ви е баскетболна звезда у нас и в чужбина. Искате ли дъщерите ви да станат спортисти?

- Като дете на бивши спортисти за мен е важно да правят каквото им харесва. И мен никой не ме е карал да правя нещо насила. По-малката ни дъщеря Кайла е още дете, искам да влезе в хубава гимназия, да обърне внимание на училището. Но и да прави това, което харесва. А тя ходи и на лека атлетика, допреди 2 години участва с майка си на републикански първенства по баскетбол, ходи на плуване два пъти в седмицата, а сега играе и волейбол. Но училището е на първо място. Трябва да направи една добра база за бъдещо развитие – спортът винаги е довреме и никой не знае дали ще стане елитен спортист и с това ще си изкарва хляба. С тези спортове искам да се развие всестранно и после да избира. Макар че за мен най-хубаво ще е да стане нотариус или адвокат...

- Много ми е интересно, когато цял ден си във волейбола - щом се прибереш вкъщи, можеш ли да релаксираш с волейбол по телевизора?

- Хе-хе. Ами сега точно гледах статистики, които ми изпратиха, на националния отбор от миналото европейско първенство - да видя върху какво трябва да работим и да подобряваме. Моят живот е бил в залата и се радвам, че и сега съм потопен във волейбола. Но го имам не като задължение, а като удоволствие. Бях на терена дълги години, сега съм отвън и мога да ви гарантирам, че е стимулиращо. Е, когато бях на терена, всичко си зависеше от мен, сега аз завися от момчетата. Малко или много те са моето лице и постоянно им повтарям, че моята амбиция и тяхната трябва да вървят ръка за ръка.

- Къде е повече адреналинът – вътре или извън игрището?

- Вътре има адреналин заради феновете, заради мача, заради съревнованието между мен и противника. Извън него адреналинът е много по-голям, защото не можеш да го изхвърлиш. Вътре скачаш, правиш блок, забиваш, изразходваш адреналина, там има много повече разтоварване. А на пейката емоциите са заключени в теб и чак когато свърши мача, след 2-3 часа, започваш лека-полека да анализираш какво е станало, защо е станало и как може да се подобрят нещата следващия път.

- Благодаря Ви. Успехи на терена и извън него!

- Благодаря и аз, за мен беше удоволствие!

Дочо ЧАНЕВ