На 76-годишна възраст внезапно почина Благовест Пунев. Един от най-изявените юристи на нашето време – бивш върховен и конституционен съдия, бивш председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, той си отиде след като посвети 56 години от живота си на правото. Роденият в Пещера Благовест Пунев остави трайна следа не само в гражданското право, но и в конституционното. Участва активно при обсъждането на последните изменения в Конституцията.
Роден е на 23 юни 1948 г. Избира правото през 1967 г., когато то е „отмираща дисциплина“. Пунев е първият юрист в семейството си, но не и последният – синът му Анастас Пунев е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и също практикува в областта на гражданското право. Благовест Пунев започва кариерата си като съдия в Районен съд – Кърджали (1975-1978), после в Районен съд – Пазарджик (1979-1986). През 1986 г. става зам.-председател на Окръжен съд – Пазарджик, а от 1990 г. е съдия във Върховния съд. Той беше и ръководител на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. А от 2006 г. до 2015 г. беше съдия в Конституционния съд. През 2017 г. стана председател на Арбитражния съд при БТПП. Тази година се оттегли от арбитража, но не и от правото и се посвети на любимата си материя – вещно право. Любим автор на „Лекс“ – през март той написа статия за един от спорните въпроси, свързани с приращението (можете да си я припомните тук). Като съдия във Върховния съд Пунев е сред водещите специалисти, които формираха практиката му по реституцията. Споделял е, че с колегите му са съзнавали огромната си отговорност, защото законът е лаконичен и оскъден като уредба и за практиката са били от голяма важност решенията Върховния съд по конкретни казуси.
В негово интервю от 2018 г. за Съюза на съдиите споделя личните си удовлетворения и разочарования: „Очакванията ми бяха много по-големи, когато дойдох във Върховния съд. В професионален план съм удовлетворен. Мисля, че съм свършил нещо полезно. 90-те години имаше, може да се каже, много иновации в законодателството. Създал съм някаква практика в прилагането му, главно в гражданското право, вещното право, гражданския процес. В конституционното право, там имам над 40 особени мнения, бил съм малцинство при решаване на делата. Но, говоря вече не в професионалния аспект, а като обществени очаквания: не тръгнахме по добър път, това е основната констатация. Единствената надежда е може би смяната на поколенията. Лошото е, че сме в демографска криза, и то не толкова заради остаряването на населението, колкото заради голямата емиграция. Хора с качества напускат страната. Откъде ще дойде промяната на манталитета?! Въпросът не е само да се приемат качествени закони. Това има значение, но съвсем не е достатъчно. Манталитетът не може да се промени и с най-добрата правна уредба“.
"Знаме" изказва съболезнования на близките на Благовест Пунев.
Бог да го прости.
(Зн)