През годината класикът стана балкански шампион, участва и на 5 държавни и 2 европейски първенства
БЕЛМЕКЕН. Преди дни младият костандонски борец Мартин Шишеков триумфира с нова титла на завършилия Държавния личен шампионат по класическа борба. В категория до 82 кг състезателят на „Локомотив” (Пловдив) постигна 4 победи, като на финал победи съперника си Александър Иванов от „Локомотив-93” (Пловдив) с 9:3. Намираме го във високопланинската спортна база „Белмекен”, където лагерува с мъжкия национален отбор.
Мартин е роден през 2006 г. и е дванадесетокласник в Спортно училище „Васил Левски” в Пловдив, а през тази година участва в общо пет държавни първенства и завоюва две титли и три бронзови медала. Освен това
триумфира като балкански шампион и участва на две европейски първенства
„Държавният шампионат сега не беше кой знае колко труден – конкурентите ми са хубави борци, но съм имал и по-тежки състезания. Честно да си кажа, целя се в медал от европейско и световно първенство - защо не и от олимпиада един ден. Другото не ме задоволява. Затова се боря на държавните”, казва Мартин пред „Знаме”. На балканското в Северна Македония постигнал три победи и грабнал титлата. На европейското първенство до 20 години за юноши в Нови Сад, Сърбия, и на това до 23 години в Баку, Азербайджан,
се борил срещу батковци
„В Баку бяха доста по-големи от мен на възраст, паднах с 0:3 от един унгарец. В Нови Сад първо загубих от азера, той ме изтегли на репешаж, надвих израелец и паднах от хърватин на осминафинал. Сега гледам към европейското и световното догодина. Световното даже е в България – в София, а за европейското още не знам къде ще е. Но първо ще се концентрирам върху подготовката за летния шампионат”, обясява русокосият шампион. „По принцип на година имаме по две състезания при юношите, но треньорите ме пускаха и при мъжете, където спечелих два бронзови медала. При мъжете едното състезание бе изместено вместо в началото на октомври за началото на януари, затова се събраха. А последното състезание сега беше част от новия спортен календар за 2025-та.
Вече на 50 процента съм сигурен участник на европейското и световното догодина
Трябва да спечеля и летния държавен шампионат през 2025-та, и ще съм там. Не искам да кажа, че държавните шампионати са слаби. Те може да не са толкова голям дразнител, но това не значи, че на тепиха не излизат много добри момчета. Само че на външните състезания конкуренцията е много по-голяма, а усещането не може да се сравни с „домашното”. Затова си поставям по-голям праг- искам медали от големи първенства”, казва класикът, който през 2021-а спечели бронзов медал от европейското в София.
В Костандово първият му треньор е Момчил Балиев
„Бях в трети клас, когато започнах в спортен клуб „Торнадо”. Понеже бях с наднормено тегло и нашите решиха да ме запишат да тренирам. Напълнял бях, не помня дали съм ял много чипс и вафли, но бях и палаво дете, и нямаше къде да изразходвам енергията. Нашите не са спортисти, но в семейството дядо ми е бил борец навремето, макар и да не е много известен. Костандово си е стар борцов център със своя школа. Тренирах усърдно и
още в пети клас станах републикански шампион
Бях щастлив. Треньорът много ми помагаше, грижеше се за мен, и след тази титла, още тогава исках да се запиша в Спортното училище в Пловдив. Нашите не ми позволиха, защото съм бил малък. На следващата година обаче ме пусаха и вече бях шестокласник в Спортното училище”, усмихва се борецът. Тук е и неговият земляк и многократен шампион и медалист
Петьо Ангелов, който е от Ракитово и също спечели титла за „Локомотив”
на последното държавно първенство.
„С Петьо през всички тези години сме тренирали и израснали заедно. Той също тренира в Костандово, сега е в Спортното училище и с него, освен колеги и съотборници, сме и приятели, тренираме заедно в залата”, пояснява Мартин. Треньор в Пловдив му е Даниел Симеонов. В националния Николай Дачев и Мариян Бяндов го тренирали като бил кадет, в десети клас, а на юношите тази година наставници са му били Юлиян Георгиев и Тарек Абдеслам. Мартин добавя, че в училището
всичко е режим и дисциплина, особено в спорта борба
„Сутринта от 7:30 ни почва първия час, в клас сме до 10 без 10. От 10 часа сме на тренировка до 12 и малко. След това в 13:40 - на училище до пет без десет. После пак на тренировка до 19:30, след което следва вечеря, а в 21,30 часа пансионът затваря. И в края на деня си толкова уморен и нямаш сили даже да цъкаш по телефона. Режим и дисциплина. Помня, бях се контузил веднъж, когато бях в девети клас. Доста неприятна контузия - бях си ударил кръста. И като отидох на лекар, той уплаши мама и татко – те казаха че това е много сериозна травма и трябва да спра със спорта. И тогава малко се скарахме с тях, но нещата се оправиха”, пояснява младият шампион.
Рецепта против контузия
„Универсална рецепта няма. Рецептата против контузии е да мислиш по време на ситуации да се пазиш, да загряваш хубаво, да разтягаш добре след всяка тренировка – защото ако мускулът е схванат, ако е напомпан, много по-лесно може да получиш травмата. Разбира се, има винаги рискови ситуации, където само Бог те пази, защото това си е борба и не можеш да избягаш от усуквания и всякакви захвати. Иначе разузнаваме предварително противника и се мъчим срещата да протече по нашия план. Имаме стратегия с треньора. Разбира се, нерядко се случва в движение да промениш тази стратегия, защото ние понякога можем да мислим едно, но става нещо съвсем различно.
Тогава се налага да импровизираш. Често.
Има противници, които са по-гъвкави и пластични, други са по-твърди и „дървени”, при първите някои хватки по-трудно се прилагат и тогава опитваш някакъв друг „специалитет”, пояснява борецът.
Питаме го има ли специален ритуал преди да излезе на тепиха.
„Има хора, които си пускат някоя песен да се надъхат. Аз песни не пускам. Моля се на Господ да успея в състезанието. Непосредствено преди срещата. И съм му благодарен, че чува молитвата ми.”
За Костандово
„Когато имам свободно време, ходя си в петък, виждам се с приятели. Те тренират, аз също тренирам с тях, обичаме да се събираме, но за дискотеки няма време. За приятелка също още е рано. Обичам да излизаме с приятели, да се разхождаме, да си говорим на кафе”, казва в края на разговора ни Мартин Шишеков. В момента той ена 20-дневен лагер с мъжете на ВСК „Белмекен” и след 15 декември ще се прибере у дома. „Ще се съберем, за да прекараме Коледа и Нова година цялото семейство. Хубаво е, че за празниците ще съм у дома.”
Дочо ЧАНЕВ
