Протоколите с пробите и протоколите от изборите имат сходство при съставянето, казва пред "Знаме" юристът
Трета седмица продължава сагата с чумата по овцете във Велинград. Овчарникът е „под обсада”, а кола на ветеринар с бидони вътре е поставена под граждански арест. Европейската комисия размаха пръст незабавно да ликвидираме огнището и си навлече гнева на протестиращите срещу мерките на държавата. Последните се радват, че са обединени от различни вери, етноси и професии, докато затворените овце се агнят и дебелеят, а техни опоненти твърдят, че това е поредното разделение на нацията. Във въздуха се носят всевъзможни теории, версии, обвинения, политически конспирации.
Докато чакаме трета проба от заразените с чума овце във Велинград от лабораторията във Франция, която е референтна и освен че ще каже има ли чума по овцете, ще обследва и откъде е дошло заболяването, тъй като ще установи генома на вируса, представяме една по-различна гледна точка от фейсбукарската и официалната държавна. "Знаме" рзговаря с адвокат Ангел Герджиков. Той е работил по случая с чумата по животните във Велинград, представлявайки животновъдите, заедно с председателя на Адвокатска колегия-Пазарджик – адвокат Александър Чалъков. Даваме думата на адвокат Герджиков.
Чума или не?
Установяването на болестта става с административен акт, с който се обявява първично възникнало огнище на болестта. Органът, който е издал заповедта – изпълнителният директор на БАБХ – София, трябва да е установил предварително болестта. Според закона, всеки административен акт трябва да се основава на действителните факти от значение за случа я. Тези факти в случая са протоколите за положителните проби. Казано по-просто, във Велинград има протоколи, а чумата е твърдение в административен акт, което подлежи на доказване. За доказването на чумата там Според принципа на истинност установяването на истината за фактите се извършва по реда и със средствата, предвидени процедурно в Административно-процесуалния кодекс (АПК). Всички доказателства в съвкупност трябва да доказват пълно и главно, че твърдението за чума е действителен факт. Не трябва да има противоречие между доказателствата, което да остане необяснено от административния орган. Ако има такива, това ще остави съмнения, че фактът, който се твърди – чумата, може и да не се е осъществил в действителност. Истинността на протоколите за положителните проби може да се оспорва по отношение на съдържанието. Имаме публично твърдение на представители на държавата, че има протоколи с отрицателни проби. Даденото обяснение, че лабораторията в Гърция не е била сертифицирана по един стандарт, а била сертифицирана по друг, и че нашата лаборатория е с много висок рейтинг, не е достатъчно да се посочи категорично кои от пробите са истински и кои не. Това означава, че твърдението за болест не е доказано по правилата за доказване в административния процес.
За положителните проби
В нашата държава е стара традиция да не вярваме на държавата. Ако мога да направя сравнение, протоколите с пробите и протоколите от изборите имат сходство при съставянето. В началото винаги имаме първичен резултат, който трябва да се пренесе ръчно в протокол. Ние виждаме чрез видеозаснемането как изборните протоколи не съответстват на избора на хората, защото се преправят. Възможно ли е протоколите от пробите също да се изготвят порочно? Да, но има начини доверието в институциите да се увеличи. За целта органите трябва да започнат да спазват принципа на достъпност, публичност и прозрачност, който е залегнал в чл. 12 от АПК, според който органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Тази референтна лаборатория, която изследва пробите в България, не е военна и не е секретна. Няма пречка, при спазване на правилата за достъп в лабораторията, фермерите и техни представители да присъстват по време на изследването и съставянето на протоколите. Тогава ще вярваме на държавата и нейната лаборатория.
За действията на държавата при чума
Приложимият регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета предвижда няколко мерки. Те са подредени по своята ефективност в низходящ ред. Първата и най-ефективна е ограничаване на движението на хора, стоки и животни. На заповед я има, но на практика виждаме, че се снима „на живо” директно вътре в обора. Това са фермери, които след това си отиват в техните обори. Едва втората по ефективност мярка е умъртвяване на животните. Трето, унищожаване и преработка на продукти, фуражи или всякакви други вещества от засегнатата ферма. Има и други мерки. Може да се иска от БАБХ да се приложи такава комбинация от мерки, която да не включва умъртвяване на животни.
За повторните проби
Да, вземане на достатъчно на брой подходящи проби и лабораторно изследване на пробите са две различни, но свързани мерки. Няма забрана да се вземат и трети и следващи проби. Тези мерки нямат реална ефективност върху ограничаване на чумата, а служат за индикатор каква е била ефективността от останалите мерки.
За защитата на фермерите в подобни ситуации
Трябва да искат съмненията за болест да се овладеят чрез останалите мерки, а не чрез умъртвяване. На следващо място трябва да искат евентуално обезщетение, което по размера си да им позволи да възстановят стадото напълно, а не такова, което да ги обезщети частично. То трябва да бъде предоставено бързо а не да се чака с години. Законът предвижда, че ако стопаните пречат на ветеринарните лекари да си свършат работа, обезщетение не се дължи. Поведението им трябва да е съобразено с това. Трябва да ползват от най-ранен момент правна помощ, да имат адвокат, на когото да имат доверие и който да им съдейства в целия процес. Животновъдите, когато са страна в административния процес, имат право на достъп до информацията по преписката по всяко време на производството. Адвокатите биваме викани тогава, след като всичко е приключило, което не е в интерес на животновъдите.
За определянето на размера на обезщетението за умъртвените животни
Обезщетението за животни се определя по няколко метода. Предполагам ще се използва един от двата основни. Първият е по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Когато няма определени цени от НСИ, изпълнителният директор на БАБХ възлага определянето им на независим оценител. Според мен животновъдите трябва да претендират обезщетението по тази втора алтернатива, защото така определеният размер би бил по-голям. По информация от последните срещи на фермерите с министъра на земеделието и храните и проведените разговори размерът на обезщетението се увеличава.
Може ли съдът или друг орган да се намеси и да спре умъртвяването?
Заповедите по чл. 47, ал. 7 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, не подлежат на обжалване. Заедно с председателя на Колегията – адвокат Александър Чалъков, проучваме какви са процесуалните възможности в закона за обжалване на такива заповеди пред Върховния административен съд. Позоваваме се също и на Решение № 7606 от 17.06.2020г. на ВАС по административно дело № 13004/2019г., с което е отменена заповед на изпълнителния директор на БАБХ за умъртвяване на животни. Но българската правна система принадлежи към континенталното право, където правната норма има превес над каузалната съдебна практика. Не е изключено административният орган сам да оттегли издадения акт. Нарича се право на отзив, обикновено в процедура по разглеждане на жалбата. Виждаме, че властта на няколко пъти посещава и разговаря с животновъдите, което показва условия за евентуално успешна медиация и деескалация на напрежението. Може да бъде сезиран омбудсмана на Републиката, който има правомощия да примирява позициите на участниците в производството. Задължително е, когато става дума за обществения интерес да се намеси и Прокуратурата и да подаде протест. Надяваме се използването на всички тези възможности да доведат до щастлив край.
„Знаме“
--230.jpg)
