Всички снимки са мои деца, казва Маргарита Дерменджиева
ПЕЩЕРА. Снимки в изложба на младата фотографка Маргарита Дерменджиева изпълниха залата на художествената галерия „Проф. Веселин Стайков“ в родопския град. Авторката показва 39 фотоса – пейзажи, портрети, природни и исторически забележителности, кътчета от България и света. Все неща, уловени емоционално на мига и запечатани с обектива за радост на посетителите.
Средствата от продажбите на творбите ще подпомогнат децата от Комплекса за деца и семейства в Брацигово. Тази помощ започва през 2007 г. преподавателката й по английски в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив Калина Дечева. Висшето училище, в което учи специалността „Фотография“ второкурсничката Маргарита Дерменджиева. Разговаряме с 20-годишната студентка от Пещера.
- Маргарита, какви емоции събрахте в деня на откриването на първата си самостоятелна изложба?
- Изложбата е моята сбъдната мечта. Чувството е прекрасно, пожелавам на всеки човек да го изпита. Подготвям експозицията от половин година, от деня, в който получих покана да изложа фотосите си в пещерската галерия. Тя е едно прекрасно място на духа. В изложбата показвам пейзажи, портрети, забележителности от България, Турция, Франция и Германия. Снимам всичко, което привлича окото ми – емблематични неща, но и до малко цветенце.
Библиотекар от Франция и 8-годишно момиченце, което снимах в турския град Чанаккале, оставиха у мен приятни спомени. След 1 година, за моя радост, съдбата случайно ме срещна с малката хубавица. Получи се вълнуваща среща, зарадвах я с подарък – нейната снимка. Случват се и такива запомнящи се мигове – да дадеш фотография на непознат, е прекрасно.
В изложбата присъства и Айфеловата кула в Париж. Животните малко ми убягват от вниманието, но от първата ми снимка на хартия гледа моят домашен любимец – немската овчарка Сара, която отдавна не е с нас. Снимката й заема видно място над леглото ми – гледам я и тя ме гледа. Надявам се да се радваме взаимно.
- Откъде е любовта Ви към фотографията?
- Тя сама ме избра. Нямам обяснение как се случи. Със сигурност от малка у мен тайно е живяло фотографското изкуство. В рода ни няма фотографи – родителите ми са лекари, има и учители и други професии. Самоук любител-фотограф съм. На 11 години започнах да снимам с телефон. За 15-ия ми рожден ден подаръкът от мама и тати се оказа фотоапарат „Никон“, с който снимам и до днес. Те оцениха желанието ми да снимам и сбъднаха голямата моя мечта.
- Как подбрахте кадрите за изложбата?
- Трудно. На откриването една дама ме попита коя снимка най-много си харесвам. Отговорих, че всички те са мои деца, по своему прекрасни и са ми на сърце. Всеки кадър ми е скъп. Тази е причината от стотиците фотоси да избера 39 снимки за експозицията.
- Кога снимката става добра?
- Първо е оценката на обекта, който искаш да запечаташ. Важно е и неговото състояние и най-вече светлината, с която си играеш. „Фотографите рисува със светлината“, каквато е известната максима за професията. Тук е разковничето за позитивната енергия, която с творчеството си изпращаме към хората.
- В света на технологиите фотографите стават все повече. Вашият коментар?
- Какво по-хубаво от това. Качествените телефони правят великолепни снимки, даже по-добри от тези с камера отпреди десетина години. Не мисля, че техниката може да замени фотографа, професионалист. Някои телефони имат екстри, които правят качествени снимки, трудно разпознаваеми от тези с фотоапарат. По-важно е да се снима, защото в живота много ценни неща изчезват и остава само споменът за тях.
- Защо решихте първата самостоятелна изложба да е благотворителна?
- С радост и вълнение последвах примера на преподавателката си в Академията Калина Дечева, която помага на децата от Дома в Брацигово. Дарението ми ще зарадва възпитаниците на социалното заведение по великденските празници. Щастлива съм, че посетителите харесаха снимките в изложбата и оцениха благотворителния ми жест да помагам. Още на откриването над 15 снимки вече красят домовете на хора с добри сърца. Благодаря им! Предвиждам настоящата изложба, обогатена с нови снимки, да гостува в Пазарджик и Велинград.
- Какво друго вълнува младата фотографка?
- Като дете играех народни танци. Пътувам с пещерската фолклорна група „Хоп-троп“, като заснемам изявите им на сцената. Обичам да рисувам, да чета и да се забавлявам с приятели. Все присъщи за 20-годишно момиче интереси. Вярвам в моето и в това на младото поколение бъдеще за повече надежда и сбъднати мечти. Вярвайте и вие…
Пенка МИХАЙЛОВА