Прочитайки заглавието, някой веднага би възкликнал: „Какво може пък да свързва едно обикновено българско село, макар и съвсем близко до областния център, с държавата Бразилия?”. Но връзка има. И то съвсем не малка. Свързана е с професионалния път на двама огняновци, родени и израснали тук до почти 17-годишната си възраст. Единият в детството си ще бъде повече ангажиран да помага на родителите в селската работа, а другият – по-малкият, ще гони футболната топка с приятелите си и съученците, а времето ще докаже, че е имало защо. Онова пък, което най-обича да прави по-големият, е рисуването. За него няма по-голямо богатство от белия лист и молива.
И още нещо – от една и съща зодия са
Единият е роден на 7 август 1936 г., а другият – на 29 юли 1959 г.
Училищните години са важни, а училището тук е едно от най-хубавите в региона – строено по виенски тертип по идея на местния родолюбец Стоян Захариев в края на 20-те години на 20-и век. Самият Захариев е завършил висшето си образование не къде да е, а в Грац, Австрия.
Но да се върнем на нашите герои. По-големият се казва Рангел Стоилов и е изключително трудолюбив и ученолюбив. Но ще плати скъпо заради убежденията на собствения си баща и в продължение на години ще бъде
общ работник, бояджия, шлосер, оксиженист, монтьор
Най-сетне ще успее да завърши Първа смесена гимназия в Пазарджик. Пет години по-късно ще запише да следва във ВИИИ „Николай Павлович”, където след упорита подготовка ще бъде приет дърворезба при светилото проф. Асен Василев. В свободното си време ще посещава и други творчески ателиета, едно от които е на младия асистент тогава Величко Минеков - защото иска да умее всичко. И ще го постигне: скулптура – със скулпторите, живопис – с художниците. Завършва с отличен. През 1967 г. излага в салона на академията дипломната си работа „Махия”, а академичнотго жури високо оценява смелото композиционно решение с фигури в динамични пози. Тази мащабна работа от дърво десетилетия по-късно, по повод на своята 80-годишнина, той ще подари на родното си село, което винаги е носил в сърцето си. Днес тя се съхранява в културния дом – читалищната сграда. Негови творби има в частни колекции, галерии и музеи по света.
А още в началото на обучението си в Академията , нали е по-голям с няколко години от колегите си-състуденти, той
става известен с псевдонима Бачо,
който го съпровожда през целия му творчески път. Така го знаят културните среди в София и Пловдив, където твори през целия си съзнателен живот, а и в Пазарджик, където има много приятели и почитатели.
Ще остане приятел за цял живот и с Димитър Казаков – Нерон, с когото са състузенти от Академията. Спомени за него Бачо ще разкаже по-късно в книгата си „Нерон, какъвто го познавам”, в която описва случки и преживявания с Нерон от младостта им и в зряла възраст. В тази необикновена по дух книга той говори с вълнение за общата им любов към дървото и рисуването. Двамата заедно ще имат и един много кратък период в Пазарджик. Но тук за дълго се установява самият Нерон, а Бачо своя житейски и творчески пристан в Пловдив.
Негово дело са два от таваните в Балабановата къща в Стария град,
двете двукрили врати на приемната в Пловдивската митрополия, дърворезбен кивот в църквата „Св. Йоан Предтеча“ в Брацигово, таваните на Фратьовата къща в Сопот, входната врата в курорта „Дюни“, релефи, пана за интериори и фасади на много места у нас… Впечатляваща е фигурата от камък на Ласло Наги в музея в Смолян – една огромна скулптура на големия поет, както и серията от 50 пластики за изложба в Онтарио по покана на френския културен аташе в Канада. В тези пластики одухотворената опоетизирана идея на дървото преминава отвъд природната форма и се превръща в кристализирала идея…
Няколко години след промените, достигнал висоти в своето творчество,
Бачо за три месеца посещава Бразилия
Тази южноамериканска държава дълбоко го впечатлява, изумява го.
„Татко се върна шокиран от онова, което беше видял и преживял там“, разказа за „Знаме“ неговата дъщеря Любомира Стефанова, която работи като реставратор. „Сякаш преоткриваше отново света,в който досега беше живял. Беше като зашеметен, най-вече от мащабността на тамошната природа – реките, горите, дърветата, животинските видове. И там татко не спира да работи. Завърна се с голяма серия рисунки от различни точки на тази необятна държава. Беше приет и от нашия посланик там.“…
И в Бразилия Бачо оставя завинаги своя следа – една от католическите големи църкви в Сау Пауло той прави огромен напрестолен кръст от дърво – чудесна дърворезба, от която домакините са възхитени.
Вече две години Бачо не е на този свят, а сега семейството му горещо желае една немалка част от наследството му – включително пластики на човешки глави, да бъде подарена на художествената галерия в Пазарджик. Имат и още идеи, но за тях – по-нататък.
Изглежда такова е било и желанието на големия майстор.
Читателите на „Знаме“ навярно са нетърпеливи да узнаят и
кой е другият огняновец, свързан с най-футболната държава в света,
Държава, участвала на всички 22 световни първенства и единствена е печелила пет пъти световната купа.
Малка предистория. В началото на години на миналия век футболният отбор на ЦСКА детронира един от грандовете на европейския и световния футбол – действащият европейски клубен шампион „Ливърпул“, като го изхвърли от турнира за Купата на европейските шампиони (предвестник на днешната Шампионска лига), а стадион "Васил Левски" е наречен "гробище за европейски шампиони". След загуба с 0:1 като гост, на 17 март 1982 г. ЦСКА бие с 2:0 у дома мърсисайдци и отстранява трети действащ носител на Купата с големите уши, след като по-рано в София са детронирани „Аякс“ и „Нотингам“. След мача не само „червена“ България, но и цяло Огняново е в еуфория! Асистенцията за първия от двата гола на Стойчо Младенов е на Методи Томанов! После идват и продълженията, и втория гол!...
Огняновци не спят три дни и три нощи
В родното си село полузащитникът прави първите си стъпки във футбола, а после и в „Бенковски“-Пазарджик. В ЦСКА е почти пет години с едно прекъсване за два сезона – в Сливен. Играе и за „Спартак“ (Плевен) и „Миньор“ (Перник), за „Атлетико“ (Лисабон), „Тимок“ (Зайчар), „Раднички“ (Ниш), а състезателната си кариера завършва в южнокорейския „Ю Кон“. Записва и четири мача за националния отбор. След това е помощник-треньор на националните гарнитури, през 2002-2004 г. е асистент в ЦСКА, а в Лудогорец е близо 10 години – първо селекционер, а след това спортен директор и главен скаут –
тъкмо на Методи Томанов е основната заслуга за изграждането на облика на „орлите“ от Разград
Сега пак е в любимия ЦСКА. Години наред той редовно пътува до родината на Пеле и Гаринча и именно от Бразилия издирва и привлича футболни таланти за „Лудогорец“. Престоите му там понякога продължават от три до шест месеца - работи с местни мениджъри, които му помагат в новото му поприще на скаут. Любопитно е как привлича един от най-добрите бразилски футболисти за „Лудогорец“. В чакане на поредния полет на едно от летищата,
той случайно се заглежда за кратко в един от телевизионните канали
А по бразилските телевизии основно се въртят футболните първенства. Точно в този момент го впечатлява с играта си на терена един футболист. Вижда таланта му и прави всичко възможно да научи повече за този играч. И така в Разград се появи Вандерсон, който направи звездна кариера у нас, в Шампионската лига дори направи хеттрик (срещу „Цървена звезда“), стигна до националния тим на България… Той се върна в Бразилия, но едва ли ще забрави България и „Лудогорец“. И Методи Томанов, благодарение на когото цялата му фамилия е обезпечена финансово. Нашият земляк се оказа с изключително набито око в откриването на футболни таланти. Старите му приятели в Огняново се кълнат, че в това отношение той изключително си прилича с друг един цесекар - големия Димитър Пенев, който изведе националите ни до четвъртото място в света.
Извън футбола Томанов има и едно хоби
Занимава се с пчеларство. Доскоро наглеждал собствен пчелин край София, но новите му ангажименти като главен скаут на ЦСКА едва ли ще му позволят да се върти около кошерите. А има и друго. Съвсем наскоро една от дъщерите на Методи го дари с близнаци – невероятна радост за един дядо на 65 години…
Двама силни мъже. Двама огняновци с една и съща зодия – Лъв, които във времето със силен характер, много труд и безсъмнен талант успяват да направят кариера в две различни сфери на живота. Двама силни мъже и една Бразилия, която по някакъв начин свърза житейските им съдби и също като Огняново се превърна в обща любов.
Александър ЙОТОВ
Бачо в творческото си ателие
Рисунка от Бачо на големия му приятел Нерон
„Еркич“ – дърворезбен релеф на Рангел Стоилов-Бачо, 100/60 см, 1975 г.
Методи Томанов
Томанов сред съотборници в тима на Огняново – сред правите, първият отдясно наляво)
ЦСКА отстрани „Ливърпул“ и написа златна страница в историята на българския футбол
