„Тримата мускетари“ наскоро отсрамиха България на Европейската купа
ПАЗАРДЖИК. Неотдавна писахме за големия успех на фехтувачите на СК „Пентатлон“ на Европейската купа по фехтовка до 14 години, която се проведе в Румъния. Радостина Куртакова спечели шампионската титла, а с бронзови медали се окичиха съотборниците й Елена-Никол Иванова и Симеон Серев. Треньорите Димитър Кестенов и Димитър Донов първи поздравиха състезателите, още повече те бяха единствените сред българските отбори, които успяха да окичат на върховете на шпагите си медали. Това може да е черешката на тортата за тях през изминалата година, но далеч не е всичко. Сега ви срещаме с отличниците.
Радостина и Симеон са родени през 2012 г., учат в един клас в ПМГ „Константин Величков“, а Елена-Никол е с една година по-голяма и е ученичка в Спортното училище. Разбира се, първо говорим за състезанието.
Радостина Куртакова
„Имаше много участнички в Румъния - от 7 държави.
Най-трудно беше влизането ми за медалите
Елена-Никол Иванова
Играх с гъркиня, много оспорвано беше, завършихме 15:13. Преди това победих две англичанки, а в групите отстраних италианки и румънки. Финалът също беше срещу румънска състезателка. А след като успях да победя гъркинята в битката за медалите влязох срещу моята съотборничка Елена-Никол“, разказва Радостина, която тренира от 5 години в СК „Пентатлон“.
„Не, не сме уговорили „мача“
– смее се Елена-Никол Иванова – „Просто Ради е тактически по-добра, не съм се предавала, нито подарявала победата, тя играе по-добре от мен. Има повече знания и повече опит - на мен това ми е първо международно състезание извън България. Но се гордея с моите треньори и родители, че постигнах тези успехи“, казва Елена-Никол, която е родом от Белово.
Преди да кръстоса шпага с Радостина на полуфинал, една италианка се о казала доста сериозно изпитание за влизане в медали. „Тя ме водеше през цялото време с 13:11 - обаче треньорите дойдоха и ми казаха:
„Играй!... Играй!... Отпусни се и просто мушкай!“
И така резултатът стана 14:14. И имахме пак три минути, но аз имах само една минута „прозорец“, в който да мушкам, преди да получа жълт картон за пасивност - понеже тя е по-наред от ранглистата в мен. И ако не я бях мушнала, щеше да ме победи при равен резултат. И тогава тя направи напад – и пропадна. И се откри. И успях“, доволна е Елена-Никол.
Симеон Серев
„Бил съм и на други състезания, но това беше най-силното, на което съм играл“ – пояснява Симеон. „Лесно победих първия съперник, от Гърция – победих го с 15:3, но после играх с англичанин, който бе един от най-добрите на това състезание – завършихме 15:13. След това трябваше да играя с българин за влизане в медалите, там вече беше по-оспорвано. На полуфинала ми се падна може би най-силният участник – един египтянин, който стана първи“, казва момчето. Фехтовка започнал да тренира на 8 години. „Не знаех какво да правя с живота си.
Бях една кинта и двайсе,
Брат ми ме насочи към този спорт, иначе аз тренирах футбол дотогава. Но когато брат ми веднъж отиде на фехтовка и каза, че много му е харесало, това ми запали любопитството...“.
Всъщност Радостина и Елена-Никол също се записали в „Пентатлон“ заради братята си.
„Аз ходех на народни танци и плуване, а брат ми Атанас (наскоро той стана шампион на турнира „Млад олимпиец“, б.р.) беше започнал да тренира фехтовка от няколко седмици. И ми разказваше - стана ми интересно, реших, че искам да бъда фехтувачка, запознах се с треньора – той беше много мил, показа ми какво е мишена, какво е шпага. И оттам започна всичко“, смее се Елена-Никол. Това било преди 4години. Радостина пък се колебала по-дълго. „Брат ми тренираше от две години фехтовка, а аз все ходех с него по състезанията, гледах го, подкрепях го, беше ми интересно. И един ден просто реших да отида в залата и да видя какво е.
Вече няма книги и филми с мускетари, защо точно фехтовка?
Това ще се запита читателят. Събеседниците ни са петобойци, а фехтовката е част от модерния петобой. Тя обаче се оказва любима на момичетата. Докато Симеон обича повече плуването, че май даже и бягането преди битката с шпаги.
„Фехтовката мие най на сърце - за да си добър във фехтовката, трябва да имаш бързина, смелост, гъвкавост“ – дава отговор Елена-Никол. „Някак си е по-различно, когато се изправиш срещу някого, различни са чувствата между съперниците. В плуването и бягането просто се хвърляш и знаеш какво ще правиш до финала.
Е, чувствата във фехтовката са си чисто състезателни…
Извън пътеката може да сте приятели – но на пътеката – няма такова нещо“, добавя беловката.
„В другите спортове се иска повече бързина, а във фехтовката, освен бързината, ти трябва и повече мислене - да знаеш какво да направиш в точната ситуация, за да не се объркат нещата. Можеш да промениш нещо във всяка една секунда, трябва да реагираш по различен начин в зависимост от поведението на съперника“, обосновава се и Радостина.
Иначе и на тримата в петобоя им е трудна новата дисциплина обстикълс, особено на Симеон, който лекувал продължителна контузия.
„Дълго време не тренирах и за това бронзът в Крайова за мен е много добър резултат. Счупих си китката много лошо и бях с гипс. Скочих да се хвана за ринга на един баскетболен кош,
увиснах, но се изпуснах и си паднах лошо на китката…
Тъпо стана“ – казва Симеон, който обича да гледа НБА, а „ЛА Лейкърс“ са му любимци. Не че шампионите имат свободно време, особено тези, които не са в Спортното и домашните им идват в повечко понякога. И тримата са категорични, че искат да се занимават с любимия спорт и след средното си образование – като треньори и учители.
Елена-Никол има 25 медала във фехтовката, от които един златен, Радостина има 15 купи, а Стефан – 7, но и сега се вълнуват от първите си състезания и първите успехи. Споделят, че понякога не всичко върви гладко, не ти се получава самия бой, и тогава се изнервяш. Че може да не се побираш в кожата си от яд, ако си контузен и не можеш да се включиш в тренировка. Че на лагери и състезания има много смешки и е забавно – например,
ако треньорът ти говори на арабски в колата, ама истински арабски,
защото той е преподавал този спорт в Дубай. Че понякога има и рев. Благодарят и поздравяват за грижите, насоките и търпението треньорите г-н Кестенов и г-н Донов, и разбира се, родителите си Александър Куртаков, Татяна Куртакова, Златка Иванова, Юлияна Серева и Славейко Серев.
Какво не знаят другите за фехтовката – питаме нашите мускетари на изпроводяк. А те отвръщат почти без да се замислят: „Синките“. Другите не подозират колко синини получават фехтувачите на пътеката под протекторите, защото болката при мушкане „си е доста яка“. Не по-яка обаче от преживяването, наречено „фехтовка“.
Дочо ЧАНЕВ
