Новогодишни герои: Шпагите са начин на живот за Радостина, Елена-Никол и Симеон от СК “Пентатлон“

„Тримата мускетари“ наскоро отсрамиха България на Европейската купа

ПАЗАРДЖИК. Неотдавна писахме за големия успех на фехтувачите на СК „Пентатлон“ на Европейската купа по фехтовка до 14 години, която се проведе в Румъния. Радостина Куртакова спечели шампионската титла, а с бронзови медали се окичиха съотборниците й Елена-Никол Иванова и Симеон Серев. Треньорите Димитър Кестенов и Димитър Донов първи поздравиха състезателите, още повече те бяха единствените сред българските отбори, които успяха да окичат на върховете на шпагите си медали. Това може да е черешката на тортата за тях през изминалата година, но далеч не е всичко. Сега ви срещаме с отличниците.

Радостина и Симеон са родени през 2012 г., учат в един клас в ПМГ „Константин Величков“, а Елена-Никол е с една година по-голяма и е ученичка в Спортното училище. Разбира се, първо говорим за състезанието.

Радостина Куртакова

„Имаше много участнички в Румъния - от 7 държави.

Най-трудно беше влизането ми за медалите

Елена-Никол Иванова

Играх с гъркиня, много оспорвано беше, завършихме 15:13. Преди това победих две англичанки, а в групите отстраних италианки и румънки. Финалът също беше срещу румънска състезателка. А след като успях да победя гъркинята в битката за медалите влязох срещу моята съотборничка Елена-Никол“, разказва Радостина, която тренира от 5 години в СК „Пентатлон“.

„Не, не сме уговорили „мача“

– смее се Елена-Никол Иванова – „Просто Ради е тактически по-добра, не съм се предавала, нито подарявала победата, тя играе по-добре от мен. Има повече знания и повече опит - на мен това ми е първо международно състезание извън България. Но се гордея с моите треньори и родители, че постигнах тези успехи“, казва Елена-Никол, която е родом от Белово.

Преди да кръстоса шпага с Радостина на полуфинал, една италианка се о казала доста сериозно изпитание за влизане в медали. „Тя ме водеше през цялото време с 13:11 - обаче треньорите дойдоха и ми казаха:

„Играй!... Играй!... Отпусни се и просто мушкай!“

И така резултатът стана 14:14. И имахме пак три минути, но аз имах само една минута „прозорец“, в който да мушкам, преди да получа жълт картон за пасивност - понеже тя е по-наред от ранглистата в мен. И ако не я бях мушнала, щеше да ме победи при равен резултат. И тогава тя направи напад – и пропадна. И се откри. И успях“, доволна е Елена-Никол.

Симеон Серев

„Бил съм и на други състезания, но това беше най-силното, на което съм играл“ – пояснява Симеон. „Лесно победих първия съперник, от Гърция – победих го с 15:3, но после играх с англичанин, който бе един от най-добрите на това състезание – завършихме 15:13. След това трябваше да играя с българин за влизане в медалите, там вече беше по-оспорвано. На полуфинала ми се падна може би най-силният участник – един египтянин, който стана първи“, казва момчето. Фехтовка започнал да тренира на 8 години. „Не знаех какво да правя с живота си.

Бях една кинта и двайсе,

Брат ми ме насочи към този спорт, иначе аз тренирах футбол дотогава. Но когато брат ми веднъж отиде на фехтовка и каза, че много му е харесало, това ми запали любопитството...“.

Всъщност Радостина и Елена-Никол също се записали в „Пентатлон“ заради братята си.

„Аз ходех на народни танци и плуване, а брат ми Атанас (наскоро той стана шампион на турнира „Млад олимпиец“, б.р.) беше започнал да тренира фехтовка от няколко седмици. И ми разказваше - стана ми интересно, реших, че искам да бъда фехтувачка, запознах се с треньора – той беше много мил, показа ми какво е мишена, какво е шпага. И оттам започна всичко“, смее се Елена-Никол. Това било преди 4години. Радостина пък се колебала по-дълго. „Брат ми тренираше от две години фехтовка, а аз все ходех с него по състезанията, гледах го, подкрепях го, беше ми интересно. И един ден просто реших да отида в залата и да видя какво е.

Вече няма книги и филми с мускетари, защо точно фехтовка?

Това ще се запита читателят. Събеседниците ни са петобойци, а фехтовката е част от модерния петобой. Тя обаче се оказва любима на момичетата. Докато Симеон обича повече плуването, че май даже и бягането преди битката с шпаги.

„Фехтовката мие най на сърце - за да си добър във фехтовката, трябва да имаш бързина, смелост, гъвкавост“ – дава отговор Елена-Никол. „Някак си е по-различно, когато се изправиш срещу някого, различни са чувствата между съперниците. В плуването и бягането просто се хвърляш и знаеш какво ще правиш до финала.

Е, чувствата във фехтовката са си чисто състезателни…

Извън пътеката може да сте приятели – но на пътеката – няма такова нещо“, добавя беловката.

„В другите спортове се иска повече бързина, а във фехтовката, освен бързината, ти трябва и повече мислене - да знаеш какво да направиш в точната ситуация, за да не се объркат нещата. Можеш да промениш нещо във всяка една секунда, трябва да реагираш по различен начин в зависимост от поведението на съперника“, обосновава се и Радостина.

Иначе и на тримата в петобоя им е трудна новата дисциплина обстикълс, особено на Симеон, който лекувал продължителна контузия.

„Дълго време не тренирах и за това бронзът в Крайова за мен е много добър резултат. Счупих си китката много лошо и бях с гипс. Скочих да се хвана за ринга на един баскетболен кош,

увиснах, но се изпуснах и си паднах лошо на китката…

Тъпо стана“ – казва Симеон, който обича да гледа НБА, а „ЛА Лейкърс“ са му любимци. Не че шампионите имат свободно време, особено тези, които не са в Спортното и домашните им идват в повечко понякога. И тримата са категорични, че искат да се занимават с любимия спорт и след средното си образование – като треньори и учители.

Елена-Никол има 25 медала  във фехтовката, от които един златен, Радостина има 15 купи, а Стефан – 7, но и сега се вълнуват от първите си състезания и първите успехи. Споделят, че понякога не всичко върви гладко, не ти се получава самия бой, и тогава се изнервяш. Че може да не се побираш в кожата си от яд, ако си контузен и не можеш да се включиш в тренировка. Че на лагери и състезания има много смешки и е забавно – например,

ако треньорът ти говори на арабски в колата, ама истински арабски,

защото той е преподавал този спорт в Дубай. Че понякога има и рев. Благодарят и поздравяват за грижите, насоките и търпението треньорите г-н Кестенов и г-н Донов, и разбира се, родителите си Александър Куртаков, Татяна Куртакова, Златка Иванова, Юлияна Серева и Славейко Серев.

Какво не знаят другите за фехтовката – питаме нашите мускетари на изпроводяк. А те отвръщат почти без да се замислят: „Синките“. Другите не подозират колко  синини получават фехтувачите на пътеката под протекторите, защото болката при мушкане „си е доста яка“. Не по-яка обаче от преживяването, наречено „фехтовка“.

Дочо ЧАНЕВ