Още преди зимата да си е отишла напълно, едно малко, но смело цвете пробива снежната покривка и се появява, за да ни напомни, че пролетта е на път. Това е кокичето (Galanthus), символ на надежда, чистота и новото начало. Макар на всички ни да е добре позната, около това нежно цвете има много любопитни моменти, които малцина знаят.
Обвито е например в множество пленителни легенди. Според една от тях, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, Ева плачела от студ. За да я утеши, ангел превърнал падащите снежинки в кокичета. Във викторианската епоха кокичето е било цвете на утехата и е често е намирало място в поезията. Свързвало се е също така със загубата и паметта, затова
хората го засаждали на гробове като символ на вечна любов
Кокичето заема подобаващо място в цялата световна литература. Една от най-обичаните приказки на Ханс Кристиан Андерсен е за него. Елисавета Багряна и Дора Габе също му посвещават стихотворения. В поезията на първото то е смело и крехко едновременно, а при втората - символизира чистота и радост. Някои от български предания пък разказват, че когато Слънцето било пленено от Злата зима, кокичето първо се осмелило да пробие снега, за да го върне.
Откъде идва името на кокичето?
Латинското наименование Galanthus идва от гръцките думи gala (мляко) и anthos (цвете), което означава
„млечно цвете“
– препратка към снежнобелите му венчелистчета.
Кокичето принадлежи към семейство Amaryllidaceae и съществуват близо 20 вида, разпространени предимно в Европа и Близкия изток. Обикновеното кокиче (Galanthus nivalis), което често срещаме в България, расте в гори, ливади и паркове, а някои видове са адаптирани дори към планински условия.
Кокичетата могат да се размножават чрез семена или вегетативно, използвайки своите луковици. Това им позволява да се разпространяват бързо и да образуват красиви бели килими в гората. Макар че цъфтят в студените месеци, те привличат първите активни пчели, които търсят храна в края на зимата.
Някои видове кокичета са застрашени
В България това цвете е под частична защита, а търговията с диворастящи екземпляри е ограничена със закон. За щастие, все повече хора започват да отглеждат култивирани сортове в градините си, което намалява натиска върху дивите популации.
Освен че радва окото с нежния си бял цвят, кокичето притежава и ценни лечебни свойства. В миналото хората са го използвали в народната медицина, без да разбират напълно химическия му състав. Днес науката доказва, че кокичето съдържа
полезни вещества с огромен потенциал в лечението на неврологични заболявания
И то най-вече галантамин.
- Алцхаймер и деменция – Галантаминът се използва в съвременната медицина за забавяне на когнитивния спад при пациенти с болестта на Алцхаймер и други видове деменция. Той подобрява паметта, концентрацията и умствената яснота.
- Посттравматични увреждания на нервната система – Благодарение на способността си да подпомага нервната регенерация, галантаминът намира приложение в лечението на увреждания на гръбначния мозък и периферната нервна система.
- Миастения гравис – Това е автоимунно заболяване, при което се нарушава предаването на нервните импулси към мускулите. Галантаминът подобрява комуникацията между нервите и мускулите, като намалява слабостта.
- Детска церебрална парализа (ДЦП) – В някои страни галантаминът се използва за подобряване на мускулния контрол и двигателната координация при деца с ДЦП.
Кокичето притежава и други лечебни свойства:
Други лечебни ефекти на кокичето
- Облекчаване на болката – В народната медицина екстракти от кокиче са използвани за намаляване на болката при ревматизъм и артрит.
- Антивирусно и антибактериално действие – Някои проучвания показват, че веществата в кокичето имат потенциал да потискат растежа на определени вируси и бактерии.
- Зрение и глаукома – Поради неврозащитните си свойства, галантаминът се разглежда като потенциално средство за лечение на очни заболявания като глаукома.
Луковиците на кокичето обаче съдържат силнодействащи алкалоиди и могат да бъдат отровни при неправилна употреба. Самолечението с екстракти от кокиче е опасно и трябва да се извършва само под лекарски контрол.
В народната медицина има популярни рецепти с кокичета, но имайте предвид, че
всички части на растението, особено луковицата, са отровни
Те съдържат големи количества алкалоиди, които влияят на централната нервна система.
Най-популярната рецепта е за алкохолна тинктура от кокиче (спиртен извлек). Тази тинктура ще бъде отличен компонент за компреси, които се предписват при лечение на дерматологични заболявания. За целта ни трябват: 100 грама – сушени листа от кокиче, 1 литър алкохол (силна ракия) или 50 грама сушени луковици от кокиче и 1 литър алкохол. Смесете всички компоненти в стъклен буркан (задължително стъклен) и оставете да се настойва за 3-4 седмици на тъмно и студено място. Използва се за смазване на засегнатите места по кожата и за приготвяне на компреси при заболявания на ставите. Много ефективно е против шипове и болки в коленете, като се правят ежедневни разтривки. Ако сте с настинка, направете си загряващ компрес с тинктурата от кокичета. Разтрийте гърдите и гърба, а след това се завийте хубаво, за да предизвикате изпотяване. Преоблечете се със сухи дрехи след като се изпотите. Още с пърият компрес ще усетите резултата.
Друга рецепта има за отвара от кокиче
– при проблеми с червата, артрит и ишиас. Съставки: 20 грама сушени листа от кокиче, 0,5 литра вряща вода.
Листата трябва да се залеят с вряла вода и да се варят 15-20 минути на водна баня. Приемайте отварата за радикулит, артрит, миопатия, ишиас, миастения гравис, атония на червата и пикочния мехур. Дозата е 5 мл (1 чаена лъжичка) 3 пъти на ден. Курсът на лечение зависи от тежестта на заболяването. Започнете да приемате тинктурата с 1 капка на 1 супена лъжица вода. След това добавяйте по 1 капка дневно, като доведете дозата до 25 капки на ден за възрастни и 12 капки за деца, съответно увеличаване на количеството вода. След достигане на максималната доза от 25 или 12 капки, лечението продължава, като сега се намалява с 1 капка дневно. След курса се прави почивка за 1-2 месеца и, ако е необходимо, лечението се повтаря.
При проблеми с очите се използва
спиртен извлек от цветовете на кокичето
Съставки: 100 броя свежи цветчета от кокиче, 1 литър силен алкохол. Цветовете на кокичетата се нарязват и се поставят в стъклена бутилка, предварително напълнена с алкохола. Така трябва да престоят 40 дни на слънце, а след това се прецеждат и се държат на тъмно, може и в хладилник. Приемът е по 30 капки дневно. Подпомага изключително добре очите и действа като превенция срещу перде и отлепване на стъкловидната част на ретината.
И накрая - още два любопитни факта за това деликатно растение. При ултравиолетова светлина например цветът му изглежда във виолетови нюанси.
В Англия засаждат цели градини с различните сортове кокичета. Една от най-популярните, известна със своите изключителни колекции от кокичета, е "Градината на кокичетата" в Харлоу (Harlow Carr). Тази ботаническа градина в Йоркшир събира над 100 различни вида кокичета, които покриват земята като снежно килимче през пролетта. Всяка година на специален фестивал се представят различни разновидности на кокичето, а посетителите могат да научат за историята и различията между различните видове.
„Знаме”
