Навършиха се 120 години от рождението на голямата оперна прима
В семейството ми класическата музика е едно от изкуствата, което винаги е било на особена почит. Дядо ми – адвокат Дойчо Цоцорков, имаше една от най-големите колекции грамофонни плочи на класическа музика в града. И когато имаше празник в нашата къща, винаги звучеше тази музика. Ние слушахме със затаен дъх изпълненията на Шаляпин, Карузо, Бениамино Джили, Марио дел Монако, Борис Христов, Николай Гяуров, Елена Николай, Никола Николов и другите велики оперни певци.
Една от тези велики оперни изпълнители е Елена Николай, родена на 24 януари 1905 г. в село Церово (тогава Панагюрско, днес община Лесичово, б.р.), с името Стоянка Николова. Много скоро баща й умира и майка й е принудена да замине за Германия, за да работи.
Стоянка остава в Панагюрище при баба си, където минават нейните детски години
След това животът и обучението й преминават през университета в Оберлин, щат Охайо – САЩ, Генуа – Италия и Музикалната академия „Джузепе Верди” в Милано – Италия. През 30-те години Стоянка Николова става известна в оперните среди, а от 1934 г. тя вече пее под името Елена Николай. Оттук нататък Елена Николай покорява най-големите оперни сцени – миланската „Ла Скала”, „Сан Карло” в Триест и Неапол, „Арена ди Верона” и много други. Тя започва оперното си поприще в Италия с една от най-значителните за репертоара на примадоните-мецосопрани роли – Вердиевата Азучена. Певицата стъпва успешно на италианските сцени и пресата пише за нея с възхищение още от първите й прояви. Елена Николай шества из големите оперни театри в ролите на Азучена от „Трубадур”, Амнерис от „Аида”, Еболи от „Дон Карлос”, Прециозилла от „Силата на съдбата” на Верди, Адалджиза от „Норма” на Белини, Леонора от „Фаворитката” на Доницети, Далила от „Самсон и Далила” на Сен Санс, Кармен от едноименната опера на Бизе, принцеса Буйовска от „Адриана Лекуврьор” на Чилеа, Марфа от „Хованщина” на Мусоргски и много други. Въпреки че е световноизвестна,
всеки път, когато идва в България Елена Николай пее пред своите сънародници
Панагюрци винаги очакват с нетърпение пристигането на именитата си землячка, макар че малко от тях са познавали нейното изкуство. Но дори само мисълта, че тя е излязла от Панагюрище, а живее в такава европейска държава като Италия и светът я познава, ги изпълва с гордост. През лятото на 1960 г. Елена Николай е отново в Панагюрище и изнася концерт. Желаещите да я слушат винаги са повече отколкото може да събере залата и в градския парк, който е озвучен от високоговорителите на местния радиовъзел, се събират хората, за да я чуят.
Следващата среща на Елена Николай с панагюрци е през 1971 г. Този път тя е тук със снимачен екип, който снима филм за нея.
Посрещат я в тогавашното най-представително заведение – ресторант „Терасата”
След като й предлагат менюто, тя казва „Искам е́йца по панагюрски. И то много, много!”. След обяд целият екип заминава за Родопите, където е най-подходящият природен декор за заснемането на сцената ”Разказът на Азучена” от операта „Трубадур” на Верди.
Последното й идване в Панагюрище е през 1984 г. Тогава Елена Николай – оперната прима, прославила България по света, е вече 79-годишна, но все още дълбоко свързана с родовите си корени. Отделя доста време, за да разгледа музея и в тържествения кът, намиращ се във фоайето на музея на втория етаж, се провежда
импровизирана среща с нейни почитатели, сред които бях и аз
Първите ми впечатления бяха за една много достолепна жена, такава, каквато съм я виждала на снимките у дома. Много ме впечатли, когато тя започна да говори на нашия си панагюрски език. Аз съм си мислила, че такива величия като нея, които прославят България по света и живеят извън страната ни, ще говорят на развален български език, а тя заговори така простичко и с такива обикновени думи, че не можех да повярвам, че това е тази Елена Николай, от чиято Азучена аз и до днес потръпвам. Въпросите към Елена Николай се сипеха, но два оставиха у мен и у всички присъстващи траен спомен.
На въпроса кой е най-милият й спомен от Панагюрище,
тя отговори: „Камъка”
Видяла недоумението в очите ни, тя продължи: „Камъка, който го има пред всяка панагюрска порта, и на който бабите сядат привечер и бърборат, бърборат, бърборат, а ние с кака Неда (бел. авт. - братовчедка й Неда Крайчева) ги слушахме, па се качехме на черешата и пеехме та цепехме бърдата”.
Попитана дълъг ли е пътят до миланската „Ла Скала”, голямата оперна певица отговори: „А-а-а, не е дълъг, ама е много стръмен!”.
Музикалният критик Константин Карапетров пише за Елена Николай: „Историята познава солисти, които изграждат кариерата си бавно и постепенно, мъчително преодоляват препятствията по трънливия път на изкуството... Съществуват обаче и други случаи. Това са изключителните съдби на силните личности и ярките таланти. Те се извисяват неудържимо като слънчев изгрев на оперния небосклон. Елена Николай решително спада към стремително възходящите дарования...”.
Ирина БОТЕВА
Главен уредник в Исторически музей - Панагюрище
--230.jpg)
