Художникът е единственият българин в изложбата „Световна картина – Портрет на Земята“
ПЕЩЕРА. Галерия „Проф. Веселин Стайков“ отвори врати за първата за годината самостоятелна изложба „Рисунка и графика“ на пловдивския художник Янко Ненов. Авторът представя 33 творби: рисунка - акварел и чиста графика. В картините са използвани японски акварели, моливи и италианска хартия.
За любовта към изкуството и как то спасява художника, разговаряме с Янко Ненов.
- Г-н Ненов, как припознахте пещерската галерия за изложбата си „Рисунка и графика“?
- Благодаря на колежката си Албена Младенова, че откри за картините ми галерия „Проф. Веселин Стайков“. Още повече, че галерията носи знаковото име на големия живописец и график – проф. Веселин Стайков. То ме заинтригува, защото аз също съм завършил специалност „Графика“. Веселин Стайков е първият български график, който създава гравюри на метал и линогравюри. Майстор е на гравюрата на дърво - изкуство, към което афинитет. Макар че познавах галерията само снимки, прецених, че тя е сред пространствата за истинско изкуство. Радвам се, че гостувам с мои творби в родопското градче.
- Какви изображения и знаци в творбите Ви радват и вълнуват посетителите?
- В изложбата присъстват 33 творби, разделени в два цикъла – рисунка-акварел с цветни моливи и алграфия (чиста графика) – литографски процес, при който вместо камък, се използва алуминиева плоча. Посланието в картините от първия цикъл е безгрижието на танцуващи хора и способността им да се веселят. Използвани са цветове, създаващи ведро настроение и радост.
Графичният цикъл е посветен на шахмата. Представям играта като обърната ръкавица и сменям правилата й. Пешката, от последна по значение фигура, в творбите е номер едно и царува навсякъде. Царят и царицата са изобразени като дворцови персонажи, а офицерите са рицари. Работите са занимателни и предизвикват интерес у посетителя. В тях се усеща широтата на търсенията ми в изкуството.
- Какви материали и техники присъстват в картините Ви?
- Цветните са ръчно изработени върху италианска хартия „Фабриано“. За рисунъка използвам японски акварели и моливи. Оцених доброто им качество при посещението ми по работа в Страната на изгряващото слънце. Акварелите и боите не свършват при мен, носи ги приятел от Япония, който всяка година ми гостува. С подходящите материали и вдъхновението, нещата по-лесно се случват.
Техниките за изкуството са над 20, различни са и изразните средства. Всяко едно от тях диктува съдържанието и формата на темата. Непрекъснато променям техниката. Това ме прави различен и разпознаваем сред колегите и любителите на изобразителното изкуство. Признавам, че то ми носи удоволствие, на самия мен ми е интересно.
- Как започнахте с рисуването?
- От казармата като рисувач на лозунги, портрети, плакати. Тогава си казах: „Това е моето поприще!“. И така стана. Не ме приеха в Художествената академия, но открих достойно за образованието ми висше училище – Великотърновския университет, място, важно за изграждане на таланта ми като художник.
Започнах с миниатюри върху чемширено дърво – връщане към чистотата, към съвършенството. Дървото по твърдина се доближава до слоновата кост с възможност да се дълбаят детайли. Трудно е, но не обичам лесното. Плод на труда е и първата ми самостоятелна изложба – скулптурна миниатюра на дърво. За майсторството да вая чемширово дърво бях удостоен с международни награди. Работата с длетото продължи цели 10 години, но смених стила си. Не се задържам дълго да правя едно и също, защото това започва да ми пречи.
Иначе, скулптурната миниатюра идва от Изтока. У нас е позната с т. нар. напрестолни кръстове в храмовете. Ярък пример за това е Рафаиловият кръст в Рилския манастир. Изработен е от цяло парче чемширено дърво, творбата се счита за шедьовър на миниатюрната дърворезба в България и света. Резбарят Рафаил пресъздава 36 религиозни сцени и повече от 600 миниатюрни фигурки. Това му коства загуба на зрението.
- Изявявате се в областта на скулптурата, живописта, графиката, рисунката, колажа, миниатюрата.
- Така е. Заниманията са ми еднакво скъпи на сърцето. Чрез тях променям себе си. Идеята какво искам да нарисувам или скулптурирам ми дава материалът, към който посягам. Ще добавя и работата ми по реставрация на стенописи в Ески джамия в Стара Загора и на камък – на двата форума в центъра на Пловдив. Там се изявих в екип с ръководител Никола Стоянов, един от най-добрите специалисти у нас. Всичко е живот.
- Вие сте единственият български творец, участвал в изложбата „Световна картина – Портрет на Земята“.
- Спечелих конкурс по проект на Гьоте институт в Палермо, Италия. За събитието през 1993 г. ме информира приятел, на когото благодаря и до днес. Темата бе насочена към края на хилядолетието и началото на новото. Темата в творбата „Яйцето, което напуска Земята“ е вдъхновена от мисълта за бъдещото на човечеството през 21 век. Щастлив съм, че с картината намерих място сред още 127 личности от цял свят, допринесли с творчеството си за развитието на изобразителното изкуство, литература, музика, поезия, философия, политика. Там са световноизвестният скулптор Сезар, Евгений Евтушенко, Нелсън Мандела, Дарио Фо, Вацлав Хавел, Габриел Гарсия Маркес, Харолд Пинтер, Умберто Еко, Далай Лама, Михаил Горбачов и други.
Изложбата „Световна картина – Портрет на Земята“ бе открита в Ню Йорк от бившия Генерален секретар на ООН Кофи Анан. Щастлив съм да притежавам издадения от събитието албум, който ми бе специално изпратен.
- Споменахте за участието си в симпозиуми. На какво сбирките учат художника?
- Симпозиумите са неразделна част от творчеството ми. Те събират колеги с близки интереси, като този например във Финландия. Там 25 художници майсторихме скулптура от дърво. Така всеки от нас става свидетел на мисленето и техниката на други автори и обогатява представата си за изкуството „Скулптура“. Общуването между нас също е важен момент от творческия ни път.
Незабравим е и симпозиумът в Брацигово, прекрасно кътче с красиви жени. Проведе се в Керамичната фабрика на братята Олег и Тодор Копаранови за работа с глина. Докоснах се за първи път до материала и се оказах непохватен, но работите ставаха искрени. В подобни несръчности се раждат стойностните творби. После майсторлъкът лустрова произведението. Приятелството с момчетата продължава и до днес. В двора на фабриката изработих фигура, дървото за която ми осигуриха братята. Скулптурата краси кметството на район „Тракия“ по негова поръчка. Симпозиумите дават на художника много. Научават се нови неща. Срещаш и нови приятели.
- Изкуството помага ли Ви в живота?
- Роден съм да правя изкуство, друго не мога. Живея от изкуство. Благодаря на Господ, че след университета, нещата тръгнаха добре. Така е и досега. Опитах и преподавателската професия. В пловдивски техникум учех децата на скулптура. Гордея се с мои ученици, вече и мои колеги. След учителстването преминах на свободна практика. Казвам, че животът е прекрасен. Хубаво е да си художник, защото изкуството е своеобразно бягство и спасение днес.
- В какво време живее Янко Ненов?
- В своето. Човеците сме конструирани физиологически и психически да живеят в точното си време. Пазя собствения си свят, но не мога без хората, които обичам и ме обичат. Детайлът ми е важен само в работата, а не в случващото се около мен. Това не изключва чувствителността ми към събитията в родината България.
- Други страсти, освен изкуството?
- Пътуването е моята стихия, то е вдъхновението и смисълът на живота ми. Широтата на света ме отведе в Тайланд, Малайзия и Сингапур, Америка, Полярния кръг, Финландия. В Япония пък създадох 22 уникални творби – релефи. Изкуството е потребност, а искреността и честността в творбите дават на автора сили и вдъхновение да създават все повече и повече красота за хората.
Пенка МИХАЙЛОВА
