ПЕЩЕРА.Сушил Кумар е на 29 години, от родния му дом в индийския щат Химачал Прадеш до Пещера, където работи като машинен оператор в "Биовет"АД, го делят 5860 км. От две години насам Сушил живее в общежитието на "Биовет" и казва, че според него в предприятието работи голяма част от града, а всички хора са му приятели. Индия му липсва най-вече заради храната, признава, че не обича да яде месо, а когато го прави - то е пилешко.
Името на Сушил Кумар става известно в местното читалище "Развитие - 1873" заради впечатляващото му участие в отбелязването на Международния ден на матерния език. За събитието той научава от пряката си началничка от отдел "Човешки ресурси" - Ваня Кирякова, а само няколко минути са му необходими за да вземе решение и да се включи. Така на 21 февруари той става една от звездите на вечерта. Пише на хинди за своя майчин език, а след това есето и стиховете му са преведени на български.
Разказва, че е приел да участва, защото иска да разкаже на местните хора повече не само за своя древен език, но и за порядките в собствената си страна. Допълва, че Пещера е много хубав град, но единственият начин да остане в него е, ако се задоми. В страната му е прието невестата да се избира от майката на жениха, той също има право сам да я избере, но за да се стигне до сватба, трябва да се договорят родителите на младоженците.
"Не е рядкост някой от работниците ни да поиска отпуск, защото родителите му са му намерили жена." - допълва Ваня Кирякова.
Сушил е най-големият син в семейството на родителите си, той има брат и сестра, които са по-малки от него. Завършил е гимназия в родния си град, а след това и технически университет в щата си. За да допълни знанията си кара и едногодишен практически курс за механици. Първата му работа е в Индия, където е част от предприятие на "Тата Моторс", но там са сглобявали и модели на "Сузуки". Следва преместване в Саудитска Арабия, а в "Биовет"АД е третото му работно място.
Среща случайно обявата в интернет и решава да кандидатства за позицията, така с видео-интервю се запознава с условията на работа и Ваня Кирякова, която е прекият отговорник, от страна на отдел "Човешки ресурси" за групата от чуждестранни работници в "Биовет"АД. Не се колебае и минута, тръгва, независимо от разстоянието. Казва, че е много доволен от работното си място, разбира се отлично с колегите си, с шефа си Антони Петров и им благодари за доброто отношение.
Най-сладкото нещо, което е пил тук е водата. Планината край Пещера му напомня родното му място, което също е хълмисто и къщите там са построени терасовидно. Химачал Прадеш е щат в Северозападна Индия, граничещ с Джаму и Кашмир на север, Пенджаб на запад и югозапад, Харяна и Утар Прадеш на юг, Утаракханд на югоизток и Китай на изток. Химачал Прадеш е част от Пенджаб до 1972 г., когато се превръща в 18-ия щат на Индия. В Химачал Прадеш има три сезона: студен, горещ и дъждовен. Лятото е от средата на април до края на юни със средна температура между 28 °C и 32 °C (с изключение на високите планински части). Зимата продължава от края на ноември до средата на март. Снеговалежът е често явление над 2200 м. и в това няма нищо странно - Химачал Прадеш е разположен в подножието на западните Хималаи, разказва Сушил Кумар.
Територията на Химачал Прадеш е анексирана от британците след прокламацията на кралица Виктория от 1858 г. Княжествата Чамба, Манди и Биласпур осъществяват прогрес под владичеството на британците. По време на Първата световна война жителите на щата допринасят с хора и материали за британското военно участие.
Територията става провинция под името Химачал Прадеш на 15 април 1948 г., на 26 януари 1950 г. е присъединена към Пенджаб, на 1 ноември 1956 г. става съюзна територия, а на 25 януари 1971 г. се превръща в равноправен щат, след приемането на закон за това на 18 декември 1970 г. През 1959 г. тибетският Далай Лама бяга от страната си и се заселва в Дхарамсала, наречена по-късно „малката Лхаса“, поради заселването на тибетски бежанци и установяването на седалището на тибетското правителство в изгнание.
Но религията на Сушил е Хинду. Разказва, че е виждал храм - паметника "Александър Невски", но не е влизал в него, защото така е усетил, че трябва да направи. "И тук и в Индия ми харсва много, независимо, че сме толкова далеч едни от други." - казва младият мъж. През март в Индия ще празнуват Холи фестивал, а най-характерното за него е, че оцветяват реките си в различни цветове. "Кравите са свещени животни и никой в Индия не би убил крава, според вярванията им, това е все едно да убиеш майка си, така както майката кърми децата си, така млякото на кравите спасява онези деца, чийто майки нямат кърма." - разказва Сушил.
Повечето българи, в момента, в който разберат, че е индиец го свързват с филма "Слонът, моят приятел". Въпреки че е млад, той знае песента от този филм и казва, че тя е любима на много негови сънародници. А с лентата е изгряла и звездата на Радж Капур.
Предлагаме ви и есето на Сушил Кумар, за финалният стих той казва, че е компилация от стих на Руми и негови размисли. Но като цяло стилът на Кумар е като на пишещ човек. "Това за мен вече е минало, обичах да пиша когато бях в гимназията." - скромно казва младият индиец.
"Здравейте, приятели!
Казвам се Сушил Кумар и съм от Индия. Приветствам всички Вас от сърце! Днес аз имам възможност да ви разкажа за моя майчин език. Искам да благодаря на хората, които ми дадоха тази възможност. Позволете ми да започна с историята на "Хинди" - официалният език на Индия и след това да обърна внимание на една особеност на езика, в контекста на днешния разговор. Езикът "Хинди" е на повече от 1000 години. Индийската култура и езикът "Хинди" са едни от най-старите в света. Трябва да спомена, най-вероятно знаете, че в Индия се говорят много и различни индийски езици, но говоримият и официален е "Хинди".
Той е индоарийски език и означава "Земята на реката на индусите." Този език е част от моя живот, защото сладостта му показва красотата на моята култура. Когато говорим на хинди, изпитваме специално чувство на принадлежност, което не се среща при другите езици. Хинди не е само език и средство за комуникация, той изразява нашите мисли, чувства и мечти. Това е нашата идентичност и наследство. Денят на езика "Хинди" се празнува всяка година на 14 септември, за да се популяризира и насърчи неговото развитие. За да разберете красотата на езика "Хинди" ще ви представя едно стихотворение. Неговото заглавие е Живот.
Вчера видях бегло живота.
Като тананикащо течение.
После го потърсих тук и там,
а той се усмихваше с широко отворени очи.
След доста време се върна при мен
и ме галеше по главата, за да заспя.
Защо и двамата сме ядосани един на друг?
Аз мислех за него, а той за мен.
Попитах го: Защо причиняваш тази болка,
за толкова кратко време?
А той се засмя и каза: Аз съм Животът, глупако!
Учех те как да живееш!
Сърдечни благодарности на всички вас, за отделеното време.
Джай хинд, джаз барът! (Да живее Индия!)"
--230.jpg)
