„Страхът не ражда свобода“ - ще напише в писмото си Панайот Волов до пазарджиклията Константин Величков. Още през далечната 1762 г. будителят и духовник Паисий Хилендарски формулира българския национален идеал чрез написването на „История славянобългарска“, с което положи основите за възраждане на българския народ, а 62 години по-късно великият дипломат д-р Петър Берон издаде първия, така наречен „Рибен буквар“. През 1835 г. просветният деец Васил Априлов откри в Габрово първото българско светско училище, начело на което застана духовникът Неофит Рилски. За четири десетилетия училищата по българските земи нараснаха над 1500.
По същото време се разгаряше и движението за църковна независимост начело с Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и Петко Р. Славейков. През 1870 г. бе узаконена българската екзархия начело с Антим първи.
С делата си Георги С. Раковски се утвърди като първия идеолог, революционер, дипломат и писател за свобода. Възникна национално-освободително движение с четите на Филип Тотьо и Панайот Хитов и Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Годината е 1872-а, градът е Букурещ. Основан е Българския революционен централен комитет, начело на който е избран Любен Каравелов, който ще изрече безсмъртните думи: „Нам трябват барут и книги, пушки и читалища“. И още: „Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!“. В комитета влязоха Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов… Остава да изпълнят мечтата си и националния идеал за свобода и независима българска държава.
Избухна Априлското въстание. Най-святата кауза за българската нация, която изиграва историческа роля за свободата. Българска делегация, подкрепяна от Антим Първи, привлича вниманието на цяла Европа за зверското потушаване на Априлското въстание с димящите Батак и Петлешковата клада. Това наложи свикването на Посланическата конференция в Цариград и разглеждането на два проекта за България от Великите сили: руски и австро-унгаро - английски. За първи път се чертаят земите на българското национално землище. По „Българския въпрос“ се приема австро-унгаро – английския вариант: разделянето на българските земи на две автономни области. На два пъти Високата порта отхвърля решението на Цариградската конференция. Това дава повод на Александър втори на 12 април 1877 г. в Кишинев да прочете манифеста за обявяване на освободителната за България война. Плевенската крепост е превзета след тримесечна обсада, а Осман паша е пленен с 40-хилядна армия. Други руски отряди и българското опълчение превземат проходите и Шейново. Генерал Гурко освобождава София и Пловдив. Много скоро пада и Одрин. Устремът е към Цариград. Османската империя е принудена да моли за примирие!
Санстефанският предварителен мирен договор е подписан!
България е свободна! Датата е 3 март!
Честита свобода, съграждани!
Йордан МАДАРОВ
