Независимото кино триумфира, не липсваха емоции и изненади
ЛОС АНДЖЕЛИС. На 2 март в театър „Долби“ се проведе 97-та церемония по връчване на наградите „Оскар“. Вечерта на червения килим беше белязана от големи изненади, емоционални моменти и признание за независимото кино.
Триумфът на „Анора“
Големият победител на вечерта беше „Анора“ на режисьора Шон Бейкър, който спечели пет награди, включително за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добра актриса за Майки Мадисън. Тази трогателна комедия за млада стриптийзьорка, която се омъжва за руски олигарх, впечатли както критиците, така и публиката със своята искреност и човешка дълбочина. Победата ѝ затвърди тенденцията независимите продукции да заемат все по-централно място в света на киното.
Филмът „Бруталистът“ с Ейдриън Броуди
също остави своя отпечатък, като спечели „Най-добра мъжка роля“, „Най-добра операторска работа“ и „Най-добър дизайн на продукция“. Близо четиричасовата продукция въздейства със своята визуална мощ и макар да не се хареса на всички, "Бруталистът" спечели уважението на критиците за своята смела артхаус визия.
Сред най-очакваните филми беше и
„Емилия Перес“, който имаше рекордните 13 номинации,
но в крайна сметка спечели само една статуетка – „Най-добра поддържаща актриса“ за Зоуи Салданя. Филмът предизвика поляризирани реакции – докато едни го нарекоха новаторски, други го сметнаха за твърде амбициозен и разпокъсан в жанрово отношение.
Сред международните филми се открои „I'm Still Here“ (Бразилия), който спечели наградата за „Най-добър международен филм“, както и документалната лента „No Other Land“, продукция на израелско-палестински екип, която трогна зрителите със своето социално послание.
„Веществото“ – завръщането на Деми Мур
Една от най-дискутираните продукции на вечерта беше филмът „Веществото“ (The Substance) на режисьорката Корали Фаржа, който донесе на Деми Мур номинация за „Най-добра актриса“. Филмът е зловеща алегория за манията по младостта и индустрията за красота, разглеждайки цената, която обществото налага на жените, за да останат вечно млади. Съчетавайки боди-хорър елементи с психологическо напрежение, „Веществото“ предлага не само кошмарна визия за бъдещето, но и дълбок социален коментар.
Макар че Мур не спечели статуетката, участието ѝ беше широко коментирано като едно от най-добрите ѝ изпълнения от години насам.
Много киномани и критици забелязаха ироничната прилика между загубата на Деми Мур от Майки Мадисън и сюжета на „Веществото“. Във филма героинята на Мур използва мистериозно вещество, което ѝ позволява да си върне младостта, но в крайна сметка младата ѝ версия (изиграна от Маргарет Куоли) я измества и заема нейното място.
На „Оскарите“ ситуацията изглеждаше почти символична – Мур, утвърдена холивудска звезда, бе победена от младата и изгряваща Майки Мадисън, която спечели статуетката за ролята си в „Анора“.
Откритие на годината: латвийската анимация „Flow“
Един от най-емоционалните моменти на церемонията беше победата на латвийския анимационен филм „Поток“ на Гинтс Зилбалодис. Този ням анимационен филм за пътуването на една котка след глобално наводнение донесе на Латвия първия ѝ „Оскар“. Филмът порази публиката с уникалния си визуален стил и универсалността на разказа си.
Продукцията постави интересен прецедент в киноиндустрията – той е създаден със софтуер с отворен код.
Режисьорът Гинтс Зилбалодис, известен със своята независима и иновативна работа, използва Blender – популярна безплатна 3D анимационна платформа, която все повече навлиза в професионалната анимация. Това прави „Flow“ не само художествено, но и технологично постижение, което показва как софтуерът с отворен код може да съперничи на комерсиалните индустриални стандарти.
Победата на „Flow“ за „Най-добър анимационен филм“ на „Оскарите“ е историческа не само за Латвия, но и за независимата анимация, доказвайки, че талантът и новаторският подход могат да триумфират над големите студийни продукции.
Церемонията: Хумор, емоции и рекорди
Водещ на церемонията беше Конан О'Брайън, който водеше шоуто с обичайния си сарказъм и лекота. Вечерта беше изпълнена със запомнящи се моменти - от трогателната реч на Кийрън Кълкин, който спечели наградата за най-добър актьор в поддържаща роля за „Истинска болка“, до завладяващото музикално изпълнение на Ариана Гранде и Синтия Ериво.
- Пол Тазевел влезе в историята, като стана първият чернокож победител в категорията „Най-добър дизайн на костюми“ за работата си по „Злосторница“.
- Най-дълга реч при получаване на награда: Ейдриън Броуди, отличен с наградата за най-добър актьор за ролята си в „Бруталистът“, произнесе реч с продължителност 5 минути и 40 секунди, надминавайки предишния рекорд от 5 минути и 30 секунди, поставен от Гриър Гарсън през 1943 г.
- Най-много номинации за неанглоезичен филм: Музикалният наркотрилър „Емилия Перес“ получи 13 номинации, поставяйки рекорд за неанглоезичен филм.
- Най-висока гледаемост от пет години насам: Церемонията привлече 19,7 милиона зрители, което е най-високият брой от пет години насам.
Новото лице на „Оскарите“
Тазгодишната церемония показа, че независимото кино продължава да променя облика на Холивуд. Академията даде сцена на филми с дълбоки социални и политически послания, както и на международни продукции, които все повече заемат важно място в световната филмова индустрия.
Дани КОЦЕВА
