Халфът на „Брьондби“ Деян Гърдев бе на лагер със „Спортинг“ в Лисабон за гордост на татко си Георги
Синът на последният пазарджишки щангист на световно ниво Георги Гърдев – Деян, е сред перспективните футболни таланти на България, обучаващи се като легионери в чужди клубове. Преди дни Деян се върна от едноседмичен престой в „Спортинг“ (Лисабон) след персонална покана от скаути на португалския гранд. Гърдев-младши е на 13 години и от 2020-та живее в датската столица Копенхаген. Именно там се запалва по футбола и започва да тренира в кварталния „Каструп Болдклуб, където учи първите си стъпки. Тогава иска да стане като идола си Лео Меси. Наставниците са доволни и го насърчават, а той ги радва с изяви по време на тренировки и мачове. Скоро обаче малкият клуб до летището на Копенхаген му става тесен и е заменен от
школата на добре познатия ФК „Брьондби“
Тук Дидо, който играе като офанзивен халф, показва отлични резултати и впечатлява новите си треньори. Играе в селекцията до 14 години, а от началото на този сезон е отбелязал 18 попадения за „Брьондби“. Сега е още под въздействието на емоциите от престоя си в „Спортинг“ – бил в Лисабон от 23 февруари до 1 март сред стотици футболни таланти от цяла Европа.
„Много е доволен. Казва, че е видял голяма разлика в професионално отношение. Треньорите му казали, че тепърва ще подобрява техниката си и ако е толкова сърцат, ще стане голям футболист. Харесали са показаното и
през април в „Спортинг“ са го поканили на турнир
Много е щастлив“ - с усмивка разказва пред „Знаме“ щастливият татко Георги Гърдев. Обяснява ми, че всички били с 2 години по-големи от него – португалци, испанци, норвежци, немци, холандци… „Ама аз горе-долу пак ги наиграх“, ми каза. Но не му е за пръв път да играе с батковци. Като идва в Пазарджик през лятото, съм му купил екип, обувки, водя го при треньора в Спортното училище Стоян Костов и там децата пак са по-големи – набор 2009“, допълва бившият вицеевропейски и вицесветовен шампион по щанги. Тогава малкият Дидо впечатлил батковците с изпълнение на един от най-известните фрийстайл футболни трикове - „Around the world“ – когато чукаш топката нагоре и със същия крак правиш пълна обиколка около нея, докато тя е във въздуха.
„Гледай-гледай тоя малкият какво прави!“
– била спонтанната реакция и Деян грабнал вниманието им.
„Футболът му е страст – за това живее. Но аз съм му казал, че ако иска да стане спортист, трябва да бъде маниак – иначе няма да издържи на режимите. Миналата година го гледах на тренировка в Дания – беше февруари и аз умрях от студ – валеше и дъжд. А той си тренира. Питам го – не ти ли е студено, а той вика, тате аз избягах 11 километра на минус 8 градуса по Целзий. А там минус 8 градуса си е много студено - заради влажността на въздуха. Докато стигне за тренировка, той пътува час и половина – сменя автобус и влак, понякога и метро. Но не закъснява и все едно не е пътувал - тренира нахъсано. Когато през лятото е тук, а аз се прибера капнал – понеже освен учител, съм и пчелар, а тогава е сезонът, той нетърпеливо ме чака и казва: „Айде, тате!“. И отиваме да ритаме“, разказва таткото, който си спомня как през 90-те тренирал в ледената зала до Механотехникума в Пазарджик.
като се надишвал с топъл въздух от една печка „Елва“,
за да може да отиде да вдига без дишането да му „реже“ носа и гърлото. „Дидо също идваше в залата, докато водех клуб „Хебър“ – беше на 3 и като всяко дете, беше му интересно.
Давах му малки лостчета – но го усетих, че това не е неговото и не съм се налагал. После започна да тренира джудо в „Кодокан“ – първо при Величко Серев, после при Виден Василев, който имаше група за по-малки деца. Тренира може би 8 месеца, но при едно падане на врата си веднъж, явно се е уплашил. На мен не ми каза причината, просто обясни, че вече не му се тренира джудо. По-късно разбрах… Сега с него ходим във фитнеса, вдигаме щанги от лежанка...
Казвам му, че не мога да му помогна с техника и тактика, но мога да го науча на сила
Да го направя по-силен и експлозивен. А това също е много важно“, добавя носителят на световният рекорд в изтласкването от Ла Коруня’1999, където мъжете ни станаха европейски шампиони, водени от Иван Абаджиев .
В „Брьондби“ Деян е лидер. Радва се, когато с отбора печелят турнири, а когато губят – се ядосва. За него загуба е, когато не се класират на финал – тогава споделя, че „носел съотборниците си на гръб“, защото „се уплашили“. „Той и като малък не можеше да губи - като –падне, започва да реве, да се тръшка. Дълго съм му обяснявал, че без това не може и човек само трябва да се поучи от поражението – че големият спортист трябва да може да се справя с такива моменти. Както му обяснявам, че парите не са най-важното нещо – и мисля, че ме разбира“, казва Георги Гърдев,
докато 5-годишната му дъщеря Лора убедително го имитира
Но тя иска да стане актриса – след като е одобрена на кастинг редовно ходи в пловдивския център на националната школа „Киноакадемия за таланти“, които направиха хитови филми като„Русалки“ и „Чудовища“ (с Яна Маринова), и първия български хип-хоп сериал „Лъжливи рими“.
„Нека прави това, което е нейното. Същото сме казали и на Дидо. Виждам разликата в развитието му като футболист всеки път като се прибере в Пазарджик. С едно момче от Церово – то е с една година по-голямо, тренираха заедно футбол тук и онова беше по-добро в началото. Миналото лято обаче баткото не можеше да противодейства на терена на Дидо. А той иска да играе, иска да стане успешен футболист. Вече не Меси му е най-големия любимец, а Рикардо Куарежма – но още преди да отиде на камп в „Спортинг“ (Лисабон), още от миналата година“, уверява Георги Гърдев. После съгражданинът ни, под чието ръководството като национален треньор на Италия „адзурите” за пръв път се сдобиха с европейска и вицеевропейска титли при жените до 21 години и при мъжете, се подсмихва: „Пък знам ли… Сега като ще ходи пак в Лисабон напролет, може Роналдо да замени изцяло Меси.“…
Дочо ЧАНЕВ
