В пластовете на историята могат да се намерят съдби и събития, сияещи с непомръкваща слава. Едно от най-обаятелните и лишени от двузначност и дискусионност исторически имена е на Константин Величков... Много любопитни и любородни факти за живота му откриваме в новото трето издание на книгата „Нестихващ огън“ от Продрум Димов. Написаното не звучи строго научно, нито е прекалено повествователно. Звучи публицистично, тревожно и съкровено, защото съдържа слова на признателност, но и на гняв към институции и персони, които с нихилистично бездействие са неглижирали значимостта на този велик български възрожденски деец.
Константин Величков е автор на пиесата „Невянка и Светослав“, играна в Цариград през далечната 1872 година, а събраните от билети хиляди турски лири били изпратени като помощ за българските училища, църкви и читалища в Македония. Заслуга на К. Величков е и учредяването на първото у нас Рисувално училище (настоящата Художествена академия „Николай Павлович“). Той инициира Закона за депозита в народните библиотеки, превежда „Ад“ на Данте Алигиери и творби от Андре Шение, Виктор Юго, Стендал, Ламартрин... И... като награда бива принуден от Стамболовисткия режим да емигрира в чужбина, но във Флоренция изучава професионално живопис и въплъщава художническото си дарование в повече от 20 картини, останали в съкровищницата на българското изобразително изкуство. Величков сътворява носталгичните „Писма от Рим“ и животописните „Цариградски сонети“, основава и редактира списание „Летописи“.
За този многолик талант най-близкият му приятел Иван Вазов пише: „Рядко наш град може да се гордее с гражданин, тъй велик по ум, по дарби, по заслуги, както е идеалният Величков...“. Тези думи на патриарха на родната ни литература цитира Продрум Димов в книгата си и разкрива уникалната дружба между Вазов и Величков, не забравяйки да спомене, че тяхната съвместна „Българска христоматия“ от 1884 г. Е необходимо да стане настолно четиво за всички български ученици.
Продрум Димов извайва характера и приносите на Величков посредством поредица от статии и очерци, публикувани през десетилетията в местния и централния печат. Не забравя да посочи онези изследователи, които заемат първенстващо място за увековечаване образа на заслужилия български революционер и интелектуалец. Сред тях се открояват заслужено Люба Войводова, Иван Сестримски, Ангел Тонов... Авторът изказва и благодарността си към общинските ръководства на в Пазарджик, подпомогнали финансово петия том от съчиненията на Величков и учредили национална награда на негово име, чийто пръв носител през 2015 г. Стана скулпторът Величко Минеков.
Новото издание на „Нестихващ огън“ е обогатено със спомени на проф. Асен Златаров, със статията на Евгения Батаклиева „Славянските чувства на Константин Величков“, с литературно-критически анализи на Иван Д. Христов и Стоянка Митева-Балева. Тази книга е необходима, защото буди нашите лениви сетива и моралното ни съзнание, с възхита проследява кривулиците на един живот, изпълнен с опасности, лишения, тревоги, болести, отчаяния и несгоди.
Ние все още сме в дълг към Константин Величков – ренесансова и енциклопедична личност: революционер, поет, драматург, белетрист, художник, художествен критик, публицист, преводач, депутат, министър, действителен член на Българското книжовно дружество.
Боян АНГЕЛОВ
--230.png)
