Бесарабският българин композира малки музикални форми
ПАЗАРДЖИК. Майсторът на кавала Александър Тодоров повече от 10 години е част от състава на ансамбъл „Пазарджик“. Семейството на бесарабския българин избира България пред родната Молдова. Потомък е на дядо Стойко, живял осем поколения преди Александър.
За преселението, любовта към музиката и учителството разговаряме с музиканта.
- Г-н Тодоров, 10 години са достатъчни да се докажете като музикант в оркестъра на ансамбъл „Пазарджик“. Как го избрахте?
- Знаех, че формацията е сред най-добрите народни ансамбли в България. Имах голям късмет, че колега освободи мястото за кавалджия. Явих се на прослушване, спечелих и ето ме толкова години в Пазарджик. Радвам се, че тук сме заедно с музиканти, познати от обучението ни в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Живея в Пловдив, а Пазарджик е добра дестинация за работа. Както и за още десетина колеги от града на тепетата.
- Как се захванахте с музиката и по-специално с кавала?
- В Молдова живях до 10-годишна възраст. Помня коледарските песни, на които дядо ме учеше. Пеехме български песни в училище „Христо Ботев“. От малък обаче удрях капаците на тенджерите и тиганите в мой си ритъм. Баба ми, вместо да ме смъмри, че вдигам шум, ме насърчаваше да не спирам „музиката“. Родителите забелязаха любовта ми към музиката и ме записаха в школа за изучаване на цигулка и пиано в Болград, Украйна, където тогава живеехме. Наричахме преподавателката по пиано леля Донка – също бесарабска българка.
След установяването ни в село до Трявна в България продължих с музиката в школата в града. Там срещнах кавала, опитах да духна и до тук с цигулката и пианото. Продължих да уча в Средното музикално училище в Плевен, после – в Музикалния колеж за български народни инструменти в град Твърдица, Молдова. Колежът е единственият извън България с преподаватели само българи. Завърших и Музикалната академия в Пловдив.
Свиря на цигулка, на ударни, на пиано, което преподавах в Градската музикална школа в Пазарджик. От всички инструменти кавалът ми е най на сърце. По-точно, не инструментът, а музиката от него – тя звучи в главата ми и без да я искам.
- Вашият кавал има ли история, каквато имат цигулките?
- Свиря на традиционен инструмент. Завещана ми е да пазя една ценна реликва – последния, изработен от майстор Енчо Пашов кавал. Пловдивчанинът, който цели 11 години учеше деца от Молдова да свирят на инструмента. Майсторът издъхна в работилницата си, а кавалът му пази спомена за големия български музикант.
Съхранявам и първия си кавал от школата в Трявна. Него поръчахме на майстор от Северна България. Парите за направата му са от награда за изпълнение пред високопоставени духовници. Явно тогава сумата се оказва достатъчна да си купиш кавал. Изискване за качеството на двата инструмента е да се просвирват през определен период от време.
Уча се и се възхищавам на кавалджиите Теодосий Спасов и Недялко Недялков, чрез свирнята на които светът научи за вълшебството на българския кавал. Теодосий проправи път за много колеги, като този на Недялко Недялков, солист в народния оркестър на Българско национално радио.
- Освен музикант, се изявявате и като композитор.
- Композитор е силно казано. Засега залагам на по-малките музикални форми. По-скоро те са обработки на инструментални пиеси и композиране на мелодии. Преработвам известни песни, като ги обличам в нови дрехи, образно казано. Писах музиката за танц на Представителния детски състав „Чудесия“, с който формацията печели награди. Изпълнявам музиката към песните в албума на малоконарската певица от ансамбъл „Пазарджик“ Ива Гидикова. Аранжиментите също са мое дело. В репертоара на Ансамбъла има две мои музикални форми, които се изпълняват на концерти.
- Преподавател сте в Музикалното училище в Широка лъка.
- Така е. Втора година уча деца да свирят на кавал. Работя с тях индивидуално, та да не са просто свирачи, а да станат истински музиканти-професионалисти. Важно е да имат по-добра ориентация в различните стилове музика, изпълнявана на кавал.
С дванайстокласника Атанас Стоилов подготвяме негов солов концерт в зала с публика. На дипломната си изява чепеларецът ще се изяви с различен стил музика, освен с фолклорна. Така че и ние вървим по пътя на големите Теодосий Спасов и Недялко Недялков за това, че с кавала може да се свири световна музика. Пожелаваме си за народния инструмент тази тенденция да се превърне в традиция.
Жалко е, че желаещите да учат във фолклорното училище стават все по-малко. Тази година са само 90 момичета и момчета, от които само един осмокласник изучава кавал. Имам впечатление, че родителите не приемат сериозно творческите професии. Насочват децата си да учат за IT специалисти, икономисти заради по-доброто заплащане. Казват им, че не пречело те да си свирят.
- Пътувате до Пазарджик и до Широка лъка. Това не Ви ли уморява?
- Не е лесно, но удовлетворението от свършената работа препокрива физическата умора. Няма драматизъм, ако обичаш това, което правиш. Когато вървиш, изминаваш определен път за постигане на най-добрия резултат. Тогава, обръщайки се назад, рядко си даваме сметка колко сме уморени и през колко трудности сме минали. Всеки ден си повтарям, че животът е движение, а движението е живот. А моят живот преминава заедно с музиката.
- Какво е за Вас музиката?
- Начин на живот. За музиката се учи – тя радва, вълнува, служи за фон на излъчващото се по електронните медии, в киното, театъра, навсякъде. Ако за миг спрем звуците, свързани с музиката, даже и тези на телефоните, алармите, клаксоните на колите, ще настъпи тягостна тишина. Което ще е ужасно. Затова нека всички да обичаме музиката.
Пенка МИХАЙЛОВА
