Административен съд-Пазарджик отчете свършеното през 2024 година

Искането пред Конституционния съд на съдия Веселка Златева е отпечатано като образец

ПАЗАРДЖИК. Работата на Административен съд-Пазарджик през 2024-та година - много добри резултати и тенденции към устойчивост в немалко показатели за последните 3 години. Това стана ясно от представения днес годишен доклад за дейността на съда през 2024 година от административния ръководител съдия Веселка Златева. Събитието уважиха Боян Магдалинчев от Висшия съдебен съвет, съдия Сибила Симеонова – председател на 6-то отделение във ВАС, окръжният прокурор Албена Кузманова, зам.-директорът на ОД МВР-Пазарджик комисар Лазар Консулов, съдия Десислава Ралинова от Окръжния съд, председателите на районните съдилища в Пазарджик и Пещера – Христо Георгиев и Атанаска Павлова-Стоименова, председателят на Адвокатската колегия в Пазарджик адвокат Александър Чалъков, ИФ-началник на ТД „Национална сигурност“ Емил Илков, началникът на областното звено „Охрана“  главен инспектор Антоанета Иванова.

„Отчетените резултати станаха възможни благодарение на добрата екипна работа, взаимното доверие и подкрепа, проявените висок професионализъм и лична ангажираност от страна на съдиите и съдебните служители“, заяви съдия Златева и благодари на колегите си за всеотдайността.

За най-много свършени дела бяха наградени съдиите Мария Колева и Дияна Златева-Найденова

Впечатления за показателите от доклада пък споделиха някои от гостите.

„От това, което чух, стигнах до убедеността, че действително тук се работи сериозно във всяко едно отношение“, каза Боян Магдалинчев. Съдебната институция работи, когато процесът тече бързо и човекът, който търси справедливост, я получава. Натовареността на съда е над средната, но ми направи силно впечатление това, че делата в голямата си част приключват в тримесечния срок, а над 70 процента от решенията по делата, подлежащи на инстанционен контрол, остават в сила. Което само по себе си говори за качество“, каза още членът на ВСС.

Поздравления отправи и съдия Сибила Симеонова, която

връчи на съдия Златева последния брой на списание „Административно правосъдие“

с главен редактор председателя на ВАС Георги Чолаков, и подчерта, че в списанието е публикувано искането на съдия Веселка Златева за установяване в противоконституционност в Изборния кодекс (за това припомняме по-долу, б.р.) – за образец.

Приветствие направи и окръжният прокурор Албена Кузманова, която изрази задоволство от съвместната работа на прокурорите с административните съдии, като специално изтъкна добрия психоклимат в съдебните зали на Административния съд.

Към 31 декември 2024 г. (и в момента) 10 съдии правораздават в Административен съд-Пазарджик, както и 27 служители, включително  съдебен администратор, главен счетоводител и административен секретар.

За 2024-та са постъпили общо 1428 дела, от които 1381 новообразувани

Те са със 177 повече от делата през 2023 г., с 214  повече спрямо делата през 2022 г., и само със 7 дела по-малко от постъпилите през 2021 г. Подобна тенденция за увеличение в последните 3 години се наблюдава и в доста други показатели на съда, включително натовареността. Така спрямо трите предходни години, отчетната година се отличава с най-голям брой новообразувани първоинстанционни дела. В сравнение с 998 през 2024 г. постъпилите през 2023 г. първоинстанционни дела са 898, през 2022 г. – 836, а през  2021 г. – 880. През отчетната година се наблюдава ръст и при новообразуваните касационни дела спрямо предходните две години (430 спрямо 353 и 378).

През 2024 г. в съда са разгледани общо 1777 дела (през 2023 г. и  2022 г. са съответно 1634 и 1654 дела),

свършени са 1283 дела или 72,20% от общия брой дела за разглеждане. Висящи в края на 2024 г. са 494 дела или 27,80 %, като за сравнение в края на 2023г. те са били 349 дела или 21,36%, за 2022г. - 383 дела или 23,16%, за 2021г. - 440 дела или 24,06%. Отражение върху завишения процент на висящите дела през отчетната година дават високата натовареност откъм дела за разглеждане, същественият ръст в постъпленията на първоинстанционните дела и големият брой спрени производства – основно по КАНД, една от страните по които е Агенция „Пътна инфраструктура“.  От свършените през 2024 г. 1283 дела – 968 дела са решени по същество (75,45%), а 315 са прекратени (24,55%).

С най-голям относителен дял от първоинстанционните дела за разглеждане са делата по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за социалното подпомагане (ЗСП)

- 17,42% или 226 дела, в т.ч. 187 новообразувани и 39 висящи дела от предходната година. Като причина за по-големия брой образувани дела в тази група може да се посочи трудовата миграция на български граждани за сезонна заетост в страни -членки на Европейския съюз и произтичащите след прекратяването на трудовата им дейност права за получаване на парични обезщетения за безработица. От делата за разглеждане в тази група са приключени 63,27% (143 дела).  Свършени в срок до три месеца са 48,25% или 69 дела, а от свършените дела по същество са решени 85,31% (122 дела).

Изненадващо малко през 2024 година са делата по Закона за държавната собственост (ЗДС), Закона за общинската собственост (ЗОбС), Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и Закона за администрацията (ЗАдм)  - 31 дела от първоинстанционните дела за разглеждане. В сравнение с трите предходни години през 2024 г. са образувани най-малък брой дела от тази група – 21 дела. През 2023 г. са 70,  през 2022 г. – 49, а през  2021 г. – 33 дела. Значителната разлика в броя образувани дела от тази група в сравнение с 2023г. се дължи на постъпилите тогава множество жалби срещу решения на Общински съвет.

С висок обществен интерес са делата

по жалби срещу подзаконови нормативни актове. Те са 7. И оспорват наредби на общинските съвети, разглеждат се в състав от трима съдии с участието на прокурор и се отличават с по-голяма фактическа и правна сложност. От тях са приключени 4 дела.

През 2024 г. делата по Изборния кодекс съставляват 0,46% или 6 дела от първоинстанционните дела за разглеждане. През 2023 г., когато бяха проведени  местни избори в Република България делът им е бил по-висок – 2,49% или 31 дела, докато през предходните две години делът им е сходен на този през отчетната година, като за 2022 г. той е бил 0,68% или 8 дела, а през 2021 г. – 0,76% или 9 дела. Да припомним, че през отчетния период

председателят на Административен съд – Пазарджик внесе в Конституционния съд искане за установяване на  противоконституционност

в текст на Изборния кодекс поради противоречие с принципите на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал.2 от Конституцията) и на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията). Искането бе свързано с административно дело № 402 от 2024 г. на Административен съд – Пазарджик. Съдът установи несъответствие на разпоредбата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“ с разпоредбата/ите на чл.4, чл.6 и чл.10 от Конституцията, която/които гарантират принципите на правовата държава, на равенство на гражданите пред закона и произвеждане на избори въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Магистратите приеха, че с оспорената разпоредба законодателят не е изпълнил конституционното си задължение последователно и трайно, адекватно на принципите на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията) да създаде стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която да гарантира упражняването на избирателните права на всеки гражданин. По искането бе образувано дело № 24/2024 г. в Конституционния съд. С определение от 26.09.2024 г. КС допусна искането на съдия Златева за разглеждане по същество, като това е първото искане до КС на първоинстанционен съдия, което е допуснато до разглеждане, както „Знаме“ писа тогава.

През отчетната година е имало за разглеждане 480 касационни дела,

като от тях с най-голям относителен дял са административнонаказателните – 79,58% или 382 дела. Новообразуваните касационни дела през 2024 г. са 430 - със 77 повече от делата, образувани през 2023 г. и с 52 повече от 2022 г. Видно от статистиката, през 2024 г. се наблюдава нарастване на касационните производства спрямо предходната 2023 г. и достигане на броят им до този през 2022 г. От разгледаните 480 касационни дела са свършени 73,54% или  353 дела. Най-висок е процентът на свършените дела през 2022 г. – 92,08% (442 дела), през 2023 г. са свършени 87,21% (341 дела), а през 2021 г. – 84,11% (540 дела). Като основна причина за намаляване процента на свършените дела през отчетната година може да се посочи големият брой на спрените касационни административно наказателни дела – 79. Тези дела са с предмет на обжалване решения на районните съдилища, с които са отменени/ потвърдени

електронни фишове за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушения по ЗДвП,

установени от електронната система за събиране на пътни такси на Агенция „Пътна инфраструктура“ за дължими такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Делата са спрени до произнасяне на СЕС по дело С-61/23, образувано по отправено от Административен съд –Хасково преюдициално запитване. Производството по спрените 79 дела е възобновено в най-кратки срокове след постановяване решението на СЕС по дело C-61/2023 г. на 21.11.2024 г. Възобновяването на делата в последните месеци от годината, както и необходимостта от насрочване на възобновените дела в открито съдебно заседание на практика направи невъзможно приключването им в отчетната година, поясни съдия Златева.

Средната натовареност на съдия по щат

спрямо делата за разглеждане е 195,70 годишно или 16,31 месечно. За 2023 г.  - 181,56/15,13 дела, като сходна е за 2022 г. – 183,78/15,31 дела. За 2021 г. натовареността по щат е била 203,22 дела годишно или 16,94 дела средномесечно – към който момент беше отчетена от ВСС като свръх висока.

По отношение на свършените дела средната натовареност през годината по щат е била 141,30 дела на съдия или средно на месец 11,77 дела. Този показател през 2023 г. е 142,78 дела годишно и 11,90 дела месечно, през 2022 г. е със сходни стойности – 141,22 дела годишно и 11,77 дела месечно. По-висока е натовареността по щат през 2021 г., съответно – 154,33 свършени дела средно за годината и 12,86 дела месечно на съдия – когато е била свръхвисока според критериите на ВСС. 

През 2024 г. средната действителна натовареност на съдия е 197,44 дела за разглеждане през годината, или по 16,45 дела месечно. През 2023 г. тя е 220,31/18,36, през 2022 г. е 192,70/16,06 и през 2021 г. е 228,63/19,05 дела. Видно е, че през анализирания четиригодишен период командироването на съдии от районните съдилища на незаетите съдийски щатове, а впоследствие и заемането на свободните щатни бройки за съдии в резултат на проведените конкурси, е спомогнало действителната натовареност на съдиите от Административен съд – Пазарджик да не бъде свръхвисока – както през 2021 г., но въпреки тези мерки тя остава висока, се посочва в доклада.

Действителната натовареност на делата за разглеждане е по-висока от щатната натовареност, което се дължи на незаети съдийски щатове през различни периоди от анализираните години.

Действителната натовареност на база свършени дела е 142,56 дела средно за годината на един съдия, съответно 11,88 дела месечно. Натовареността през 2023 г. – 173,26 дела годишно или 14,44 дела месечно, през 2022 г. -  148,08 дела годишно или  12,34 дела месечно, съответно през 2021г. е 173,63 дела годишно или 14,47 дела месечно.

Срочност

От общо свършените 1283 дела до три месеца са приключили 66,56% или 854 дела. За последните три години този показател е най-висок през отчетната, всички съдебни решения са постановени в законоустановения едномесечен срок. „Тези отлични резултати се дължат на проявените висок професионализъм и отговорност от страна на съдиите, но следва да се отчете също, че са постигнати с цената на доста по-малко свободно лично време и не бива да се допуска негативно отражение върху здравето, личните и семейни задължения на всеки съдия“, изтъкна съдия Златева.

През 2024 г. съдиите в Административен съд – Пазарджик са провели общо 1924 открити съдебни заседания. Постъпило е само едно искане за поправка и допълване на протокол от открито съдебно заседание, което е оставено без уважение. Това е показателно за точно, коректно и пълно отразяване в протоколите на проведените съдебни заседания.

През 2024 г. са постановени 1295 съдебни акта, приключващи делото, от които подлежащи на обжалване са 644, обжалвани са 245 акта или 38,04%. През отчетния период са обжалвани и 77 акта, постановени през предходната година, за които срокът за обжалване е изтекъл през отчетната 2024 г. Обжалвани са и 127 съдебни акта, постановени по хода на делото.

След касационна проверка в отчетния период са върнати 439 съдебни акта, в т.ч. 340 съдебни акта, приключващи делото и 99 акта по хода на делото, от които потвърдени са 70,84% или 311 съдебни акта – 190 решения и 121 определения. Отменени са изцяло 23,46% или 103 съдебни акта, от които 71 решения и 32 определения. Обезсилени са 2,51% или 11 съдебни акта, от които 8 решения и 3 определения, а потвърдени в една част и частично отменени и/или частично обезсилени в друга част са 3,19% или 14 съдебни акта – 12 решения и 2 определения.

Проблемът със сградата

също е засегнат в доклада (въпросът с осигуряването на собствена сграда за нуждите на съда още е висящ, но се очаква до дни да има развитие по казуса и да се даде зелена светлина по избор на изпълнител, б.р.), както и работата с ученици  - в дните на отворените врати и по образователната програма по линия на ВСС и МОН „Съдебна власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури“. Училище-партньор на съда е Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт - гр. Пазарджик.

Атестат за работата на съдиите е и проведената анонимна анкета. Анкетни карти са попълнили общо 63 потребители, като отлична оценка за качеството на административното обслужване са дали  87,30% или 55 от анкетираните лица и 12,70% или 8 анкетирани лица са поставили много добра оценка. Основно препоръките са свързани с подобряване на материалната база, в която функционира съдът.

(Зн)