Днес баба Верка от Говедаре празнува стогодишен юбилей. Многобройната фамилия се събра да празнува - рожденичката се радва на син и дъщеря, на четирима внуци и на седем правнуци (те бяха днес на празника). На крака дойдоха и кметът на Говедаре Георги Методиев, и певици от певческата група към местното читалище.
Те поздравиха юбилярката, пожелаха й здраве и я зарадваха с торта и подарък. Певиците изпяха песен на баба Верка, а Елисавета Николова от читалището прочете поздравителен адрес.
Оказва се, че тайната на дълголетието е молитва и мотика, а баба Верка „върти тегели“ в двора и то – точно двадесет. Ето какво казва тя:
„Майка ми през целия си живот се е трудила – в земеделието. Още от 11-годишна възраст остава без майка и оттогава е на полето“, разказа дъщеря й Латинка. „Наред с труда, в последните години се занимаваше малко и с търговия – това, което произвеждаше, го прави на пакетчета и ходеше да го продава. Дори на 93-годишна възраст ходеше с количката на шосето за Пазарджик и Пловдив - и продаваше. Ставаше рано сутрин в 4 часа, натоварва количката със зеленчуци оттук ходи пеш до шосето. И когато посреща зората, казва: „Слънцето изгрява, а аз поемам-поемам лъчите му!“. Природно интелигентна е, а сега се е хванала за молитвата и медитацията. Цял ден се моли – силно вярва в Бог, и медитира. Не сме я учили на тези медитации, явно от телевизора е видяла“, добавя дъщерята.
Баба Верка яде всичко, по много (но спазва пости), много спи и много се движи.
„По цял ден се движи. Ако случайно се застои, започва да дреме, но задреме ли, веднага става. „Къде, мамо“ – питам я, а тя: „Отивам да правя тигели". А тя казва „тегел“ на разстоянието от тази до другата врата ей там. И тръгва, и брои 20 пъти да направи по един тигел. И ако съм на двора, следя броежа. И като я питам, винаги точно ми казва колко обиколки“, добавя Латинка.
Верка Гаврилова Ангелова е родена в Говедаре и от 80 години живее в уютния си дом. От тях 60 с покойния си съпруг Тодор. Родена е в Гюровия род и за нея е много важно спокойствието. Животът й е протекъл с немного катаклизми, но когато има проблем, през нощта тя не може да спи и както казва: „Сядам и започвам да мисля – аз мога ли да направя нещо, за да променя това, което ми дойде на главата? Не, не мога, тогава защо да се притеснявам? И край.“ А ако някой от децата и внуците се оплаче, че нещо му тежи, отвръща: „Слагай под крак!“.
Дъщерята Латинка от 15 години се грижи за майка си в Говедаре. Преди това е живяла в Пловдив, където работила като агроном. Синът на юбилярката – Гаврил Гаврилов, е машинист на строителни пътни машини. Той и сестра му даряват баба Верка с четирима внуци, а днес, на празника, там бяха и седемте ѝ правнуци. Животът е пръснал внуците на баба Верка в София, Пазарджик и Пловдив, но те с радост идват при нея в двора, в който са припкали като деца. Гавраил има двама синове, а Латинка е майка на син и дъщеря.
„Бях в пети клас, когато почина майка, нас татко ни отгледа. Бяхме пет деца, един брат и четири сестри. Татко беше много грижовен към нас, ние много се обичахме с него“, казва дъщерята..А баба Верка се усмихва: „През целия си живот съм се трудила, предимно земеделска работа, на полето. Много неща са ми минали през главата, но аз и сега казвам на младите – не се тревожете за неща, които не можете да промените. „Не си го слагай на сърце, сложи го под крак!“. Това много ми помага. Не се тревожа за неща, които не зависят от мен“ – уверява столетничката, която е жив свидетел на три епохи в най-новата ни история – монархия, социалистическа република и демократичния преход, който все още не свършва.
А какво си пожелава баба Верка, вижте във видеото:
Съседката на семейството – Мария Димитрова, също се вълнуваше. „Изключително работливи хора, баба Верка ще я видите рано сутринта с количката със зеленчуците към пазара, по обед ще я видите да премита пред къщата, следобед е в градината, прекопава, полива. Не се спира тази жена и пример и повод е за нас, по-младите, да се срамуваме, че не сме толкова дейни и не работим толкова много като нея. Пожелавам ѝ още много години живот, за да могат всичките ѝ деца, внуци и правнуци да се радват на нейната доброта и мъдрост, и да се гордеят с нея“ – пожела съседката. Нейната баба Атанаска доживя до 102 години, а за това „Знаме“ писа преди 9 години.
„Знаме“ желае здраве и все същата енергия за „тнигели“ на баба Верка! А къщата й винаги да бъде пълна с глъчка!
