Електронната библиотека на РБ „Никола Фурнаджиев“ е на разположение на всички с над 5000 качени файла
ПАЗАРДЖИК. Същинска машина на времето е електронната библиотека на РБ „Никола Фурнаджиев“, ако човек се потопи в стария периодичен печат. Мнозина не подозират, че на един клик разстояние имат достъп до огромен масив от стари вестници и списания. И не само. Преди дни библиотеката се сдоби с висококачествен широкоформатен скенер А 2, а това ще й помогне в амбициозната задача да качи в интернет в максимална пълнота местния периодичен печат. Дигитализацията тук върви отдавна, но част от вестниците са по-голям формат, а и този скенер ще даде възможност за сканиране и на афиши, плакати, карти и други – пояснява пред „Знаме“ Величка Петрова, главен библиотекар в Комплексен отдел "Комплектуване и каталогизация". Новата придобивка е закупена по спечелен проект „Технологии в знанието – знание в технологиите“ пред Министерство на културата и е на стойност 75 000 лв. Скенерът е високоскоростен, с високо качество на изображението. За дигитализацията на библиотечния фонд е закупен и специализиран сървър за работа в WEB.
- Още през 2019 г. спечелихме проект за създаване на своден дигитален каталог,
който ще обхваща библиотеките от област Пазарджик - пред Министерство на културата. Бе разработена система за регистрация и представяне на дигитални обекти от фонда на читалищните библиотеки, представляващи историческа и краеведска ценност, както и ценности от сферата на културно-историческото наследство, фолклора, обичаите и т.н. Така всеки днес напълно безплатно и свободно има възможност да ги види в интернет – споделя Величка Петрова и на дело показва как работи софтуер „Дигитална библиотека“. Ето, например
пощенските картички са 300
Но и те ще се увеличават всеки ден - дигитализацията не спира. Към края на 2024 г. са сканирани общо 5114 файла. Реално те принадлежат на собствениците, които са ги предоставили за сканиране (собственикът също е упоменат под всяка единица в дигиталната библиотека), но дигиталното копие вече е с СС-права на библиотеката. Влизаме последователно в прозорците „Дигитална колекция Онлайн достъп до книжовното наследство на региона“ и „Електронен каталог“, с папки-колекции на пощенски картички, фотографии, документи, с периодизация, с брой на съответните обекти.
Мистерията с професор Балан
Гледаме една снимка на проф. Александър Теодоров-Балан – собственост на НЧ „Отец Паисий-1930“-Величково – в папка „Дигитална колекция – с. Величково“ ( Всяко населено място от областта, от което е предоставена единица, фигурира като папка-колекция за по-бързо търсене). На снимката е възрастният професор Балан със свещеници. На гърба има текст: „При храма „Света Богородица“, 6 септември 1958 г. снимка - свещеници заедно със 101-годишния проф. Балан“. Но според официалните данни, проф. Балан е починал на 99-годишна възраст – роден е на 27 октомври 1859 и умира на 12 февруари 1959 г. Дали обаче в края на живота си професорът не е казал на свещениците вярната година на раждането си? Все пак по онова време точната дата на раждане е била нещо мъгляво, а когато родителите са вписвали детето в черковните книги е ставало със закъснение и ориентацията са били празниците или ориентири като „по черешово време“...
- Още преди да закупим този отделен софтуер, се снабдихме със скенер и започнахме да сканираме корици на книгата, съдържание - в четим PDF-формат, с OCR, за да позволява търсене на ключова дума в текста – казва библиотекарката. В електронния каталог сме. В необятния пазарджишки периодичен печат – течения, страници, с пълно библиографско описание.
Разгръщаме вестник „Тирбушон“
- седмичен литературно-хумористичен вестник, който излиза от 1915 г. Виждаме броеве 1-6 от 1915 г. Пълното съдържание на 40 страници ни потапя в онази епоха. Разглеждаме и вестниците „Щурец“, „Венец“, „Летописи“. Течението на „Летописи“ е сравнително пълно. А това списание е много важно. Списвано от Константин Величков , а на неговите страници са публикувани почти всички стихотворения на големия български и пазарджишки поет
Димитър Бояджиев, отишъл си без време
Събеседничката ни е изготвила биобиблиографски указател за Бояджиев . В „Летописи“ той се е подписвал с псевдоними, с инициали.
Ето го и вестник „Лъча“ – излизал с много прекъсвания от 90-те години на 19-ти век чак до 40-те на 20-ти (да не се бърка със списание „Лъча“ - научно, литературно и обществено списание, издавано през 80-те години на 19 век в печатницата на Ц. Радулов, което се слива с „Правдина“ и продължава под заглавие „Прогрес“). Такса в януарския брой за 1944 г. редакцията на вестника честити новогодишните и светлите христови празници и в рубриката „Хроники“ упоменава, че „на първия день на Коледа ще бжде открита въ салона на Военния клубъ художествена изложба отъ нашия cъrражданинъ г. Янгелъ Поповъ и майоръ Георги Тасевъ. Ще бъдатъ изложени работи предимно отъ воененъ характеръ". А на 29-ти миналия месец в малкия салон на читалище „Виделина“ се е открила изложба на немски книги. След което се мъдри и следната дописка: „Обръщамъ вниманието на
писачите на анонимни писма, че са подлеци
Който има-да съобщава нещо, да го донесе съ името Си и поеме отговорность. Отъ Начал, на Гарнизона.“
- За съжаление имаме малко броеве от „Лъча“, но съм правила запитвания – колегите в Пловдив например са ми казали, че можем да обменяме броеве за попълване на каталога. Те също започват да сканират стари издания. Правила съм изследване и знам, че в народната библиотека в Пловдив, за периодичните издания имат по-пълни колекции от Националната библиотека в София – все пак Пловдив е бил столица на Източна Румелия…
В каталога има много книги, и устави, годишни отчети. Има и
списание „Майка и дете“ от 1904 г.
(излиза в началото на всеки месец, с изключение на юли и август). В броя от януари 1924 г. има статия със заглавие „Коремоболие“, която ни казва, че: „Болки в областа на корема се усещат при страдания или при разтройство на много органи: стомаха, всичките черва или известна част от тех, черния дроб, подстомашната жлеза, бъбреците, пиконния канал…“. Търсим нещо по-ведро в друга статия в 166-страничния брой и ето я
статията „ Хигиена на брака“ - беседи от лекарката Л. Волкова
с подзаглавие „Избор на мъж“ се казва: „Нормално възпитаната и здрава мома е всекога внимателна при встъпване в брак. Нито богатството, ни знатното произхождение, нито другите земни блага могат да имат в нейните очи някаква цена, щом като тя у известен мъж не съглежда високи нравствени качества и пълно здраве...“.
За добрите нрави на пазарджиклии се грижи „Благовестител“ - ежемесечно религиозно-нравствено и църковно-обществено списание, излизащо в града ни от 1904 г. Популярно е и списание „Полет“ – издание за ученическа култура и народностно възпитание, списвано от просветното дружество „Константин Величков“ в пазарджишката девическа гимназия 1939 г. е първи брой – в един книговезки том са обединени броевете
от годината на нападението на Хитлер на Полша до нападението му срещу СССР
Или „Хиацинти“ - списание за критика, художествена литература и изящна лирика, което излиза в Татар-Пазарджик от 1921 г.
- Сканираме и „Знаме“, и „Септемврийско знаме“ – оказа се, че първите броеве от много ползване и времето хартията не е в много добър вид – макар че хартията е най-трайният носител. Дигитализацията не е само за удобство и спестяване на време, а и за съхраняване – подчертава Величка Петрова. Но в името на удобството и по-малкия обем при съхранение част от файловете не са във формат PDF, а в JPG – те са снимки и по тях няма как да се търси с ключова дума или да се копира текст, но пък не са толкова тежки. А с тях има възможност в един книговезки том да се въвеждат 23 страници-снимки, всяка с поле за индивидуално описание. Така в една от книгите
бил открит малко известен портрет на наш революционер
– и е описано, че този портрет се намира на тази страница. Плюс, който при другия формат го няма.
При всички положения скенерът е приет като манна небесна – проектът за него е спечелен по програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийната и информационна грамотност в обществените библиотеки“ – пояснява и Мариана Савова, методист. И добавя, че проектът е разпределен в три дейности – технологично обновление, медийна и информационна грамотност, а третият е насърчаване на четенето. Във всички тези дейности са заложени различни инициативи, но ако яма да се включвате в тях, може да се възползвате от дигиталната библиотека. Със сигурност ще намерите нещо интересно.
Тодор ГРОЗДЕВ
--230.png)
