СОФИЯ. С Костадин Топалов, председател и старши треньор на Джудо клуб "Топалов", разговаряме дни след като пожар изпепели залата, където тренират състезателите на клуба по джудо и самбо. Роденият в панагюрското село Бъта Топалов е многократен шампион на България по джудо, втори в света на самбо, а неговите възпитаници са „абонирани“ за медалите на държавните първенства и международните турнири. Освен в столицата, „Топалов“ продължава да развива спорта и в Бъта, а Костадин е преподавател в Спортното училище в Перник. За пожара обществеността нямаше да разбере, ако не беше един трогателен жест на едно от децата...
- Г-н Топалов, новината за пожара се разчу случайно…
- Нямах намерение да го обявявам. Но стана така, че бях изключително трогнат от един жест, който изпълни сърцето ми с благодарност и радост. Малък джудист на 9 години дойде при мен и каза: "Треньор, това са моите спестявания и искам да ги дам, за да помогна за нашата зала, която изгоря". И ми подаде две банкноти от по 50 лева и една от 10... Това ме разчувства до сълзи - показва какви прекрасни деца растат в нашата зала.
- А как се случи пожарът?
- Преди две седмици, след тренировка, залата пламна. На мен ми се обадиха, че гори и 10 минути по-късно бях там и гледах как пожарникарите гасят… Това е една малка заличка в 148-мо училище в София, която използваме. Добре, че има разстояние между училищната сграда и нашата зала, изградена с термо панели, защото иначе можеше да стане нещо по-страшно. От Пожарната казаха, че е тръгнало от някаква остаряла част на елинсталацията – дошло й е времето. Имало е да става. Не е изгоряла до основи – две от стените, окачения таван, цялата вентилация, осветителните тела и елинсталацията, климатиците… Татамито също е унищожено – една част е изгоряла, другата е осеяна с дупки, където е капало от тавана… Добре, че точно тогава нямаше деца - щяха да се изплашат. Буквално час преди пожара там тренираха и синът ми, и дъщеря ми - мой колега води тренировките. Всички деца са късметлии, че не са били вътре – щяха да се уплашат.
- Как се справяте с предизвикателството?
- Чакаме институциите да оценят щетите. От училището реагираха веднага – дадоха ни едно друго помещение, променихме графика и тренировките си продължават. Други трима колеги ни предоставиха татами. На една от колежките й разглобихме нейната зала, махнахме паркет, за да го извадим и след това го сглобихме. И буквално на другия ден заминахме на състезание – ние всяка седмица ходим. Всичко е много динамично. Но веднага след като стана това, много родители и много колеги, се отзоваха. Обадиха ми се от други клубове – не само финансово да помогнат, но и с работа, с каквото е необходимо. За което съм изключително благодарен и адски щастлив - такава беда показа, че нашата общност е задружна. Родители ни свързаха с техни приятели – в момента има една вълна от спонсорство и се вижда, че хората имат отношение, не са безучастни. Че ако много хора помогнат, дори с малко, се получава нещо голямо.
- Такива неприятни моменти са като барометър.
- Да, и се вижда, че има добри хора и днес. Постъпват пари по банковата сметка, много хора ми се обадиха, писаха. Благодарности от сърце към всички тях! Сто процента съм сигурен, че ще съберем парите и изпитвам едно удовлетворение, че съм част от всичко това. Това заглушава болката, която изпитахме, когато гледахме горящата зала. Тя ще се ремонтира от Столична община. При нас проблемът е с намирането на татами, то ще е по-скъпо като оборудване – не съм питал все още, преди да съм събрал някаква сума, ще търсим от чужбина, защото у нас няма. Но по-важното е подкрепата, съпричастността. За мен е удоволствие да сме с такива хора в една зала и като конкуренти за медали.
- Не спирате да печелите медали... А в Бъта?
- Залата в Бъта кипи от живот. През лятото например 25 деца от софия и от селото тренират заедно. Да, последната неделя на държавното и едно дете от Бъта - Илия Яков, спечели бронзов медал в категория до 49 кг. А друго бътовче в момента е част от националния отбор по самбо – Десислав Атанасов е на 20 години и беше на Белмекен на 20-дневен лагер като подготовка преди европейското през април. Той е многократен шампион на България, а миналата година стана пети на европейското. Имаме още момчета на високо ниво – Никола Костов, още две-три деца, републикански и международни медалисти. Друго детенце от селото вече втора година е в Спортното училище в Пазарджик при Георги Георгиев – и там условията са отлични.
- Ти тръгна от Бъта и като треньор…
- През 2024 г. се навършиха 10 години откакто съм създал клуба – първи сериозен “юбилей“. В момента тренират между 150 и 180 деца, включително в залата в село Бъта – оттам започнахме с възстановяването й. сега там има над 20 деца, които активно участват на състезания. Има и по-големи, които вече не се състезават, но помагат, тренират, в залата са, мотивират другите. Тази зала ми е на сърце. Тя беше първата зала, в която станах треньор и се занимавах с деца. Имах сантиментална стойност да я възстановя. Спас Спасов е човекът, който отговаря за тренировките в залата. Преди него беше бате Ице – Христо Юруков, който винаги е до нас. Двамата са стожерите, които през тези години изнасят на гърба си нещата – аз само създавам условията. Но знаеш ли, забелязах, че в големите градове родителите насърчават по-често децата си да спортуват. В Бъта доста деца дремят пред залата, чоплят семки и се подиграват на тези вътре: „Ти кво си губиш времето – ела тука да си говорим“... Демотивиращо е. А в Панагюрище Общината е дала възможност да се практикуват всички видове спорт. Вече самото общество не оценява достатъчно значимо това да си спортист. А като бях дете, всички гледаха олимпиадата. Аз исках да бъда спортист, защото виждах как баща ми ги гледаше. Спортът е и превенция. Само че обществото не о разбира. Сега момичета се бият като… Пушат някакви вейпове. А учителите са с вързани ръце. Аз съм в Спортното училище „Олимпиец“ в Перник и наскоро взех цигарата на дете в училище. В училище! А баща му беше тръгнал на саморазправа - взе да ми вика, че не съм му бил купувал аз цигарите на детето, че ще му ги вземам. Тръгна да се саморазправя. Но бързо-бързо се отказа…
- Състезания като организирания от теб турнир "Топалов оупън" се превърнаха в една от най-мащабните джудо прояви у нас. Това е реклама на спорта, нали?
- Така е. И сега в деветото издание (31 май – 1 юни, б.р.) ще съберем над 1000 участници от 20 страни в зала „Арена Асарел“. Вече има доста сериозен интерес. За пръв път ще дойдат и гости от Египет, както и още 3-4 нови държави. Ще има и много силно грузинско участие – два отбора, към 70 човека. Помагат ни Община Панагюрище и Асоциацията на спортните клубове, подкрепя ни и БФДжудо.
- Остава ли ти време за Бъта?
- Ходя си през ваканциите. За съжаление всеки е избягал някъде и трудно се събираме, дори и на събора, който е на Гергьовден. Аз все имам ангажименти в чужбина по това време и няма как да ги отложа. Макар че баща ми е Георги, синът ми е Георги, племенникът е Георги – голям празник, но в последните години го карат без мен. Тази година обаче съм решил да съм си вкъщи. А иначе празникът е хубав – преди правеха и борби, сега повече се акцентува на песни и танци, но е хубаво. Тази година бях и на Празника на шарената сол – страхотно беше!
Дочо ЧАНЕВ
БАНКОВА СМЕТКА на Джудо клуб „Топалов“: BG77BPBI79301033915401
