РАКИТОВО. След като през септември миналата година раннохристиянската базилика Николица бе определена за “обект с национално значение”, още два археологически обекта в общината бяха включени в тази категория. В Държавен вестник от 14 март са обнародвани две заповеди, с които тогавашния служебен министър Найден Тодоров дава такъв статут на “Късноантична и средновековна крепост в местността Кулата - Градот” и “Средновековна крепост с манастир в местността Кулата - Калинката”.
Крепостта „Кулата – Калинката“
се е състояла от два укрепителни пояса. Стената е прецизно изградена от големи, добре обработени плочести камъни (гнайс), споени с бял хоросан. Опазването на обекта, бъдещо проучване и експониране е от особена важност за тази част на Родопите, в която досега не е откриван сходен обект. Крепостта „Кулата - Градот“ пък заема площ от 4 дка и е разположена на 1303 м надморска височина, на 8 км югозападно от Ракитово. “Обектът притежава определен социокултурен потенциал и може да стане един от основните ресурси на културно-образователен, познавателен и религиозен туризъм в региона на Чепинското корито”, се посочва в мотивите на министерството.
“Кулата-Градот” е една от най- добре запазените средновековни крепости в България
и нейното местоположение срещу хълма с централната владетелска резиденция говори за безспорно първостепенната й функция при контрола на подстъпите от изток и югоизток на Чепинското корито. През 1987 г. обектът е вписан като “Средновековна крепост” под номер 26 в Националния регистър на НИОНКЦ при Министерството на културата. Комплексът се проучва археологически от 2009 г. и включва фортификация с квадратни кули, църква, жилищни сгради и складови помещения.
През Средновековието в района на Чепинското корито и по околните върхове се изгражда
полигонална защитна система от крепости
Най-известната от тях е крепостта Цепина, отбранителна резиденция на независимия деспот Алексий Слав (1207-1230), която за кратко е столица на родопските владетели (1207-1212). “Кулата-Градот” отстои само на 7 км северозападно от Цепина. Долината е оградена от гранитни масиви от недрата на които извира минерална вода. Районът около “Кулата” е обитавана още от най- ранна древност, за което свидетелстват керамични фрагменти от ранножелязната епоха и римския период.
Крепостта е любима дестинация за туристи
От нея се открива гледка към града, крепостта Цепина, яз. „Батак“, връх Сютка и Чепинското корито. Крепостта е укрепена с висока каменна стена, която следва естествените дадености на терена. Градежът е от цепен камък и бял хоросан, като материалът е добиван и обработван на място. Сега голяма част от крепостната врата стена заедно с входните и страничните кули е разрушена, а много от градежните камъни са отнесени като строителен материал.
От стената са запазени до 43 м от югоизток-изток-североизток,
като на места височината на надземната част достига над 3 м, а ширината до 1,65 м. В основите ширината на стената е близо 1,7 м. Някогашната главна кула откъм юг, външното лице от запад и един отсек на крепостната стена от североизточната страна са разрушени. Засега в укреплението се установява само една главна порта в южната част при стръмния склон, която е била фланкирана от две високи кули. Видно от теренните дадености и строителните останки, портата е имала външна падаща катаракта и вътрешна, вероятно двукрила врата. Все още не могат да се установят размерите, нито формата на главните кули.
Средновековната църква в крепостта е най- високата известна в България християнска богослужебна сграда
Останките от еднокорабна църква, ориентирана по дължината на оста в почти точен изток-запад, се намира в най-високата част и средата на комплекса. Наративният стил на стенописите, начинът на градеж и артефактите до момента насочват към датировка на средновековната църква и крепостта не по-късно от 13 век. Археологическите проучвания и материалът от място указват за обновяването на храма и неговото функциониране през 13-14 и най- късно до 17 век, когато той е бил опожарен.
Храмът е разкрит през 2009-2011 г. и са установени неговите план и размери, подовото ниво и наличието на живописна украса. Наосът е с вътрешни размери 9,5 х 4 м, а притворът – 4 х 4 м. Зидовете са с дебелина 0,9 м, градени от цепен камък на хоросанова спойка. Стенописната украса е установена в интериора на цялата църква, като по- добре запазени са фрагментите по вътрешния овал на апсидата и отчасти по северната, южната и западната стени на наоса. В апсидата на олтара те са нанесени върху тънка варова замазка, като има наличие на два хоросанови слоя – единият груб, а другият по- фин, върху който е нанесен фреското. При него се установява
ползването на естествени органични пигменти
(охра, черно, бяло и светло кобалтово синьо). Оригиналната тоналност е сравнително добре съхранена, предвид неколковековното й излагане на директно влияние на влага и соли. В стенописите фрагменти от олтара се различава част от фигурална композиция, от която се разпознават най-долната част с ходилата на четири фигури, насочени, както показва стъпването към средата на апсидата. По- голямата част от живописния слой е безвъзвратно изгубен, но декоративната орнаментика при облеклото указва за епископски богослужебни одежди. Следователно в този случай става въпрос за изобразяване на фигурално шествие, насочено към средата на апсидата. Съгласно средновизантийския иконографски канон, характерен за периода след 10 век, и тук
център на композицията са съставлявали Агнецът в причастен потир,
фланкиран от фигури на църковни отци (св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Нисийски и св. Григорий Назианаки). Сцената е известна като “Поклонение на жертвата” (Мелисмос).
Фрагментите в апсидата са укрепени на място от реставраторски екип на НАИМ и транспортирани за реставрация в общинския музей в Ракитово.
В градежа на църквата са преизползвани като сполии отломки от по- стари, късноантичен обработен материал от 4-5 век. Те вероятно произхождат от базиликата, която се намира на 9 км североизточно от крепостта в м. Николица в гр. Ракитово. Същата бива интерпретирана като раннохристиянската архиепископия Влептос, която до 10-12 век съществува под това име и е подведомствена на Филипополския митрополит в диоцез Тракия.
С обнародването на заповедите на министъра сега
двата обекта се определят като територии за археологическо проучване,
консервация, реставрация, експониране и социализация на недвижимата културна ценност. Забраните касаят всички строителни, изкопни, насипни, добивни, мелиоративни и други дейности, нарушаващи целостта на скалната основа и на земните пластове, несвързани с консервационно-реставрационните работи и дейностите по социализацията и експонирането на недвижимата културна ценност. Забранява се и пашата на животни, както и откриването на кариери за добив на полезни изкопаеми. Допускат се дейности, свързани с археологическо проучване, консервация, реставрация и социализация на недвижимата културна ценност или за осигуряване на достъп и обслужване на посетителите – алеи, погледни площадки, площадки за почивка, пейки, експозиционни и информационни табла, художествено и функционално осветление, стълби и предпазни парапети.
Алекси СТАНКОВ
--230.jpg)
